„Практикувай доброта и не наранявай“. Това мото, вдъхновено от будистката философия, се споделя от американския режисьор и сценарист Оливър Стоун, който днес чества своя 80-годишен юбилей. Той разказва за своите убеждения в интервю за немско списание Galore и споделя, че е станал свидетел на най-тежките прояви на човечеството.
Стоун, който е ветеран от Виетнам и е известен с безкомпромисната си политическа позиция, е наречен „прокудител на Холивуд“ от изданието „Върайъти“. Отбелязва се значимият му принос в американското кино, като се подчертава, че Оливър Стоун е от групата творци, които разрушават задължителната рамка на обществената реалност, за да разкрият невидимите механизми на властта, травмите на нацията и суровата истина зад политическите наративи. Той трансформира камерата в оръжие, а кинозалата – в съдебен трибунал на човешкото съзнание, отбелязва „Холивуд рипортър“.
Според най-голямата световна база данни за кино IMDb, Оливър Стоун е получил 67 международни награди в своята кариера. Той е носител на 3 награди „Оскар“, 5 награди „Златен глобус“ за работа като режисьор и сценарист, една награда БАФТА за филма „Взвод“ и една награда „Еми“ като продуцент на телевизионния проект Indictment: The McMartin Trial.
ОТРЕД ТО ИЗВЕСТЕН ДО МАРТИН СКОРСЕЗЕ
Биографията на Уилям Оливър Стоун, роден в Ню Йорк на 15 септември 1946 г., е далеч от традиционната холивудска история. Син на Уолстрийт брокер и американка с френски корени, той расте в сравнително благополучие, но вътрешното му недоволство го тласка извън комфортната зона. Голямото изменение в живота му настъпва, когато решава да се включи в армията и отива на фронта във Виетнам като пехотинец. Опитът там – мизерия, страх, несправедливост и насилие – оставя дълбок отпечатък върху душата му и се превръща в източник за творческа вдъхновение за години напред.
Награден с военни отличия „Бронзова звезда“ и „Пурпурно сърце“ за к bravery, Стоун се завръща у дома не просто като ветеран, а като човек с мисия. Завършва кино в Нюйоркския университет под ръководството на самия Мартин Скорсезе, решен да разкаже онова, което Америка иска да забрави, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Първият му успех в Холивуд идва не като режисьор, а като сценарист. Неговата мрачна и безкомпромисна стилистика блести в сценария за драмата „Среднощен експрес“ (1978), режисирана от Алън Паркър, с която печели първия си Оскар за най-добър адаптиран сценарий. Скоро след това пише сценария за култовия гангстерски филм на Брайън де Палма „Белязаният“ (1983), отбелязва Енциклопедия Британика.
ВИЕТНАМСКАТА ТРИЛОГИЯ
Като реален ветеран от войната, Стоун преобразява своите лични травми в три филма, които променят военното кино, пише „Върайъти“. Истинската трансформация на Оливър Стоун започва, когато сяда зад режисьорския пулт. Годината е 1986, а проектът е „Взвод“. Това е първият филм за Виетнамската война, създаден от истински ветеран. Вместо патриотичния холивудски подход, зрителите получават представа за моралната разпад на самите войници. Лентата разглежда рухването на моралните устои в американската армия през очите на млад войник (Чарли Шийн). Филмът се трансформира в културен феномен, спечелвайки 4 награди „Оскар“, включително за най-добър филм и най-добър режисьор за Стоун.
Виетнамската трилогия продължава със значимите творби “Роден на четвърти юли” (1989). Биографичната драма с Том Круз, играещ ролята на парализирания ветеран Рон Ковик, който става активист против войната, носи на Стоун втори Оскар в категорията за режисура. “Небе и земя” (1993) е последната част от трилогията, която разглежда конфликта през погледа на една виетнамка.
