Коалиционните партньори ГЕРБ и „Обединени патриоти” постигнаха съгласие относно кандидатурата за министър на транспорта. Правителството ще предложи настоящият председател на Комисията за регулиране на съобщенията Росен Желязков да заеме мястото на Ивайло Московски, който подаде оставка след автобусната катастрофа край Своге, при която загинаха 17 души.
Освен него министрите на регионалното развитие Николай Нанков и на вътрешните работи Валентин Радев практически бяха уволнени от премиера.
Премиерът Бойко Борисов предложи на техните места да бъдат депутатът от ГЕРБ Петя Аврамова и настоящият главен секретар на вътрешното министерство Младен Маринов.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви в понеделник, че промените в правителството ще се гласуват в четвъртък от депутатите.
До спешното заседание на коалиционните партньори се стигна след като първото предложение на министър-председателя – Александър Манолев се отказа след медийни публикации за неподходящо поведение в миналото и за връзки с нерегламентиран бизнес.
Като конкретната причина за оттеглянето си обаче той посочи, че е бил подсъдим за катастрофа с причинена телесна повреда през 2012 г.
И новото предложение на коалиционните партньори Росен Желязков също е бил подсъдим.
В качеството си на главен секретар на Министерския съвет той беше единственият обвинен за аферата „Костинброд“, която според първоначалните твърдения на прокуратурата е била програмиран опит за манипулация на предсрочните парламентарни избори през 2013 г.
В крайна сметка обвиненията не се потвърдиха, а Желязков беше оневинен.
КОЙ Е РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ:
Росен Желязков започна кариерата си в публичния сектор в Столична община по времето, когато кмет беше Стефан Софиянски. Тогава той беше главен секретар.
Остана на поста и когато кмет стана Бойко Борисов. След като Борисов оглави правителството през 2009 г., Желязков беше назначен за главен секретар на Министерския съвет. Напусна поста след предсрочните избори през 2013 г.
След като Борисов за втори път стана министър-председател през ноември 2014 г., назначи Желязков в политическия си кабинет като съветник по въпросите на държавната администрация и електронното управление, организацията и координацията между компетентните органи на изпълнителната власт.
Желязков участва и в стратегическото планиране и разработване на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление, осъществява координация на дейностите и мерките за въвеждане и развитие на електронно управление.
От 30 септември 2016 г. с Решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“. Той пряко отговаряше за създаването на електронно правителство, което обаче и до днес не работи, а гражданите все още са далеч от него, въпреки многократните обещания, че ще се случи.
Интересно е да се отбележи, че назначаването на Желязков за министър ще обезглави Комисия на регулиране на съобщенията, която той наскоро оглави (15 януари 2018г.). Това би трябвало да означава, че Борисов няма достатъчно убедителни кандидатури за важния пост.
КОЙ ЩЕ ПОЕМЕ МВР?
Към този момент намерението на правителството да назначи досегашния главен секретар на МВР Младен Маринов за министър се проваля поради отказа на президента да издаде указ за освобождаването му от поста „главен секретар“. Държавният глава отказа да направи това, тъй като предложението беше внесено последния ден преди гласуването (макар че решението беше обявено седмица по-рано) и не беше обсъдено с него, както е записано в закона.
Президентът даде да се разбере, че не е съвсем съгласен с кандидатурата, защото като главен секретар Младен Маринов би трябвало да носи същата вина, заради която беше уволнен бившият му началник Валентин Радев.
Днес обаче държавният глава коментира, че още не е стартирал процедурата по издаване на указа си за освобождаването на главния секретар на МВР Младен Маринов, защото се съмнявал дали настоящият главен секретар е подходящ за новия пост.
„След всички проблеми и провали в МВР, премиерът преценява дали това е най-удачният избор за министър. Негово е решението, негова е отговорността“, коментира държавният глава в понеделник.
Радев бе категоричен, че няма да издаде указ за освобождаване на Маринов без да е сигурен, че законът ще бъде спазен.
„Искам да се спазва законът. Оттук нататък всичко решава правителството. Няма да тълкувам нормативните документи“, каза Радев.
От президентството съобщиха единствено, че когато това се случи, ще бъде съобщено. Радев вече даде сигнал, че няма да бърза и ще държи на съгласувателната процедура.
Днес обаче той ще тръгне към Букурещ за срещата на върха на инициативата „Три морета”.
Юристи коментират, че изборът на Младен Маринов за министър на вътрешните работи може да стане и без съгласието на държавния глава, доколкото правомощието на последния е по утвърждаването на следващия главен секретар на МВР, докато за освобождаването на настоящия е достатъчно и неговото лично волеизявление, което е налице.
КОМЕНТАРЪТ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ
В същото време зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов призова БСП да се обърне към „своя президент“ и да го помоли за съдействие.
„Нека БСП да се обърне към своя президент Румен Радев и да го помоли да подпише указа за освобождаване на Младен Маринов, за да можем да гласуваме оставките, които те толкова искаха и за които ни обвиняваха, че ги бавим”, каза Цветанов след заседанието на коалиционния съвет, утвърдил окончателно трите нови кандидатури за местата на тримата подали оставка министри.
И добави:
„От изявленията на президента Радев от Рига останахме с впечатление, че когато се върне, ще подпише указа, но в случая явно се цели нещо по-различно от обичайното, което трябва да бъде при демокрация“.
Той уточни, че съгласувателната процедура е задължителна при назначаването на бъдещия главен секретар на МВР.
„Но когато има волеизявление от самия главен секретар за освобождаване от длъжността, сме в съвсем друга хипотеза и Министерски съвет е стартирал процедурата за неговото освобождаване“, допълни Цветанов.
Той използва медиите, за да се обърне към президента с думите:
„Обръщаме се чрез медиите – защото явно президентът Румен Радев желае диалог чрез медиите, и заявяваме, че сме готови за среща, при която президентът да каже защо не иска да подпише указа. Не искаме да имаме конфронтация с президентската институция и президента на държавата“.
От своя страна лидерът на „Атака” Волен Сидеров каза, че управляващата коалиция ще предложи на Радев среща:
„Мисля, че това е най-добрият начин да се реши въпросът, иначе се насажда допълнително напрежение“.
НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИТЕ
Напрежението между президента и правителството расте през последните няколко седмици. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и премиерът Бойко Борисов не пропускат възможност да критикуват президента, а пък той от своя страна им отвръща, включително и иронично.
Нов източник на напрежение дойде от решението на правителството тази година премиерът Бойко Борисов, а не Радев да води българската делегация за годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, без това да бъде обсъдено и с президента, каквато е обичайната практика.
В същото време в обръщение към нацията по-рано този месец Радев, каза, че предсрочни избори не са решение.
Анализаторите непрекъснато коментират дали този тип поведение по-скоро помага или по-скоро вреди на демократичните процеси у нас.
