За шофьорите в Казахстан новата година не беше щастлива, когато 1 януари донесе удвояване на цената на течния нефтен газ. Тогава, само няколко десетки души излязоха на улиците в град Жанаозен, за да протестират. Но в рамките на три дни техният гняв повлече хората в Казахстан, на които им е писнало от безработицата, инфлацията и корупцията. Силите за сигурност взеха надмощие отначало, значително надвишавайки протестиращите. Но до 4 януари спонтанни вълнения обхванаха Алмати, най-големият град в огромната богата на ресурси централноазиатска държава. Обещанията на правителството да спре увеличението на цените и да предложи икономическа подкрепа бяха твърде малки и твърде закъснели. Сега президентът Касим-Жомарт Токаев, който встъпи в длъжност през 2019 г., е изправен пред избора да предложи реален политически диалог или да избере пътя на репресиите.
Щурм, жертви и оставки?
Неизвестен брой убити, хиляди ранени и хиляди арестувани. Това е резултатът към днешна дата от продължаващите пет дни сблъсъци между протестиращи и правителствени сили в Казахстан.
Протестите срещу повишението на цената на пропан бутана, най-използваното гориво за автомобилите в страната, прераснаха в бунт срещу управлението на Казахстан. Президентът Токаев отстрани бившия първи Нурсултан Назарбаев, който фокусира недоволството на хората и прие оставката на кабинета си. По-късно обяви двуседмично извънредно положение за цялата страна.
Броят на жертвите от сблъсъците все още не е уточнен. Освен десетките жертви в Алмати, неизвестен брой убити има и в два други града – Шимкент и Кизилорда. Вътрешното министерство съобщава, че 18 служители на реда са загинали. Официално арестуваните са над 2000. Министерството на здравеопазването в Казахстан съобщава за над 1000 ранени по време на сблъсъците и над 400 души в болници. В интензивни отделения се намират 62-ма пострадали.
Информацията от Казахстан е оскъдна, защото правителството блокира интернет и сигнала на мобилните телефони. Медиите също са под контрол.
Разпространени снимки показват изгорели автомобили, обгорели сгради и демонстранти с гумени палки и пръти. Запалени бяха резиденцията на президента и кметството в Алмати. Демонстрантите временно превзеха и летището в Алмати, което остава затворено.
В четвъртък сутринта полицията съобщи, че десетки протестиращи са били „ликвидирани“. Има съобщения и за разграбване на магазини.
Дълго таено недоволство
Токаев изглежда бе хванат неподготвен от бързото разпространение на протестите. На 2 януари той написа в туитър, че „гражданите имат право да отправят публични искания към местните и централните власти, но това трябва да стане в съответствие със закона“. По-късно той каза, че „демонстрантите трябва да бъдат отговорни и готови за диалог“ и обеща, че комисия ще „намери взаимно приемливо решение на възникналия проблем в интерес на стабилността“. Но отговорите на Токаев разкриха дълбочината на народния гняв.
Многократните и неизпълнени обещания на правителството за по-добро икономическо бъдеще превърнаха Казахстан в тенджера под налягане на недоволство. Дългогодишните оплаквания относно безработицата и ниските заплати, особено в тежката индустрия в Западен Казахстан, бяха неглижирани, заради предизвиканата от пандемията рецесия и гротескното неравенство. Липсата на диалог и тормозът на политическата опозиция оставиха правителството откъснато от народните оплаквания и сляпо за него.
„Това е правителство, което е силно откъснато от реалността на случващото се на място. Това е страна, в която няма институции, през които да протестират; единственият път е по улиците“, каза Пол Стронски от Фондацията на Карнеги за международен мир пред CNN.
Според него властите са пропуснали както възможности, така и предупредителни знаци през последното десетилетие, избирайки козметични пред реални промени. Не само проблемите с хляб и масло предизвикаха протестите. Те са водени от ендемична корупция и негодувание към елита, криещ милиарди долари в офшорни убежища.
