Хачико е името на куче от породата акита ину, което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт. В Япония, на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.
Хачико е роден на 10 ноември 1923г. в японската префектура Акита. Фермер решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико, което в буквален превод означава „осмият”.
Професор Уено ежедневно пътувал с влака на работа и кучето всеки ден го изпращало сутрин, а след това се връщало да го посрещне на гарата точно в 5 часа следобед. Всеки ден.
На 21 май 1925г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който обаче така и не се появява. Въпреки това кучето продължило да го ходи всеки ден на гарата в 5 часа следобяд и седи до късно.
Макар че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, Хачико не забравял стопанина си и ходил всеки ден на гарата в продължение на девет години.
Местните търговци и работниците започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. И така до смъртта си на 8 март 1935г. В деня на неговата смърт е обявен ден на траур. Погребан е до покойния си господар в гробището Аояма, Минато, Токио.
Става известен на цяла Япония през 1932г. след публикацията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9г. след неговата смърт“.
По време на Втората световна война, когато има нужда от метал, паметникът е разрушен, но през август 1948 г. е възстановен и се налага като пример на любов и вярност.