При цялата демонстрирана любов и разменени целувки всичко, за което президентът на САЩ Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се съгласиха, е да оставят нещата така, както са в момента, коментират в статия за „Политико“ Емет Ливингстън и Калина Орошаков.
След три часа и половина среща, Тръмп обеща на Юнкер да се въздържа от налагане на бъдещи мита срещу Европа. В замяна Юнкер обеща Европа да внася от САЩ повече соя и да улесни вноса на втечнен природани газ пак от там.
„Дойдох за сделка и направихма сделка“ – заяви Юнкер на съвместната пресконференция в „Роуз гардън“ след разговорите.
Нищо от това, което двамата мъже договориха, не води до промяна на сегашните политики. Те се разбраха за мерки в дългосрочен план, като установяването на работна група, която да действа по въпроса за редуциране на тарифите.
Казано просто, ЕС предложи това, което и без това смяташе да направи. САЩ пък в замяна се съгласиха да не правят това, което още не са направили.
Дори Юнкер да иска да засили вноса на американска соя в ЕС, той не може да стори много по въпроса
Да вземем например соята. Животновъдният сектор на ЕС много разчита на вносна соя, за да изхранва животните си. Наистина европейските компании се втурнаха да купуват американска соя, но не заради това, което постигнаха европейските официални лица в преговорите. Това стана заради търговската война на Тръмп с Китай. Китайските мита върху американската соя накараха тамошните вносители да се преориентират за импорт на този продукт към производителите от Бразилия и Аржентина. Това покачи цените в Южна Амерка и ги понижи в Северна.
„Вече е реалност, че на свободния пазар соята от САЩ е много по-конкурентна и атрактивна, отколкото от другите източници“ – заяви Александър Дьоринг, генерален секретар на FEFAC, европейската организация, занимаваща се с проблемите на изхранването на животните.
Той добави, че сушата в Северна Европа и Аржентина също е повишила търсенето на соя от САЩ.
Така че дори и да иска да засили импорта на американска соя, Юнкер не може да направи нищо повече по въпроса. Няма европейски мита върху соята, а Брюксел няма силата да нарежда на частните компании какво да купуват. Някои анализатори вече се съгласиха, че сделката „Тръмп – Юнкер“ не е истинска, а просто пазарните механизми работят.
Същото е положението с другото обещание на Юнкер – за втечнения природен газ. САЩ вече го изнасят за Европа и пазарните сили ще решат дали този износ ще нарасне или не.
В „Роуз гардън“ Юнкер каза, че Европа ще увеличи броя на терминалите за втечнен газ, но това също не е новост. ЕС обещава да разшири тази инфраструктура от години, главно заради стремежа към диферсификация на доставките и премахване на зависимостта от Русия, особено на страните от Централна и Източна Европа. Те отдавна са зависими – още от времето на съветските си господари. Наскоро в Полша и Литва влязоха в експлоатация нови терминали за втечнен газ.
Марко Джили, експерт по енергийни политики към европейския анализаторски панел „Юропиън полиси сентър“ заяви, че поради изброените причини не бива да се гледа твърде сериозно на направените изявления след срещата.
