За първи път от 10 години насам България иска да възобнови сътрудничеството си с Русия, пише руското издание „Правда”. След президента на страната Румен Радев, при Владимир Путин отива министър-председателят Бойко Борисов.
България загуби три крупни съвместни проекта. Каква е гаранцията, че и сега няма да стане същото? Може ли да се вярва на българските политици, като се има предвид, че тяхното европредседателство се изразява в огромни финансови загуби за Русия?
Мирото се лее от две страни
Българската преса не остави без внимание визитата в Русия на президента Радев. Подчертава се, че това са първите контакти на високо равнище от 10 години насам. Така изданието „Факти.бг” пише, че целта на визитата е „възстановяването на политическия диалог на най-високо ниво след многогодишно прекъсване и успешно сътрудничество във всички области, представляващи взаимен интерес”.
„Знам, че е трудно да се говори за доверие след преустановяването на толкова мащабни проекти (нефтопроводът Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене” и газопроводът „Южен поток”), след жестоката опозиция между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга, а също така от гледна точка на ограничителните недалновидни санкции. Но мога да кажа, че тази първа решаваща крачка (за нормализирането на отношенията) беше направена”, каза Радев.
Руският президент беше радушен в отговор – всъщност от известния майстор на компромиса трудно можем да очакваме друго. Путин отбеляза, че празнуването на 140-тата годишнина от Освобождението на България в резултат на Руско-турската освободителна война се явява една от най-важните дати в общата история на двете държави.
„Затова нашите двустранни отношения не са ограничени. Има много неща, които ни свързват. Ние ще отпразнуваме Деня на славянската писменост 24 май. През есента в България ще се проведат Дни на културата на Русия. Миналата година наблюдавахме ръст в двустранната търговия и имаме много големи възможности. След няколко дни ще приемем министър-председателя на България и ще продължим диалога с него”, заяви Путин.
Как умеят да се преобуват във въздуха
Нека отбележим някои удивителни за Русия моменти от страна на България. На първо място още неотдавна по време на празниците, посветени на Освобождението, София избра да покани Ердоган, а от Русия пристигна патриарх Кирил (и се върна с неприятни впечатления), за Путин никой нищо не спомена.
Неотдавна за проекта АЕЦ „Белене” говориха като за атомна бомба със закъснение, за корупционна хранилка. ЕК настоя именно за отказ от АЕЦ „Белене” при приемането на България в ЕС.
През септември 2017 г. премиерът Борисов заяви, че не може да се съгласи с тезата, че Русия е враг на България.
На второ място, именно при управлението на Борисов отношенията с Русия се влошиха изключително много. Той участваше в закриването на проектите „Белене” и „Южен поток”.
На трето място, държавната пропаганда в България през последните 10 години работеше именно за минимизирането на ролята на Русия в освобождението на Българя от турско иго и във Втората световна война. Предишният президент на страната Росен Плевнелиев неведнъж си е позволявал оскърбителни изказвания по адрес на Русия.
Затова няма нищо учудващо във факта, че българската преса неведнага разбра каква е същността на случващото се – а именно преориентацията на София към Москва. Така „България Он Еър” цитира мнението на професор Румяна Коларова, която утвърждава, че визитата на Радев и срещата с Путин „нямат реален ефект”, а това е „нещо като протегната ръка и открити възможности”. По думите на Коларова българският пазар е толкова малък, че би било „безинтересно за него да се строи газопровод”. А АЕЦ „Белене” от нейна гледна точка е „нереалистичен проект, с който се търси възможност да се похарчат пари и е извънредно рисков”. Румяна Коларова подчерта, че Борисов е длъжен да се срещне с Путин в качеството си на представител на ЕС, а не на България.
ЕС изпрати пратеници
Нека да предположим, че премиерът Борисов (именно той, а не Радев управлява в парламентарната република) се е пребоядисал по една проста причина – от Брюксел са му подсказали. И той, както и председателстващият Съвета на ЕС (от 1-ви януари България пое председателството), отива да се договаря за възобновяването на „Южен поток” или „Южния газов коридор” (наричайте го както искате), именно в интерес на Източна и Централна Европа?
В условията на нагнетяване на антиевропейската истерия от страна на Вашингтон с налагането на мита върху алуминия и стоманата, ултиматум по отношение на „Северен поток” – 2, отказът от стратегическо партньорство в областта на безопасността е напълно възможен вариант. Още повече след визитите в Москва и Пекин на германския канцлер Ангела Меркел.
Що се касае до България, ако е дадена възможност за това, защо да не погледне по посока на Унгария, която строи АЕЦ „Пакш-2” на кредит от „Росатом” без да се притеснява от екологична катастрофа. Така страната получава евтин и независим източник на енергия без изхвърляне на въглеводороди в атмосферата.
А ако говорим за нов газопровод (възможно е преговорите да тръгнат в посока към продължаване на „Турски поток”), това са минимум 2 млрд. евро печалба годишно от транзит и създаване на 40-50 хил. работни места, които ще извадят от разрухата северните региони на България.
Все пак може би не София се променя, а се променя Берлин. Именно той страда и ще страда още повече от камшика на Тръмп. Европа иска сътрудничество с Русия, защото е принудена да го направи. Икономиката губи глобалния си характер, трябва да се разчита на съседите по регион. Тенденцията явно е дългосрочна и потвърждава думите на Путин, че „и на кредит все пак ще спечелим”. „Който гроб копае, накрая сам ще падне в него в края на краищата”. Това каза президентът във филма „Миропорядък” на Владимира Соловьова.
