Вечерта преди полският президент Анджей Дуда неочаквано да наложи вето на два спорни законопроекта за реформа в съдилищата, набожният католик е бил видян да се моли пред най-известната икона в Полша, Черната Мадона от Ченстохова.
Вдъхновението обаче за този ход, който шокира управляващата партия „Право и справедливост” (ПиС) и поукроти протестите в страната, може би е колкото религиозно, толкова и политическо.
Дуда, който е на президентския пост от 2015 г., е наричан пренебрежително от опонентите си „писалката” заради готовността да слага подписа си под законопроекти и така те да придобиват силата на закони. Налагането на вето на текстовете за съдебната система бе възможност да си изгради образ на независим политик. Политически анализатори смятат също така, че 45-годишният Дуда си подготвя почвата за следващите президентски избори, макар и да не е казал публично дали ще се кандидатира. Той е по-популярен от дясната евроскептична партия ПиС, с която е в съюз, но ще има нужда от по-широка подкрепа, за да спечели през 2020г.
Дуда обяви, че е действал съгласно конституцията, когато спря двата законопроекта, които щяха да ограничат независимостта на Върховния съд. Във вторник той одобри по-малко спорен законопроект за реформа на съдилищата от по-ниска инстанция.
Опитът на правителството да разпростре властта си върху съдебната система вбеси Европейския съюз и предизвика една от най-големите политически кризи в Полша след падането на комунизма през 1989г. Много поляци мислят, че съдебната власт е корумпирана и ръководена от манталитета на комунистическата епоха, а също така подозират правителството, че заграбва власт и с това подкопава полската демокрация. Дни наред хиляди протестиращи настояваха Дуда да използва своето вето. Но до миналия уикенд източници от правителството и ПиС бяха убедени, че президентът ще подпише и трите законопроекта.
Дуда бе в президентската лятна резиденция в Юрата на Балтийско море, където „премисли нещата от разстояние”, каза правителствен източник. Там Дуда заяви, че се е консултирал с адвокати, съдии, преподаватели по право, социолози, философи и политици.
РАЗТРЕВОЖЕН ОТ ПРОТЕСТИТЕ
Демонстрациите са тревожели Дуда, каза близък до президентството източник, „защото в тях са се включили много хора, които нямат нищо общо с политиката и просто са били обезпокоени от промените в съдилищата”. В неделя по обед на хората от обкръжението му е станало ясно какво може да реши Дуда. Той е разговарял по телефона и е разменял текстови съобщения, казват източници, близки до президентската служба. Говорил е със София Ромашевска, ветеран обществен активист и президентски съветник, която каза, че знае какво е да живееш в страна без независими съдебни институции и му е заявила:
„Не искам да се връщам в такава страна”.
Вечерта Дуда е отишъл на частно посещение в Ченстохова, където е видян как коленичи, увлечен в дълбока молитва. Един от монасите, присъствали на службата, каза, че те се молели за президента, „който е сред нас”. След молитвите Дуда разговарял с богомолци в манастира. После се отправил обратно към Варшава и по пътя взел решението си.
„Отиде там да потърси напътствия. Получи ги”, каза източник, близък до президентството.
Самият Дуда каза, че това е било бързо решение,взето без отлагане.
Моментът, в който бе направено това пътуване, накара някои в ПиС да се запитат дали президентът ще направи това, което партията иска – да одобри всички проектозакони за съдебната власт.
„За някои това бе сигнал, че нещата може да не са толкова прости, колкото изглеждаха на ПиС”, каза източник, близък до правителството. „ПиС сбърка, като се отнасяше към президента като с кукла на конци”, каза друг източник, близък до президентството.
Правителственият говорител Рафал Бохенек каза, че е „жалко”, че президентът е наложил вето, а премиерът Беата Шидло нарече решението „неразбираемо”.
ГОЛЯМ РАЗРИВ
Според политически анализатори Дуда е предизвикал голям разрив между себе си и ПиС.
„Остатъкът от лятото ще бъде много показателен за бъдещето на Дуда, бъдещето на ПиС и бъдещето на полската политика”, каза близък до правителството източник.
Симпатизиращи на държавния глава политически коментатори заговориха за „еманципация” на Дуда след ветото. Източници от ПиС казват, че това може би е бил умел политически ход от страна на президента, който успя да усмири протестите, ставащи все по-големи и чести. На протестите във вторник вечерта отидоха малка част от тълпите, които заляха улиците миналата седмица. Полски политици от всички течения са единодушни, че Дуда мисли за вота през 2020 година. Преди да наложи вето на законопроектите, той се срещна с умерени представители на ПиС и членове на антисистемната партия „Кукиз’15”, които са възприемани като потенциални поддръжници. „Президентът отново прави политика”, заяви близък до президентството източник. Източник от ПиС обяви пред Ройтерс, че на партията било казано „да смекчи критиките” към президента, защото знае, че се нуждае от Дуда, който е по-популярен сред гласоподавателите от ПиС.
„Той е осъзнал, че има повече власт от партията. Сякаш внезапно е осъзнал, че има власт”, каза правителствен източник.
Дуда стигна до президентския пост след кариера, включваща политически активизъм с центристката партия „Съюз на свободата”, работа като съветник на ПиС и закратко в правителството и Европейския парламент. Службата му казва, че „няма официална позиция” дали ще се кандидатира отново за президент. Томаш Шемоняк, бившият министър на отбраната в правителството на партия „Гражданска платформа”, която загуби от ПиС през 2015г., каза че важен фактор зад ветото на Дуда са били „страшните” реакции в чужбина на съдебните реформи. Но добави:
„Президентът също така е бил мотивиран от желанието да разбие представата, че е политически покорен и това определено увеличава шансовете му за преизбиране през 2020г.”
Свързани статии:
https://debati.bg/reformata-na-sadebnata-sistema-v-polsha-e-nay-golyamoto-glavobolie-za-evropa/
