Армения, Азербайджан
Войната между Армения и Азербайджан поставя на изпитание връзката Москва - Анкара /снимка: whenthenewsstops.org/

Най-смъртоносната схватка от години между Азербайджан и Армения рискува да се превърне в нова връхна точка в нарастващото съперничество между Русия и Турция, тъй като привидните партньори дават знаци за подкрепа на противниковите страни в стратегическия  и нестабилен енергиен коридор.

Повече от 12 души са убити от 12 юли в най-тежките боеве между двете бивши съветски републики от 2016 г., като всяка страна обвинява другата в агресия.

Освен пряката загуба на човешки живот на бойното поле, драматичната ескалация, според наблюдателите, рискува да разтури разклатеното партньорство между руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Редица неотдавнашни военни конфликти – от Сирия до Либия – наскоро поставиха двамата лидери един срещу друг, тествайки решимостта им да поддържат сложното партньорство, изградено на взаимно подозрение към Запада, както и на икономически връзки.

След избухването на насилие в Кавказ в средата на юли Турция се обяви в защита на своя мюсюлмански съюзник Азербайджан, с когото споделя езикови и етнически връзки, предлагайки да предостави свежо оръжие на Баку. Ердоган обеща „да се противопостави на всяка атака“ срещу Азербайджан, който доставя на Турция евтин природен газ.

Междувременно Москва миналата седмица нареди мащабни военни учения в Югозападна Русия, за които министерството на отбраната отрече да са свързани с искрите между Армения и Азербайджан, призова за прекратяване на огъня и заяви, че е готова да действа като посредник между двете страни.

Кавказките съседи тръгнаха на война през 90-те години заради отцепения от Азербайджан регион Нагорни Карабах и през последните години водят надпревара във въоръжаването, тъй като Русия продава оръжие за милиарди долари и на двете държави. Конфликтът е един от най-дълго проточилите се в света. Спорът с години измъчва международните посредници, а от 2008 г. насам спорадични схватки и обстрели убиха стотици хора.

Изявлението на Азербайджан от миналата седмица, че неговата ракетна система му позволява да нанася удари по ядрената централа на Армения, предизвика страх и спекулации, че спорът може да излезе извън контрол. Съединените щати заявиха миналата седмица, че са „силно загрижени“ и призоваха двете столици, Баку и Ереван, да го обсъдят.

Снимка: Министерство на отбраната на Азербайджан

За разлика от предишните боеве, тази последна конфронтация – която включваше тежки атаки с дронове, танкове и артилерия – се случи на 300 километра от Нагорни Карабах, по международно признатата граница, близо до каспийските нефто- и газопроводи и железопътната линия, която осигурява доставки за световните пазари през Турция. В рядка, макар и прикрита, критика за възможната роля на Русия в конфронтацията, Ердоган нарече настъплението „надхвърлящо калибъра на Армения“.

„Това е задният двор на Русия и конфликтът между Армения и Азербайджан продължава в рамките на параметрите, изготвени от Русия – каза Йозгур Унлухисарчикли, директор за Турция на германския фонд „Маршал“ – Турция вижда този /последен сблъсък/ като послание от Русия, но знае, че е изключително рисковано да се изправи срещу Русия тук, дори чрез заместници. Въпреки че Турция оказа непоколебима подкрепа за Азербайджан, тя никога не е мислила за пряка намеса.“

Азербайджан, който е по-богат и военно превъзхожда Армения, се е въздържал от ескалиране на конфликта преди години, тъй като знае, че Армения се ползва с мълчалива подкрепа от Русия, която поддържа военна база на противникова територия. Сега Азербайджан работи за подобряване на отношенията с Москва с надеждата, че това може да помогне и за разрешаването на спора в Нагорни Карабах, където Западът се провали.

За някои избухването на насилие в Кавказ е резултат от размистване на пластовете в други конфликтни зони.

Ердоган заяви, че миналия месец Турция може да обърне нова страница в отношенията си със САЩ, тъй като техните интереси както в Либия, така и в Сирия, се доближават в по-голяма степен. Новината не беше добре дошла в Москва, която подкрепя сирийския президент Башар Асад и договори серия от примирия с Турция, последното от които, през март, до голяма степен потуши сраженията в последната крепост на опозицията /Идлиб – бел. ред./.

В Либия руските наемници – заедно с Обединените арабски емирства и Франция – подкрепиха командира на бунтовниците Халифа Хафтар, чието настъпление беше осуетено, когато Турция влезе в гражданската война през януари, като направи обрат в полза на международно признатото правителство в Триполи.

„Основната динамика на конкурентното сътрудничество между Турция и Русия е, че и двете страни се чувстват отблъснати от Запада – каза Унлухисарчикли – Когато Турция си сътрудничи със САЩ, този съюз започва да се разпада. Този път Русия даде своя отговор в Кавказ.“

Необичайно силната риторика на Турция за Кавказ също е част от все по-настойчивата външна политика на Ердоган, тъй като той се стреми да преобразува Турция в геополитическа сила в целия регион.

Снимка: Спутник

Въпреки това усилията на Турция да се включи в конфликта може да доведе до обратен ефект, каза Ричард Гирагосян, директор на Регионалния център за изследвания, базиран в Ереван мозъчен тръст. Вземането на страната на Азербайджан може да тласне младото арменско правителство, което дойде на власт след народно брожение през 2018 г. и се стреми да стои на известна дистанция от Москва, обратно изцяло в прегръдката на Русия.

„Опасността от военния съюз на Турция с Азербайджан би могла да принуди Армения да се върне към свръхзависимост от Русия – каза Гирагосян – Това също може да предостави на Русия възможност да разположи миротворци в зоната на арменско-азербайджанския конфликт, където преди не е имала военно присъствие. Армения, Азербайджан и Турция са против присъствието на руските сили.“

Турция прекъсна дипломатическите отношения и запечата границата си с Армения през 1993 г., за да протестира срещу войната за Нагорни Карабах, в който имаше етническо арменско мнозинство, но е международно признат като част от Азербайджан. Под натиск от страна на Азербайджан Ердоган през 2010 г. провали инициативата на посредничество от САЩ за възстановяване на връзките на Турция с Ереван.

Геноцидът отпреди век над 1,5 милиона етнически арменци в Турция също продължава да обсебва двете нации.

„Тъй като Турция се стреми към по-голяма регионална роля, нормализирането с Армения би засилило позицията на Турция в Южен Кавказ – каза Гирагосян – Но с увеличаването на военните действия това става все по-непостижимо“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!