Със свое решение правителството прие Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Това обяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев след заседанието на Министерския съвет.
Националният план за въвеждане на еврото в България е документът, въз основа на който ще се реализира оперативната работа за замяна на лева с еврото. Планът е разработен от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който е със съпредседатели министърът на финансите и управителят на Българската народна банка.
„Става въпрос за план, който дава ясни срокове и задачи към банките, към платежните институции, към държавните институции за това как ще се въведе еврото, как ще се работи по особените залози, как ще става превалутирането, как ще става обръщането на заеми и депозити“, обясни Василев.
„Това е една техническа първа стъпка. Предстоят редица законодателни промени, които са необходими. В това число промяна в Закона за БНБ. Оттук нататък вече в парламента този процес ще продължи, както и голяма част от широките обществени дискусии по време на процеса по присъединяване”, уточни вицепремиерът.
Подготовката за присъединяването на България към еврозоната е при целева дата 1 януари 2024 г. Въвеждането на еврото е планирано без преходен период, като датата на приемане на еврото ще съвпада с въвеждането му като официална разплащателна единица. Финансовият министър каза още, че в рамките на един месец търговците ще имат двойна каса – и в лева, и в евро.
Василев припомни, че България де факто вече е приела еврото през валутния борд, тъй като сме с фиксиран курс лев – евро.
България участва във Валутния механизъм II с режима си на паричен съвет (валутен борд) и фиксиран централен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната, т.е. превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания централен валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро. След въвеждане на еврото в рамките на месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство.
Конкретната дата за приемане на еврото ще стане ясна, едва когато се премине през всички обществени обсъждания и законодателни промени.
Припомняме, че по-рано коалиционните партньори от „Има такъв народ“ се обявиха против приемането на плана, защото не са изготвени нужните планове. „На двата коалиционни експертни съвета, ние се договорихме преди да влиза тази точка да имаме анализ на ефектите от въвеждането на единната европейска валута. Този анализ трябваше да бъде изготвен между Министерството на финансите и Българската народна банка и съответно трябваше да включва основните промени, ползи, разходи и всички предизвикателства, които стоят пред страната ни за въвеждане на еврото в България“, посочи депутатът от ИТН и председател на бюджетната комисия Любомир Каримански.
Правителството одобри позицията на България за извънредното заседание на Европейския съвет на 30-31 май 2022 г.
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в извънредното заседание на Европейския съвет на 30-31 май 2022 г. в Брюксел, Белгия.
Държавните и правителствени ръководители ще обсъдят актуалните развития и координирането на действията на ЕС в отговор на руската агресия в Украйна. Темата за отбраната ще бъде обсъдена в контекста на последващите действия след Срещата на върха във Версай и Европейския съвет през март 2022 г.
В контекста на енергетиката, лидерите ще обсъдят представения от Европейската комисия план REPoweEU, целящ ЕС да стане във възможно най-кратък срок независим от руски изкопаеми горива чрез повишаване нивото на амбиция по отношение на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и диверсифициране на газовите доставки.
По отношение на продоволствената сигурност, фокусът е върху необходимостта от смекчаване на ефектите от украинската криза върху глобалната продоволствена сигурност и предприетите от Европейската комисия до момента действия.
България ще продължи да отстоява позицията, че енергийният преход трябва да се извършва при отчитане на националните специфики и стартови позиции на държавите членки, зачитане принципа за технологична неутралност и правото им сами да определят енергийния си микс.
