Сраженията в Украйна продължават, но войната вече се усеща в целия континент под формата на нарастващи цени на храните, страхове от недостиг на газ и притеснения за икономиката. А след като руският президент Владимир Путин демонстрира готовност да използва храни, горива и торове като оръжия във войната му срещу западните демокрации, които въоръжават Украйна и санкционират Москва, нещата могат бързо да се влошат.
„Тежките руски зими спряха Наполеон, отново зимите през 1941 г. спряха Хитлер. Сега идеята на Путин е да направи същото с Европа“, твърди политологът Иван Кръстев, председател на мозъчния тръст Център за либерални стратегии.
Тъй като войната се проточва експертите прогнозират, че европейските правителства ще бъдат подложени на натиск от по-бедните и по-гладните избиратели. Като добавим към това и възможен рязък приток на бежанци, вследствие на глобалната продоволствена криза, горещите вълни, изсушаващи земеделски земи в Европа, рискът от нови COVID инфекции и нарушените вериги за доставки тази зима, не е чудно, че основният въпрос е колко дълго западните правителства ще да могат да поддържат своето единство и решителност.
Проучване тази пролет, поръчано от Европейския парламент установи, че близо 60% от гражданите на ЕС заявяват, че не са готови да се изправят пред скокове в цените на храната или енергията. Около 59% са съгласни, че „европейските ценности като свобода и демокрация трябва да бъдат приоритет, дори ако това се отразява на цените и разходите за живот. Но според докладът, подкрепата е най-висока сред икономически по-сигурните, и спада сред хората, които редовно изпитват затруднения да си плащат сметките.
До каква степен европейските правителства са готови да устоят на руското икономическо нападение?
„Енергията като оръжие“
Като огромен износител на храни, торове, петрол и газ, Русия се радва на значително влияние върху европейската икономика. Това ще личи все по-ясно, след като температурите започнат да падат и домакинствата започнат да се надпреварват за природен газ.
Руският газ вече е спрян за 12 страни. Тази седмица Русия затвори тръбопровода „Северен поток 1“, който доставя газ на Германия, Франция, Италия и Австрия, като по този начин осуети европейските опити за натрупване на запаси за зимата. Официално спирането беше определено, като „планирана поддръжка“, която трябва да продължи до 21 юли, но в европейските столици расте опасението, че Москва ще го удължи за неопределено време.
„Путин използва енергията като оръжие и ще се опита да ни раздели, но неуспешно“, твърди комисарят по вътрешния пазар на блока Тиери Бретон.
Припомняме, че ЕС прие нови правила, призоваващи страните да се заредят с газ навреме за зимата. Резервите в момента са 62%, но с алтернативните тръбопроводи, които вече са пълни, и фактът, че вносът на втечнен природен газ е затруднен, заради ограничени пристанищни съоръжения, има малък капацитет за компенсиране на потенциален дефицит. Това означава, че правителствата ще бъдат принудени да поискат от потребителите да намалят потреблението или да се направят драстични секторни съкращения. Най-напред ще бъдат засегнати несъществени сектори като автомобилния сектор, последван от други индустрии, след това социални услуги и накрая жилищно отопление.
В най-трудната позиция да плащат сметките си за енергия ще бъдат „най-уязвимите“, но много европейци от средната класа ще бъдат тласнати към енергийна бедност за първи път.
Според Александър Габуев, старши сътрудник в мозъчния тръст Карнеги, рискът Русия да спре изцяло газа за ЕС е много вероятен, а надеждата на Путин е подкрепата за Украйна да се разпадне.
„Планът за глад на Путин“
Цените на храните се повишиха рязко след руската инвазия в Украйна, която е основен доставчик на зърно и слънчогледово масло. След това се понижиха леко, но все още са изключително високи в сравнение със същото време миналата година. А най-лошото предстои, ако цената на торовете, която е свързана с цената на природния газ остане висока през следващите сезони.
