През изминалата нощ Украйна извърши една от своите най-големи атаки срещу Москва и отново удари Керченския мост към Крим. Новата ескалация на конфликта и усилията за мирно разрешаване отново доминират в западната преса.
Великобритания
Керченският мост отново стана цел на нападение, след като Русия удари ключовите мостове в Киев, отразява британският „Гардиън“.
Ударът е нанесен по моста, свързващ окупирания Крим с Русия, а топлоснабдяването и водоснабдяването в част от Киев бяха нарушени след атаки по Северния и Южния мост, добавя изданието.
Губернаторът на Крим, назначен от Москва, Сергей Аксьонов, съобщи, че украинските войски са нападнали моста и движението по него е спряно. Украински дрон вчера се е разбил в една от арките на съоръжението. Страната твърди, че мостът е законна цел за нейните военни и е направила поне два опита да го взриви.
Руски удари поразиха два основни моста в Киев снощи, нанасяйки щети на критична инфраструктура и прекъсвайки топлоснабдяването и водоснабдяването в някои части на столицата, каза кметът Виталий Кличко.
Северният и Южният мост бяха ударени, каза Кличко, позовавайки се на предварителна информация в публикация в Телеграм преди полунощ, малко след предупреждението на украинските противовъздушни сили за приближаващи ракети. По-късно той добави, че са нанесени щети на жизненоважна инфраструктура и че в различни райони е нарушено топлоснабдяването и водоснабдяването.
Системите за противовъздушна отбрана в Киев са били активирани, добави Кличко, докато очевидци съобщават за силни експлозии, отбелязва „Гардиън“.
Финландия призовава европейските лидери да започнат диалог с Путин, информира друго британско издание – „Файненшъл таймс“.
Европейските лидери трябва да говорят пряко с президента Владимир Путин след „безотговорното“ делегиране на преговорите със САЩ, което може да доведе до разделяне на континента в сфери на влияние, предупреди финландският президент Александер Стуб.
Стуб, който говори с Путин миналия месец, сподели пред „Файненшъл таймс“, че американските преговарящи трябва да получат признание за възобновяването на блокираните преговори между Москва и Киев и за подкрепата си за европейско участие в тях.
„Твърде дълго делегираме взаимодействието между Европа и Русия на други, и това е безотговорно“, заяви Стуб. „Сега, когато имаме рамка, смятам, че европейските лидери трябва да влязат в директен диалог с Путин със същото послание“, добави той.
Финландският лидер подчерта, че Европа е на кръстопът, между повторение на Ялтенското споразумение от 1945 година, което остави Централна и Източна Европа под влиянието на СССР, и Хелзинкските споразумения от 1975, които облекчиха напрежението между Изток и Запад, като допринесоха за национален суверенитет и права на човека.
На въпрос дали САЩ са склонни към нова Ялта, Стуб отговори, че „се надява да не е така“.
Финландският президент добави, че Путин е „отворен за диалог с Европа“, въпреки че континентът „не е напреднал“ в подготовката на преговорите.
Лидерите на Европейския съюз се споразумяха миналата седмица, че Евросъюзът ще бъде представен в преговорите между Русия и Украйна от съветници по национална сигурност от Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство, а също така от институции на ЕС и НАТО. Днес Стуб и другите лидери ще заседават в Берлин, за да обсъдят какъв трябва да бъде обединеният европейски подход, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Миналия месец Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре разговаряха с Путин по телефон, за което бяха критикувани от колеги, с които не бяха консултирани предварително, напомня „Файненшъл таймс“.
Стуб защити действията си и подчерта, че те са важен фактор в процеса на решение относно състава на преговорния екип на Европа.
„Важно е да определим дневния ред. Първо, ни е необходима времева рамка. Второ, дневен ред“, подчерта той. Предложи шест ключови области за обсъждане: сигурността на Украйна, териториалните й граници и просперитетът й след конфликта; мерки за изграждане на доверие и прекратяване на огъня, следвани от обсъждане на бъдещата безопасност.
Въпреки това, той подчерта, че предложените преговори между съветниците за национална сигурност на страните от Е5, ЕС и НАТО и руски, украински и американски представители ще се ограничат до техническите аспекти.
„Споразумението ще бъде взето от политическите лидери. Трябва да сме реалисти и да приемем, че няма да има сделка без съгласието на Путин, той е този, който взема решенията в Русия“, посочи Стуб.
Той отказа да коментира предложението на САЩ към украинския президент Володимир Зеленски за отстъпване на източната част на Донбас на Русия в замяна на членство в НАТО.
„Няма да заявя нищо относно територията на Украйна, тъй като това решение трябва да вземе президента Зеленски и украинският народ“, каза Стуб, добавяйки, че ще „работи за присъединяването“ на Киев към НАТО. Финландия влезе в НАТО през 2023 година след десетилетия на неутралитет — процес, ускорен от пълномащабната руска инвазия в Украйна година преди това, отбелязва „Файненшъл таймс“.
