Днес в литературен клуб „Перото“ Павлина Делчева – Вежинова ще представи книгата си „По дирите на изчезналите софийски кръчми“. Една книга, която ще ви върне през годините до 70-те и 80-те и изчезналите места, които са оставили добър спомен.
Павлина Делчева-Вежинова е родена в София в семейство на художничка и писател и цял живот е живяла сред интересни хора. За кратко учи в Киноинститута в Москва. Завършва българска филология в Софийския университет и сътрудничи на различни вестници и списания. Започва работа в БНТ отначало като редактор в „ЛИК”, после като изпълнителен продуцент в „Култура”, а от 1999г. като програмен координатор и селекционер към сателитния канал „БНТ свят”. За 40-годишния си трудов стаж е заснела много филми и предавания като редактор, сценарист и продуцент – сред тях рубриките „Форум”, „Галерии, галеристи”, „Литературни светове”, а също и отделни филми в областта на литературата, културата и историята.
Издала е две книжки с авторски коледни приказки. Днес разказва за близкото минало откъм веселата му страна, но без лъжовна носталгия – за времето и за живота ни, за фалшивите кумири и истинските ценности. Ето какво разказва самата авторка за своята нова книга „По дирите на изчезналите софийски кръчми”:
„Започнах да пиша за софийските кръчми някак на шега. Само за приятели, с които заедно сме ходили тук и там. Нямах амбиции да бъда изчерпателна, пишех само за места, в които съм била и за случките в тях. А после нещата излязоха от контрол и обемът ставаше все по-голям и по-голям, приятели и познати ме подсещаха за още и още нещо. Кръчмите не свършваха, спомените също. Но искам да подчертая, че това не е пътеводител. Става дума за тези кръчми, които аз и моите приятели сме посещавали и то през определен период от време, предимно през 70-те и 80-те. С много малки изключения съм писала само за такива, в които съм сядала поне веднъж. А изключенията са заради интересни разкази на приятели и много рядко – материали в пресата. От особена помощ ми бяха фотографиите, които откривах в интернет. Те отключваха спомените и ги правеха по-живи и обемни”, разказва Павлина Делчева.
„Зная, че мнозина ще се подразнят от думата „кръчми“ в заглавието, още повече, че освен за ресторанти, механи и бирхалета съм писала и за сладкарници, и за шкембеджийници, и за бозаджийници. Просто по онова време „Хайде да отидем на кръчма“ включваше всичко – и барчетата към театрите, и клубовете, и ресторантите, и даже малките заведения, които сами не знаеха какво са. Ние ходехме „на кръчма“ не само да хапнем и пийнем, а и за да си говорим. Говорехме много – за неща, които макар и да не бяха „многомъдри“, оставяха отпечатък за цял живот. Масите преливаха от чаши и мезета, от емоции и страсти и на никого не му се ставаше. Във всички тези места се събираха сродни души. Те се търсеха, намираха и разделяха, но през времето, което прекарваха заедно, имаше приятелство, сръдни, полемики, дебати, флиртове, любови, изневери. Това беше животът на София и софиянци в цялата му пъстрота и многоликост”, допълва авторката.
