Новият план за реформиране на правилата на Европейския съюз /ЕС/ за мигрантите не тръгна добре. Предложените от България изменения срещнаха възраженията на Унгария, според която София се опитва „твърде много“ да угоди на Берлин, коментира Джакопо Баригаци за „Политико“. България, която държи ротационното председателство на Съвета на ЕС, представи новия план на среща на посланиците в ЕС.
Българското предложение представлява опит за изглаждане на различията между „граничните“ държави като Италия и Гърция от една страна и източноевропейските страни, като Полша и Унгария, от друга. Според първите, сегашните правила на ЕС са несправедливи, тъй като поставят твърде голям товар върху държавата, в която бежнаците пристигат най-напред. Източноевропейските страни пък отказват да участват във всякаква система, която предвижда задължително преразпределяне на бежанци.
България предложи държавата на входа на ЕС да носи отговорност за бежанците „5 години след финалното решение /на заявлението им за оставане/“. Това намалява наполовина срока в предишното предложение /10 години/, но е осезателно повече от 2-те години, за които се борят Италия и Гърция.
По време на дискусиите голям брой държави са дали ясно да се разбере, че смятат 10-годишният срок за много дълъг и че не може да бъде основа на компромис. Други страни силно го подкрепиха. Според европейските дипломати думите „финално решение“ също подлежат на различна интерпретация, защото законовото уреждане на даването на убежище има различни варианти в ЕС.
„Когато българският посланик представи предложението, той подчерта в каква голяма степен при формираните му са взети под внимание позициите на всички държави-членки, но унгарският го апострофира, че са взети предвид интересите само на една страна – Германия“ – каза европейски дипломат за „Политико“.
Още двама други потвърдиха, че тази размяна на реплики се е случила. По думите на един от тях това станало „цивилизовано“ и Германия не е била изрично упомената, но било напълно ясно, че „в основни линии“ унгарците обвинили българите, „че стават роби на Берлин“.
Унгарските представители отказаха да коментират срещата, но според дипломати от други държави България се е опитала да направи най-доброто, за да намери решение. В българския план преразпределянето на бежанци ще бъде задължително само при извънредни обстоятелства. Страните могат да си помагат по различен начин, включително чрез преселване /което се разбира като приемане на бежанци от региони извън блока, докато под „преместване“ се разбира приемането им от друга страна-членка/.
Разправиите показаха колко трудно ще бъде на европейските лидери да постигнат съгласие през следващия месец на срещата в Брюксел за реформиране на правилата за даване на убежище. Нещата могат да се усложнят допълнително от едно вероятно управление на коалицията между движението „5 звезди“ и „Лига“ в Италия. По този повод един от северноевропейските дипломати коментира:
„Италия ни трябва „на борда“, но не знаем коя Италия ще имаме“.
Ако по плановете не бъде постигнато единодушие, нещата ще трябва да се решат с гласуване и мнозинство, а това носи рискове от пораждане на разделение между източните и западните държави.