„Ще влезе ли Украйна в НАТО? Отговорът ми е: не знам“, каза той и добави: „Надявам се, че ще влезе“.
САЩ
Кая Калас се опитва да намери своето място в мирните преговори за Украйна, отбелязва „Политико“.
Ръководителят на европейската дипломация търси роля в преговорите за Украйна след изключването си от екипа, представляващ Европа.
Калас многократно е заявявала, че съгласно споразуменията на ЕС тя е най-висшият представител на блока по външните работи и същевременно води усилия за определяне на мандата на преговорниците — очертавайки какво трябва да иска Европа и какви са нейните „червени линии“.
„Прочетете споразуменията и ще разберете“, каза тя на медиите в Брюксел, когато я попитаха защо не е в екипа, който преговаря по най-голямата сигурностна криза в Европа от десетилетия насам. „Кой се занимава с външната политика и въпросите за сигурността? Както винаги казваме на нашите партньори, върховенството на закона в Европа е в споразуменията, […] затова се придържам към думите си. Готова съм да поема отговорността и за тази задача“, добави Калас.
След седмици на трудни дебати относно това кой да води преговорите от страна на ЕС, председателят на Европейския съвет Антонио Коща обяви миналата седмица в Дъблин, че екипът ще включва съветници по националната сигурност от Франция, Германия, Полша, Италия и Великобритания, както и представители на Европейската комисия и Съвета. Калас не беше сред тях.
Външните министри на Испания и Литва изразиха критика към този подход при пристигането си на среща в Брюксел в понеделник. „Европа трябва да говори с един глас. Не можем да говорим с 27 различни гласа“, твърдеше литовският външен министър Кестутис Будрис, добавяйки, че „нуждаем се от единна позиция и ясни процедури за достигане до общата ни позиция“.
Някои дипломати в ЕС посочват предишните критики на Калас към администрацията на Доналд Тръмп в САЩ като възможна пречка за нейното участие в преговорите. Други смятат, че екипът е съставен от членове, които се отчитат директно пред лидерите, отбелязвайки, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио не е участвал в последните преговори.
Официален представител, участващ в преговорите с Русия, коментира, че Калас е твърде противоречива фигура, за да бъде включена, докато двама дипломати от ЕС подчертаха, че този избор е отражение на по-широкото намаляване на влиянието на външната политика в глобалните дела.
„Това е част от дългосрочна тенденция, срещу която е трудно да се борим“, заяви един от дипломата, добавяйки: „Все повече международни въпроси, които преди решаваха министрите на външните работи, вече се обсъждат на ниво премиери или президенти“.
Ключов проблем за Калас и останалите външни министри остава да намерят значимост, предоставяйки „геополитическа стратегическа перспектива“ по въпросите, дори и да не бъдат консултирани, отбелязва дипломата, цитиран от „Политико“.
Представители от 27-те членки на блока са изразили желание да играят по-активна роля в преговорите за Украйна, сподели Калас след вчерашната си среща с министрите на външните работи в Брюксел. „Много от страните, както споделиха министрите, не искат просто да бъдат информирани. Те искат да участват в преговорите“, каза тя.
„Основахме заедно с министрите на външните работи максимални изисквания“, добави тя, позовавайки се на документ, в който са описани отстъпките, които Русия трябва да направи, преди преговорите да продължат.
Министрите на външните работи ще работят през следващите седмици върху уточняването на тези изисквания и ще подготвят мандат за преговорния екип на Европа за следващия кръг от преговори в Абу Даби, сподели представител на ЕС.
Други служители обаче посочват, че тази задача вероятно ще бъде поверена на постоянните представителства към ЕС, а не на външните министри, което предизвиква слухове за борба за влияние между институциите на ЕС относно контрола на външната политика.
Докато Еврокомисията, водена от Урсула фон дер Лайен, играе водеща роля по въпросите на Украйна, тя също така контролира и отношенията между ЕС и Израел, дублирайки отдел, който преди това се занимаваше с Близкия Изток и Северна Африка и беше част от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на Калас.
Безпокойствието увеличава и френско-германската инициатива за реформа на ЕСВД, чрез потенциална по-пълна интеграция в Комисията, което някои служители виждат като опит за поставяне на позицията на върховния представител по външната политика под контрола на изпълнителното звено на ЕС, сочи „Политико“.
Участниците в преговорите обясняват ситуацията просто: те се водят на ниво съветници по национална сигурност, а не от представителни фигури в сферата на външната политика като Калас. Те подчертават отсъствието на Рубио от последните преговори, както и отсъствието на руския външен министър Сергей Лавров.
Докато американски представители обявиха миналата седмица, че Русия е готова да допусне европейците в преговорите, Кремъл заяви в понеделник, че такова споразумение не е постигнато, отбелязва „Политико“.