Русия
Заради ситуацията президентът Касим-Жомарт Токаев поиска в сряда помощ от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ), за да „стабилизира“ положението. ОДКБ е регионална организация, в която членуват Русия, Беларус, Армения, Таджикистан, Киргизстан и Казахстан. Корените на организацията датират около 30 години назад, но това е първият път, когато алиансът разполага своите сили към член, който се нуждае. Според генералният секретар на ОДКБ Станислав Зас, общият брой на мисията е 2500 военни, но контингентът може да се увеличи. Според него целта на операцията е да се защитят „важни държавни и стратегически обекти“ и да се поддържа реда. Пристигането на чуждестранни миротворци, обаче, може допълнително да влоши напрежението.
Първите руски парашутисти пристигнаха веднага. Вечерта в четвъртък пристигнаха парашутисти и от Беларус. В петък се очакват още руски войници, както и подразделения от Армения и Таджикистан, докато Киргизстан може да прати войски чак след одобрение на парламента.
Токаев нарича протестиращите „терористи“, които са обучени в чужбина. Москва повтаря това твърдение – че протестите са инспирирани отвън. Русия нарича изпращането на войски „антитерористична операция“. Нито една от двете държави обаче не е представила доказателства за това.
Някои анализатори казаха, че няма да се изненадат, ако Русия се възползва от „миротворческата“ мисия, за да задържи част от войските си в Казахстан на по-постоянна основа – ход, който може да разстрои някои части от казахстанското общество.
Русия поддържа тесни отношения с Казахстан и зависи от космодрума Байконур като стартова база за всички пилотирани космически мисии на Русия. Централноазиатската нация също има значително етническо руско малцинство. Автократичният бивш президент Нурсултан Назарбаев, който ръководеше Казахстан след независимостта, подаде оставка през 2019 г., но остана мощна задкулистна фигура, докато не беше освободен от поста си в Съвета за сигурност в сряда.
САЩ
Казахстан е голяма страна без излаз на море с около 19 милиона души, която граничи с Русия и Китай, което я прави от стратегически интерес и за Съединените щати. Белият дом каза, че следи ситуацията и повдигна въпроса дали чуждите войски са легитимно поканени в Казахстан.
Американски компании като Chevron и ExxonMobil са инвестирали милиарди в енергийния сектор на страната. Размириците там идват допълнително, когато Съединените щати се стремят да разрешат напрежението по границата между Русия и Украйна.
Държавният секретар Антони Блинкен разговаря в четвъртък с казахстанския външен министър Мухтар Тилеуберди. Блинкен „потвърди пълната подкрепа на Съединените щати за конституционните институции на Казахстан и свободата на медиите и се застъпи за мирно, зачитащо правата разрешаване на кризата“. Той също така издигна приоритета за насърчаване на стабилността в Европа.
За международните инвеститори събитията от последните няколко дни сринаха репутацията на Казахстан като място, където е безопасно да се прави бизнес. Прекратяването на достъпа до интернет и пускането на войски по улиците смущават корпорациите в енергийния и минералния сектор, от които Казахстан силно се нуждае.
Път напред?
Въпросът сега е дали Токаев ще избере да разшири политическото пространство на Казахстан или ще се опита да смаже несъгласието. След като направи отстъпки на основното първоначално искане за понижаване на цените на горивата, правителството сега се бори да възстанови контрола чрез сила. Протестите вече не са предимно икономически по своя характер, а вече са откровено политически.
Насилието, което избухна в Алмати в сряда, насърчи Токаев да предприеме по-твърд подход. Той заяви, че „бандитски елементи“ са били полицаи и са ограбвали магазини. Размириците се превърнали въе „въпрос на безопасността на нашите граждани“ и той ще „действа възможно най-строго“.
Решението на Токаев да поиска помощ от ОДКБ може да е било преждевременно и може да му струва политически. Но в страна като Казахстан, управлявана от авторитарно правителство и доминирана от богат елит, остава трудно да се преценят по-широките последици от демонстрациите. Досега протестите включват хора, извършващи престъпления и епизоди на прекомерна реакция от страна на силите за сигурност. Повечето от демонстрантите обаче са просто разочаровани, гладни и искат работа, гориво и основни за средната класа удобства. Просто елитите никога не са предполагали, че могат да се случат реални протести.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
