В контролирания от Русия пристанищен град Мариупол, повече от 1000 украински войници, много от които ранени, остават в обширния стоманодобивен завод „Азовстал“ – последният упор на съпротивата на града. Съдбата им е ясна – те най-вероятно ще бъдат избити, но въпреки това заявиха, че няма да се предадат и ще се бият докрай.
Ситуацията в завода е много тежка: питейната вода е на привършване, а стотици бойци умират от сепсис и гангрена заради липсата на лекарства. На много от тях са извършени ампутации на крайници от немедицински лица.
„Капитулацията не е опция! Всичките ни доставки са ограничени. Все още имаме боеприпаси. Ще имаме нашите лични оръжия. Ще се борим до най-доброто разрешаване на ситуацията“, каза Иля Самойленко, офицер от разузнаването на полк „Азов“, по време на пресконференция.
Изглежда, че отбраната на Мариупол е към края си. Руските сили обсаждат стоманодобивния завод с въздушни удари, артилерийски бомбардировки, танкове, дронове, снайперски огън и пехотни щурмове, твърдят бойците. Те съобщиха, че всички жени, деца и възрастни цивилни вече са евакуирани от Азовстал като част от хуманитарна мисия на ООН и Червения кръст, но войниците ще останат.
В първите дни от нахлуването на руската армия в Украйна, повечето европейски и български политици смятаха, че Русия ще сломи Украйна за не повече от седмица. Но благодарение на силния дух на украинците, тяхната отдаденост, непримиримост и любовта към родината, те успяват да удържат агресора вече почти три месеца без фактическа чужда помощ. И не само го удържат, а дори си отвоюват завзети от Русия територии.
Героизмът на украинците е нетипичен за нашия век. XXI век е векът на прагматизма, егоизма и парите. В днешното презадоволено общество хората са готови на всичко за пари – да сменят държавата, националността си, религията си, политическите си възгледи. На фона на този прагматизъм поведението на украинците, които отказват да се евакуират е изключение. Това е героизъм, рядък и достоен за уважение.
Интересна би била ситуацията, ако ние бяхме нападнати от Русия, дали и у нас щяха да се намерят 1000 души, които с живота си, безусловно и непоколебимо да защитават страната ни.
За подобно поведение сме учили в училище – за минали войни и славни битки. Има и безброй много примери от нашата история – не по-малко славни, не по малко героични. Но тогава времената са били други – саможертвата за родината е висш идеал, по голям от политиката, по голям от човешкия егоизъм. В момента, в „Азовстал“, виждаме на живо въплъщението на този идеал, но той някак си остава незабелязан. Днешните хора трудно се трогват.
