Кралицата на Европа е мъртва! Но наистина ли е така? И ако е така, ще има ли нова кралица? Или може би крал?
Все едно Европа няма достатъчно за какво да се безпокои в момента (Италия, Брекзит, Полша, Унгария, популизъм…Италия!), че и Германия закипя.
Решението на германския канцлер Ангела Меркел тази седмица да се оттегли от ръководството на своите християндемократи може да доведе до всичко или до нищо от следното: края на нейното канцлерство, разпадането на правителството, нова коалиция, правителство на малцинството и / или нови избори. Какъвто и да е резултатът, вълните ще се почувстват далеч извън германските граници.
Някои в брюкселския балон намериха убежище в отричането, настоявайки, че Европейският съюз ще го понесе, независимо какво се случва в Берлин. В крайна сметка, с 28 (засега) автономни членове, някъде все има политически размирици. След малко извиване на ръце нещата ще се върнат към нормалното, нали?
Ако само желанието можеше да го направи така.
Точно както за Германия, оттеглянето на Меркел ще се превърне в крайъгълен камък за ЕС. Никой лидер не е доминирал европейските дела до степента, която тя е постигнала през последните 13 години поне за едно поколение, ако не и по-дълго. Други може би са построили Европа, но Меркел е имала безспорно по-трудната задача да я държи заедно. Каквито и да са грешките, които е причинила при обработката на еврокризата или миграцията, нейната титла като „кралица на Европа“ е само половината от шегата.
Така че е неизбежно излизането ѝ да създаде вакуум, без значение кой ще завоюва върха на политическата пирамида в Германия.
В продължение на години, на всяка среща на европейските лидери, всички очи са били втренчени в Меркел. Нищо не е решено, докато немският канцлер, който обича да се потапя в тайните детайли на политическите дебати, не премисли.
Изкушение е да да се припише това влияние единствено на размера и силата на Германия. Според колегите на Меркел обаче това е само част от историята.
„Тя повелява уважение, дори и сред онези, които не са съгласни с нея“, каза един дясноцентрист премиер ветеран, който е наблюдавал Меркел на безброй срещи през годините. „ В стаята има различна атмосфера, когато тя не е там. След като тя си отиде, унгарският премиер Виктор Орбан поема.“
Наречете го меката страна на твърдата сила на Германия.
Това може да обясни защо някои от най-големите критици на Меркел са най-притеснени от евентуалното й заминаване през следващите месеци.
„Най-важното за нас е г-жа Меркел да заяви, че ще остане канцлер до края на мандата й“, заяви полският външен министър Яцек Чапутович, чиято партия е много критична към политиката на канцлера за бежанците.
Макар че това може да звучи по-скоро като оплакването „дявол, който знаеш“, отколкото истинско съжаление, той отиде още по-далеч, отбелязвайки „важното място“ на канцлера в европейската история.
Чешкият премиер Андрей Бабиш, друг критик на подхода на Меркел към миграцията, изрази подобно чувство. „За нас е от решаващо значение тя да остане като германски [канцлер] за следващите три години“, каза той. „Германия е нашият най-важен икономически партньор, а самият канцлер заслужава да бъде признат за надежден приятел на Чешката република“.
Въпреки тези признаци на възхищение, най-належащият въпрос за ЕС е колко власт ще запази Меркел като гаснещ политик, ако приемем, че изобщо оцелее.
Дори в разгара на силата и влиянието си, Меркел често изпитва трудности да прокара своя дневен ред в размирния блок, както илюстрира неспособността ѝ да постигне съгласие за система от квоти на ЕС за бежанците, въпреки многократните опити.
По въпроси с широк консенсус в ЕС, като например Брекзит, намаляването на статута на Меркел няма да бъде проблем. Същото важи и за решенията, които трябва да бъдат взети в близко бъдеще, като попълване на старши европейски позиции, независимо дали в Европейската централна банка или в Комисията. Германия все още е Германия и може да използва тежестта си, когато иска.
Що се отнася до по-фундаментални, по-дългосрочни въпроси, като например как да се справяме с все по-либералните правителства в Централна Европа или да реформираме еврозоната, перспективата е по-неясна. Въпреки подкрепата на Полша за Меркел, Варшава има всички стимули сега да печели време и да види какво става – особено ако Меркел втвърди тона си по спорния въпрос за съдебната реформа на управляващата партия „Право и справедливост“.
При неочакван завой движението на Меркел може да поднови надеждата за застоялите усилия за ремонт на еврозоната.
Тя се мотае за реформиране на еврото в продължение на години, главно поради политически съображения у дома, където всякакъв намек, че германските данъкоплатци може в крайна сметка да се окажат платци на сметката за други европейци, се сблъсква с непосредствено възмущение и съпротива. (Такова беше противопоставянето на спасителните мерки в еврозоната, които породиха „Алтернатива за Германия“, която оттогава се превърна в опасна антиимигрантска партия).
Някои наблюдатели смятат, че Меркел, веднъж освободена от партийните си задължения, ще има повече възможности да сключи сделката с френския президент Еманюел Макрон за банков съюз, включително спорния въпрос за гарантиране на влоговете. Двамата се съгласиха с пътната карта през лятото по време на среща в официалната резиденция на канцлера Месеберг, но оттогава насам не се е случило почти нищо.
Дори ако Меркел (или нейният наследник като канцлер) трудно би прокарала реформите през германския парламент, тя можеше да направи силно изявление, като все пак продължи, залагайки, че до момента, когато мерките излязат за гласуване, политическото съзвездие ще се е променило.
Като се има предвид, че основният фокус на Меркел като канцлер е нейната работа по Европа, идеята може би не е толкова налудничава, колкото може да изглежда на пръв поглед.
„Трябва да вървим напред, не можем да чакаме завинаги и имаме нужда от нашите германски партньори да постигнат напредък“, каза високопоставен представител на Франция.
Париж все още може да получи желаното.
Определянето на някои от основните проблеми, които подхранваха кризата, довела Европа до ръба на колапса и заета толкова много с мандата на Меркел, щеше да осигури подходящ момент за нейното време на поста. Това също може да ѝ даде това, което всяка кралица желае – наследство, за да гарантира, че царуването ѝ ще продължи и след като тя си отиде.
