Според Генчо Банев, лектор по български език в Атинския университет, вестниците от периода на Възраждането са били ключови за развитието на българския книжовен език. Това той заяви по време на представянето на ноемврийския брой на списание „ЛИК“, който отбелязва 180-годишнината от публикуването на „Български орел“.
Той изтъкна, че вестниците могат да бъдат обозначени като първата неформална българска институция през това време. Първоначално те са издавани извън пределите на България, а по-късно започват да се появяват и в самата страна, отбеляза той.
Банев акцентира на факта, че ранните вестници съдържат съобщения от различни региони, написани на различни диалекти и понякога с различни азбуки. Като пример посочи вестник „Македония“ на Петко Р. Славейков, в който са публикувани текстове на български език, написани с гръцки букви. Според него, чрез вестниците се изгражда единен книжовен език.
Преподавателят акцентира и на значението на хумористичните издания, които също дават допълнителна стойност на книжовния български език, изградени върху основата на народната реч.
Относно това, той подчерта връзката между българската и гръцката хумористична преса. Според него, известният вестник „Българан“, издаван в началото на XX век и съдържащ творби на многобройни български писатели и интелектуалци, е вдъхновен от гръцкия хумористичен вестник „Ромиос“, ръководен от Александрос Сурис. Гръцкото издание, което е написано изцяло в стихотворна форма, използва комбинация от книжовни и разговорни стилове на гръцкия език, отразявайки различни политически събития, включително свързани с България, разказа Банев.
Банев напомни и за посещението на около 400 български учени и студенти в Атина през 1911 г., което било определено като научна екскурзия и прераснало в голямо тържество. По думите му, по време на събитието на площад „Синтагма“ се е танцувало българско народно хоро, а гърци и българи са обединено викали „Да живее България“ и „Да живее Гърция“, което е отразено в печатните издания от онова време.
Сред участниците в събитието е и поетът Димчо Дебелянов, който посвещава стихотворение на този ден и на възгласа „зито“, означаващ „да живее“ на гръцки.
Преподавателят смята, че старите вестници оживяват историческите епохи. Банев отбеляза, че те предлагат шанс за проследяване на различни исторически периоди и събития. Често използва техните страници в занятията по български език в Атинския университет, за да демонстрира на студентите как е напредвал езикът през времето.
„Час ЛИК“ на БТА е платформата за близки срещи с личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът е достъпен на официалния сайт и в YouTube канала на БТА.
