Словото упорито не потъва, дори когато се сблъсква с негативни атаки, идващи от дроновете – икономическите и политическите интереси. То запазва стабилността си в бурните води на историята и ежедневието. Това заяви журналистът Дияна Райнова от Добрич в интервю за БТА във връзка с представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК, който е посветен на началото на печата в България, както и на развитието на медиите и книгоиздаването.
Тя приветства избора на темата за изданието, озаглавена „Печатът“, акцентирайки на 180 годишнината от „Български орел“ и 375 годишнината от „Абагар“. Според нея, темата отново акцентира върху обществената функция на словото и задължението на журналистите. „Приветствам темата, защото отново повдига въпроса за социалната роля на словото и отговорността му, особено в днешно време – моралната негово задължение да не заблуждава съзнателно аудиторията, понякога да не се лъже открито или каквото днес наричат фалшиви новини“, добави журналистът.
Тя припомни началото на периодичния печат в България, както и значението на издания като „Български орел“ на Иван Богоров, „Дунавски лебед“ на Георги Раковски и „Дума на българските емигранти“ на Христо Ботев. Според Райнова, вестниците през Възраждането са служили като платформа за разпространение на идеи, свързани с революционните движения, образованието и националния освободителен процес.
„Изброявам тези примери, за да подчертая, че вестниците са били платформа за популяризиране на идеи – за революция, за напредък в образованието и т.н. Вестникът е средството, чрез което тези идеи достигат до обществото. В това е стойността на Възраждането и на революционните усилия преди Руско-турската война. Вестникът създава възможност за диалог между революционните лидери и хората, които трябва да бъдат убедени в каузата“, подчерта Райнова.
Тя коментира и еволюцията на съвременната журналистика, отбелязвайки, че днешните частни вестници често се използват от лица с финансови възможности. „Сега частните вестници обикновено са просто инструмент в ръцете на заможни индивиди. Казвам това с дълбока тъга, тъй като успешната ми кариера – около 37 години – е изцяло свързана с вестникарството“, обясни Райнова.
Тя сподели за опита си във вестник „Добруджанска трибуна“, където започва своята професионална кариера и продължава да пише. По нейни думи, изданието е частно и се стреми да увеличава обхвата си и да привлича читатели от Варна, Шумен и Разград, също така и от културни среди в Силистра.
Райнова посочи, че въпреки малкия екип, вестникът има предан кръг от читатели. Тя даде пример с разкази на търговци в павилиони, които години наред започват деня си с покупка на вестник, след което отиват на кафе или на работа.
„В съвременната ера, предизвиканията пред вестниците идват и от социалните мрежи. Преди години, в „Добруджанска трибуна” хората идваха с проблемите си, в очакване на решения, а телефоните на редакторите не спираха да звънят. Сега социалните мрежи заменят това, понеже хората смятат, че като споделят проблемите си там, могат да намерят решение“, разказа тя.
Райнова добави, че „Добруджанска трибуна“ има над 75-годишна история и в момента представлява всекидневник за Североизточна България. Тя отбеляза, че след промените през 1989 г. много окръжни вестници бяха заменени с частни, но „Добруджанска трибуна“ успя да оцелее.
„С нарастващото присъствие на електронни платформи и социални мрежи, интересът на заможни бизнесмени към притежаване на вестник за реализация на техните бизнес интереси сякаш намалява. Издаването на вестник все пак е скъпо предприятие. Нещо, което може да позволи на печатното слово отново да остане платформа на истината и да се опитва, доколкото е възможно, да решава проблемите на хората“, добави Райнова.
„Час ЛИК“ на БТА е идеалното място за близки срещи с личностите на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