КИНОТО КАТО ПРИСЪДА
Стоун насочва своето внимание към основите на американската политическа система, отбелязва „Ню Йорк таймс“. В “Уолстрийт” (1987) той разобличава финансовата сфера на Ню Йорк през 80-те. Майкъл Дъглас оставя запомняща се роля като жестокия корпоративен хищник Гордън Геко, а фразата „Алчността е добра“ демонстрира безопаметната природа на дивака на капитализма, отбелязва „Гардиън“.
„Джей Еф Кей“ (1991) е сложен и напрегнат трилър с участието на Кевин Костнър, който разглежда убийството на президента Джон Кенеди. Филмът генерира такава широка обществена реакция и дебати, че принуждава Конгреса на САЩ да установи закон за разсекретяване на милиони страници документи, свързани с атентата на 22 ноември 1963 г. През 1995 г. Стоун представя на екран „Никсън“ – мащабен биографичен филм с Антъни Хопкинс, който разказва за възхода и падението на президента Ричард Никсън след скандала с подслушването „Уотъргейт“.
Филмът „Сноудън“ (2016) е политически трилър, с който Оливър Стоун отново разтресе Холивуд и общественото внимание в САЩ, отбелязва „Холивуд рипортър“. Лентата проследява трансформацията на Едуард Сноудън от лоялен, патриотично настроен американски войник и служител на ЦРУ до един от най-издирваните бегълци в света, след като разкрива тайни документи за незаконното следене на граждани от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Разкритията му иницират един от най-масовите шпионски скандали в американската история.
Поради чувствителната и скандална политическа тематика, нито едно голямо холивудско студио не желае да финансира филма. Оливър Стоун и продуцентът Мориц Борман попадат в дългове, за да осъществят проекта. За да избегне потенциална намеса от американските тайни служби и да получи данъчни облекчения, Стоун прехвърля целия процес на заснемане в Европа и Русия.
За да напише сценария, Оливър Стоун осъществява девет посещения в Москва, за да се срещне тайно с истинския Едуард Сноудън, който живее в изгнание. В края на филма Стоун прави неочаквано решение – заменя актьора Джоузеф Гордън-Левит с истинския Едуард Сноудън, който произнася финалния монолог на екрана.
СНИМА THE DOORS КАТО ЛИЧНА БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ДЖИМ МОРИСЪН
Режисьорът често експериментира с насилието и медийната култура на Америка. По сценарий на Куентин Тарантино Стоун снима в началото на 90-те „Убийци по рождение“ – остра сатира, акцентираща на медийния интерес към сериен убийца. Филмът става култова класика благодарение на забележителния си визуален стил, отбелязва „Холивуд рипортър“.
Същевременно Оливър Стоун решава да заснеме филм, вдъхновен от рок звезда Джим Морисън и неговата група The Doors. За Стоун, това не е просто филм за рок банда, а лично проучване, отразяващо неговата младост, травми и духа на поколението му.
Песните на The Doors буквално спасяват живота на Оливър Стоун по време на Виетнамската война, признава самият той.
Докато е в окопите на Виетнамската война през 1967-1968 г., музиката на Джим Морисън достига своя връх. Режисьорът споделя в автобиографичната си книга „В преследване на светлината“, че постоянно е слушал техните касети, и че мрачните текстове на Морисън са били единственото убежище от ужаса на войната. Оливър Стоун смята, че дължи много на тази музика, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
ЗАВОЙ КЪМ ДОКУМЕНТАЛИСТИКАТА
Политическите идеи на Оливър Стоун са често обсъждани и предизвикващи противоречия глобално. Режисьорът смята, че САЩ са основен дестабилизиращ фактор в международната политика, мнение, което развива в някои от филмите си. За това през XXI век Стоун насочва вниманието си към политическата документалистика, за да разбие монопола на официалната пропаганда.