Според пазарен доклад на ЕС цените на селскостопанските продукти в световен мащаб са се повишили с 30% след инвазията на Русия, като инфлацията на цените на храните и безалкохолните напитки достигна 10% през май. По-високите разходи за торове означава, че фермерите по света ще ги използват по-пестеливо и следователно ще генерират по-ниски добиви, което потенциално ще доведе до извънредна ситуация с доставките.
Не се очаква цените на храните да паднат от сегашните си високи нива до декември 2023 г., смята Беата Яворчик, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Като нетен износител на храни, Европа е по-добре изолирана от по-бедните страни в Африка и Близкия изток, където правителствата са по-зависими от руския и украинския внос на основни храни като пшеница, а потребителите харчат много по-голям дял от заплатите си за храна.
В световен мащаб хранителната система се люлее на острието на ножа. Последните данни на ООН показват, че броят на хората, страдащи от глад, се е увеличил с 50 милиона през 2021 г. в сравнение с 2020 г. и този брой ще расте.
Ако Русия наложи строга забрана за износ на пшеница през година, когато очаква огромна реколта, това може значително да влоши нещата. Според някои доклади Русия умишлено унищожава ниви с пшеница в Украйна преди жътвата да започне.
Най-лошият сценарий от европейска гледна точка е, ако хранителната криза предизвика нова вълна от масова миграция, оказвайки допълнителен натиск върху политическите системи.
„Многогодишна криза“
Руският натиск не може да дойде в по-лош момент за континента. Европа все още се разтърсваше от ефектите на пандемията, когато икономическите санкции причиниха хаос на световната икономика. След две години на смут възстановяването беше потиснато в зародиш от прекъсвания на веригата за доставки и опасения относно последиците от войната.
Друг възпрепятстващ ефект се очаква от Европейската централна банка, която се готви да повиши лихвените проценти следващата седмица, за да се бори с инфлацията в еврозоната. Това ще бъде първото повишение от повече от десетилетие.
Признаците за икономическо забавяне вече са очевидни. Производството се сви за първи път от две години през юни. Секторът на услугите също се забави.
Засега Европейската комисия настоява, че ЕС може да избегне рецесия, но признава, че растежът е крехък и до голяма степен се ръководи от инерция започнала през 2021 г., но пълното спиране на газа вероятно ще тласне блока към рецесия, признава Комисията.
Като цяло, в следствие на офанзивата на Русия в областта на храните и горивата предстоят трудни времена за политиците, които искат да задържат линията на подкрепа за Украйна, въпреки че техните съперници ги обвиняват за страданията на своите избиратели. Анкета в 10 държави от Европейския съвет за международни отношения по-рано този месец показа, че европейците са разделени по отношение на предпочитания курс на действие. 35% подкрепят възможно най-скорошния мир, дори с цената на украински отстъпки. А 22 % смятат, че поражението на Русия е единственият път към мира.
Предизвикателството за онези, които ще запазят настоящия курс, ще бъде да направят каквото могат, за да притъпят натиска на Путин. Европейската комисия подчерта важността на пестенето на енергия „във всички аспекти на ежедневния живот“, но посочва, че отговорността е на националните правителства да съобщят това на своите граждани.
За много европейци намаляването на потреблението няма да бъде избор, тъй като растящите цени ги принуждават да избират между храна и отопление на домовете си. В Белгия сметките за комунални услуги са се повишили с 65,5%, в сравнение с май 2021 г. В резултат на това хората прибягват до хранителни банки.
Яворчик от ЕБВР каза, че е наложително политиците да „смекчат удара за най-бедните“, вместо просто да предприемат общи мерки, които помагат на всички еднакво, като намаляване на ДДС върху храните или горивата, защото това може да натрупа повече държавен дълг в дългосрочен план.
Ако искат да издържат на предстоящите предизвикателства европейците ще трябва да се научат да пътуват по-малко, да се хранят по-пестеливо и да слагат допълнителен пуловер, вместо да въртят термостата.
Руската зима, когато дойде, вероятно ще продължи по-дълго от очакваното.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
