Фолклорните фестивали предлагат платформа за изпълнители от всички възрасти да демонстрират уменията си и да запазват българските обичаи. Това подчерта народният певец Петър Кирилов, директор на Дома на културата „Димо Коларов“ в Попово и докторант по фолклористика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за БТА по време на представянето на новото издание на сп. „ЛИК“ на тема „100 години „Варненско лято“ на музикалната сцена“ и новата инициатива на БТА за празници и фестивали „Празнувай България“.
Националната фолклорна среща „Автентичност и съвремие“ в Попово, православният фестивал „Св. св. Кирил и Методий“, както и други събития, фокусирани върху българското народно изкуство, са част от усилията на Кирилов да популяризира и съхрани фолклора. Идеята за организиране на по-големи събития се формира в него още през 2017–2018 г., докато е все още непълнолетен.
„Създаването на нещо по-значимо и различно от стандартен концерт или прост събор се роди в мен“, споделя Кирилов. По този начин започва да се тиражира концепцията за Националната фолклорна среща „Автентичност и съвремие“, чийто първи етап е проведен в село Медовина, а след това се мести в Попово.
В началото организаторите активно търсят участници, разпращат покани и представят концепцията си за новото фолклорно събитие. Първото издание привлича около 700 участници в две зали, а следващите години фестивалът значително увеличава мащабите си.
„Вече осем години фестивалът в град Попово събира над 4700 изпълнители, любители и самодейци на българската народна традиция“, заяви народният певец.
По негово мнение, интересът на участниците и желанието им да покажат създаденото от тях на сцена са основните подбуди за развитието на подобни мероприятия. „Както казват, апетитът идва с яденето. При фолклора е същото, както и в народната песен“, допълва Кирилов. Според него, когато човек обича дейността си и вложи душа и страст, е естествено да се появи желание за организиране на нови събития.
След успешното провеждане на фолклорната среща се ражда концепцията за Националния православен фестивал „Св. св. Кирил и Методий“, осъществяван с благословията на Светия синод и под патронажа на Русенската светя митрополия.
Желанието на Кирилов да поддържа фолклорния живот в село Медовина довежда до реализацията на Националния музикално-кулинарен фестивал „Никулденско веселие“. Събитието, което ще се проведе за четвърти път, съчетава музикалното народно творчество с традиционните кулинарни изкуства, като основен продукт в представяните ястия е рибата. Тазгодишното издание е насрочено за 5 декември.
Народният певец е активен също в читалището на село Долец, близо до Попово, където вече четири години организира събор „Малка Богородица“. Той е посветен на християнския празник Рождество на Пресвета Богородица и е с конкурсен характер. Тази година мероприятието покрива около 350 вокални изпълнители на народни песни от региона, както и участници от други населени места и области на страната.
Кирилов работи и по фестивал за народно творчество в село Кметовци в района на Габрово, който се организира съвместно с местната община и кметството. Основен фокус на събитието е автентичната песенна и танцова традиция, включително хумористичните песнички, за които този регион е известен.
Тази година той реализира още една своя идея – Националния фестивал на песните и танците „В полите на Витоша“, който е организиран съвместно с сдружението „Шопски наниз“ от София с председател Илия Петков. В първото издание вземат участие 60 творчески формации, танцьори и музиканти. Фестивалът е с конкурсен характер, а председател на журито е професор Дора Христова, диригент на знаменития хор „Мистерията на българските гласове“.
Кирилов е инициатор и на конкурса за северняшка и добруджанска песен „Пендара“, който е специализиран в двете гореспоменати фолклорни направления. Голямата награда е автентична златна пендара, датирана около 1860 г. от периода на османското владичество в България.
„Този фестивал събира различни поколения – и млади, и стари, и създава чудесна приемственост между традицията, съвремието и автентичността“, подчертава Кирилов.
Тази година в Търговище стартира и Националният фестивал „Живи корени“, организиран съвместно с Музикалния център „Оникс“ и местно читалище. Наименованието на събитието отразява убеждението на народния певец, че осведомяването за миналото е необходимо условие за изграждането на бъдещето.
„Всеки трябва да има представа за собственото си минало, за корените си, за да може да създава бъдещето“, подчертава Кирилов. Според него народната песен черпи енергия от дълбоките корени на българския дух. Всяка песен разказва история, която чрез съвременните артисти продължава да живее и достига до нови слушатели.
„Всяка песен е носител на невероятна история, която днес, благодарение на съвременните изпълнители, успешно оживява и се предава по нов начин“, допълва той. Кирилов обяви и за предстоящото следващо издание на фестивала „Живи корени“, което се очаква да се състои през април 2027 г. в Търговище.
Той също така работи за организирането на Националния фестивал „Фолклорно наследство“ в село Любичево, по инициатива на сдружението „Слънчев лъч“.
Но за него най-важни остават участниците във фестивалите. Въпреки че проявява предпочитания през събитията да бъдат с конкурсен характер, Кирилов се старае изпълнителите да се чувстват оценени и да възприемат участието си като празник, а не като тест. „Винаги съм се стремял участниците да бъдат на първо място, да се чувстват удовлетворени и щастливи, за да могат да изживеят несравнимата радост от един фолклорен празник и не да ги натоварваме с конкурси или подобни изпитания“, акцентира той.
Според него, конкурсният елемент е важен, тъй като предоставя възможност талантът и уменията на участниците да бъдат забелязани, а те самите да получат удовлетворение от представянето си. „Без участието им, нашата работа не би била възможна и не бихме могли да организираме и реализираме тези страхотни фолклорни събития, които имат национално значение“, завършва Петър Кирилов.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с представителите на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