Като остър критик на американската външна политика, през кариерата си, режисьорът извърши множество интервюта с руския президент Владимир Путин и покойния кубински лидер Фидел Кастро. Оливър Стоун имаше и близки отношения с бившия президент на Венецуела Уго Чавес.
Проектите като „Премълчаваната история на САЩ“ (2012) предлагат критичен преглед на американската външна политика от времето на Втората световна война насам.
Оливър Стоун заснема поредица документални филми, които почитат лидери, сметнати за врагове от САЩ. Сред тях са кубинският лидер Фидел Кастро, за когото Стоун прави трилогията „Команданте, В търсене на Фидел и Кастро през зимата, както и филм за Уго Чавес – „На юг от границата“. Режисьорът също снима документален филм за бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва.
Най-значителните обществени полемики и критики на Запад идват от четирисерийната му поредица „Интервюта с Путин“ (2017). Стоун прекарва над 20 часа в разговори с руския президент, за което е подложен на атаки от страна на американските медии, които го обвиняват в пристрастност. Самият Стоун твърди, че целта му е била да представи „другата гледна точка“, която Западът отказва да чуе. През годините режисьорът признава, че позиции като неговите са довели до значителни затруднения при намирането на финансиране в Холивуд.
БИТКА С НАРКОТИЦИТЕ И СОБСТВЕНИТЕ ДЕМОНИ
Въпреки че израства по средата на юдаизма на баща си и католицизма на майка си, Стоун решава да се откаже от двете религии. След опитите си във Виетнам, той започва да изучава източната философия и официално приема будизма. Споделя, че практиките на будизма му помагат да контролира гнева и своите вътрешни демони.
Като истински продукт на 60-те и 70-те, Стоун живее бурен живот. В Холивуд е известен със своята зависимост от наркотици, най-вече от кокаин, в периода, когато пише сценария за „Белязаният“. Режисьорът има няколко ареста през живота си – веднъж е затворен в мексикански затвор за притежание на марихуана, а по-късно е арестуван в САЩ за шофиране в нетрезво състояние и притежание на незаконни вещества.
Стоун споделя, че след завръщането си от Виетнам войната, психичното му състояние е значително нарушено от посттравматично стресово разстройство. В книгата си той признава, че марихуаната е била основният му спасител и му е помогнала да избегне съдбата на мнозина ветерани, които са се самоубили.
Режисьорът обяснява, че наркотиците са били начин за него да забрави спомените за смъртта на фронта и за болезнения развод на родителите си. Той описва Холивуд от 80-те години като среда, в която наркотиците са били начин за социализация и възможност, в която лесно е паднал.
Оливър Стоун е имал два брака, има три деца и живее в Съединените щати. Неговата трета съпруга, Сон-джонг Джунг, е от Южна Корея. С нея Стоун намира опора и стабилност – те са заедно вече 30 години.
ЗАСНЕ ПОСЛЕДНИЯ СИ ИГРАЛЕН ФИЛМ „БЕЛИ ЛЪЖИ“ В БЪЛГАРИЯ
София е едно от местата, където Оливър Стоун заснема новия си игрален филм White Lies (Бели лъжи). Освен в българската столица, снимките се осъществяват и в Рим, Италия, и Банкок, Тайланд. Това е първият му игрален филм за последните десет години.
Той самият потвърди, че това ще бъде неговият последен игралный проект като сценарист и режисьор. В контекста на политическите си епоси, филмът е лична история за семейството, загубата и сложността на взаимоотношенията между поколенията, с което един от знаковите дисиденти на американското кино завършва творческия си цикъл, според „Дедлайн“.
Разказана през три поколения, историята следва Джак Фрийман (Джош Хартнет), дете на разведени родители, който повторя грешките на родителите си в собствения си брак и отношенията с децата си. Чувствайки се в ловък капан, той предприема страстно пътуване в търсене на свобода, но се оказва още по-изгубен. Неговата среща с жена, чийто живот е коренно различен от неговия, го води към неочаквано самооткритие.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
