След изявленията на президентите на Косово и Сърбия през миналия уикенд, апелирам и към двамата да не правят фаталната грешка, дестабилизирайки целия балкански регион.
Говоря не само като политически анализатор, но и в личен план – като гражданин на Балканите, разказвайки историята за това как родното ми място – Босна и Херцеговина – беше унищожено във войната, но после се прероди в мултиетническо общество.
Обръщайки се към президента на Сърбия Александър Вучич и президента на Косово Хашим Тачи, предупредих, че опитите им да се справят с малцинствата ще се провалят и те ще изчезнат ако границите на двете държави бъдат преначертани.
Обърнах се и към ЕС чрез един от неговите комисари, за да съм сигурен, че такова нещо няма да се случи.
За съжаление се боя, че апелът ми ще се окаже глас в пустиня.
С изявленията си на европейски форум и Вучич, и Тачи дадоха да се разбере, че са готови да преговарят за границите на държавите си в опит да се възцари мир. Представителите на ЕС казаха, че няма да ги спират.
По този начин те рискуват да придадат нова енергия на конфликта, който разпали войната през 90-те години: идеята, че хората са в безопасност само и единствено, когато са в своята етническа група.
Ако тази идея отново придобие авторитет и се превърне в основа на политическите програми на националистите в региона, това ще има пагубни последици за Балканите като цяло. Ако лидерите на Косово и Сърбия променят границите, за да направят държавите си по-малко мултиетнични, какво би спряло останалите лидери да поискат същото? Това ще доведе до страх, напрежение и агресия, а фанатиците може още веднъж да решат да действат с насилие. Всичко това се е случвало преди.
Разказвайки историята на рожденото си място, искам да подчертая едно нещо – прераждането на града стана възможно само защото международната общност изпрати ясно послание в края на войната в Босна: да няма повече промяна на граници в зависимост от етническите линии.
***
Роден съм през 1986 г. в малкото градче Добой в северната част на Босна и Херцеговина. Бях на 5 години, когато войната разкъса бивша Югославия и на 6 години, когато започнаха боевете в моята страна. С майка ми и брат ми прекарахме войната като бежанци в Хърватия. Баща ми остана в Босна и Херцеговина и се би във войната. Бяха на 9 години, когато тя приключи през 1995 г.
Семейството ми имаше късмет, защото всички оцеляхме. Но си спомням много ясно първото ни посещение в Добой след войната през февруари 1996 г. Това беше град на ужасите: босненците и хърватите бяга изгонени, джамиите бяха разрушени и много от домовете бяха повредени. Дори не смеехме да кажем мюсюлманските си босненски имена на глас на улицата.
В продължение на месеци и години след войната сънувах кошмари за Добой.
От тогава Босна и Херцеговина се промени коренно. Броят на чуждестранните войници, опазващи мира намаля от 60 хил. през 1996 г. до под 1000 днес. От 2006 г. насам има обединена армия и казармата беше премахната. Аз съм част от поколението млади босненци, които никога не са били принуждавани да използват оръжие.
Но както вече казах, днес съм много притеснен.
Прекалено съм млад, за да си спомням довоенните години, но знам много за тях. Много югославски интелектуалци и политици са говорели за границите, несправедливостта и етническите права. Всички те имаха много прост, но деструктивен аргумент: Можеш да си на сигурно място единствено сред хора от собствената ти етническа група.
Някои идеи може да ви се струват невинни на пръв поглед, но се превръщат в чудовищни. Тази идея разруши Югославия и разруши Добой. Тя разруши семейства, доведе до масово експулсиране и до геноцида в Сребреница. Превърна границите във фронтови линии и създаде нови – начертани с кръв.
Но идеите могат да бъдат победени. Добой го доказа.
Днес градът се намира в Република Сръбска – един от двата основни региона на Босна и Херцеговина, които бяха наричани „образувания”. От името на региона личи, че там се намира сръбска етническа група и около 1 млн. сърби живеят там. Но те живеят сред 230 хил. хора от други етнически групи.
Половината от несръбското население на Добой се върна след войната – близо 20 хил. души. Джамиите бяха реконструирани, а виковете за молитва могат да се чуят от минаретата. Празнуват се и католически, и мюсюлмански празници.
Добой от моите кошмари вече е обикновен град, където босненците и хърватите не се страхуват от сръбския си кмет. Те гласуваха за него дори когато босненец се кандидатира за поста през 2012 г. А заедно със съседите си сърби те се изправят пред общи предизвикателства: лошото здравеопазване и образование и безработицата.
Днес Добой нямаше да съществува ако националистите, които използваха войната, за да изкоренят моноетничните региони, бяха победили.
***
Много от хората споделят моята гледна точка. Млади хора от целия Балкански полуостров, които присъстваха на съботната дискусия, дадоха положителна оценка на моите забележки. Посланиците от ЕС и дипломатите от целия региона ми изпратиха окуражаващи писма.
Има малцинства в региона, които разчитат на договорката, че не е нужно да са сред членове само на своята етническа група, за да имат добро бъдеще.
И въпреки това лидерите на Косово и Сърбия се опитаха да ни убедят, че идеята, която разкъса Югославия и изтласка Западните Балкани в периферията на Европа, би ни помогнала сега да приближим държавите си до ЕС.
Аз им казах, че ще се случи точно обратното – възраждането на тази идея ще изложи на риск прогреса, който постигнахме през последните две десетилетия.
Задачата на нашето поколение е не да преговаря за граници, а да ги направи незначителни – да превърне балканските граници в европейски като онази между Тирол и Южен Тирол или като тази между Германия и Полша.
За да постигнем това, трябва да свършим още много работа: да изградим институции на основата на върховенството на правото, да затвърдим демокрацията и да дадем свобода на медиите и още много други. Това са предизвикателствата, над които трябва да се фокусират политическите лидери, а не да издълбават териториите си на картата.
Някои от присъстващите на форума в събота определиха дискусията като „историческа”. Прекалено млад и наивен съм, за да се видя като Касандра, затова се надявам те да грешат. Защото ако идеите, които се чуха в Австрия, се превърнат в реалност, тази дискусия ще бъде запомнена с горчивина. Ще остана в историята като трагичната възможност за обрат, която би могла да избегне нестабилността.
Аднан Черимаджич е анализатор в Европейската инициатива за стабилност, базирана в Берлин.
