69 от общо 265 български общини са с население под 6000 души и би следвало да се влеят или слеят със съседната, защото не отговарят на критериите в Закона за административно-териториалното устройство, става ясно от анализ на Института за пазарна икономика. Броят на общините, чиито население се топи се е удвоил спрямо 2000-та, когато те са били 32.
Според статистиката всяка четвърта българска община е с население, което може да се побере в няколко от по-големите блокове в „Младост“, „Люлин“ или друг столичен квартал. От този калибър са например Чавдар, в която влиза само едноименното село с малко над 1000 обитатели, Бойница, Чупрене, Макреш, Маджарово, Ковачевци, Рила, Невестино, Челопеч и др., в които живеят под 2000 души, А най-малката община – Трекляно, е с под 900 жители.
Увеличаването на общините джуджета се дължи на обезлюдяването, което е резултат от демографски и икономически причини, посочват от ИПИ. Неслучайно повечето микрообщини са в пограничните райони, като концентрацията е особена голяма в най-бедната България – Северозападна.
Изискването за 6000 души обаче важи само за създаване на нова община. Законът не предвижда процедура за закриване при падане под летвата. А има и нормативна вратичка, която обезсилва този критерий – достатъчно е местните хора да съберат подписка за отделяне и да направят референдум, и правителството е длъжно да се съобрази с волята на населението. Така през 2015-та в България се появи най-младата, 265-ата община – Сърница, с 5200 обитатели. Тя се отцепва от Велинград.
Освен 69-те общини, които остават под летвата за население, има още 16, които са „на косъм“, защото броят на обитателите им е под 7000 души – т.е. близо до критичната граница. Населението в повечето от тях е с ясна тенденция към спад, отбелязват авторите на анализа.
В закона има и друго важно изискване – общината да може осигури собствено финансиране на поне половината от разходите си. Но това правило масово е нарушено. Проблемът на малките общини е, че обикновено те са зле финансово и „тежат“ на държавния бюджет, т.е. на останалите данъкоплатци. В масовия случай те са неразвити икономически, в тях не влизат инвестиции, хората отиват да работят и плащат данъци и такси другаде и приходите в местната хазна са повече от скромни – често в пъти по-малки от разходите. Симптоматичен е случаят с община Трекляно, която има годишни разходи за милиони, а си осигурява сама едва 70 хиляди лева приходи – основно от наем на земя и имущество, и на практика разчита почти изцяло за издръжката си на държавата.
Наскоро Институтът за пазарна икономика откри и друг феномен при част от малките общини. В местните служби има прекалено много чиновници, въпреки оредяващото население. Докато в Добрич, Бургас, София и Русе например на 1000 жители се падат под двама служители, в Трекляно с население 889 души 35-има са чиновници в местната власт.
Много от общините с несъразмерно голяма местна администрация са в Северозападна България – Кула, Бойница, Макреш, Ново село, Грамада и др. Диспропорциите са почти задължителни там, където върви обезлюдяване и възможностите за работа са оскъдни. В такива общини местната власт се явява един от най-големите работодатели.
ИЗХОД
Всички тези странности поставят въпроса за ново административно райониране в страната, което ще доведе до окрупняване на общините, а оттам и до оптимизиране на общинската администрация, смятат от ИПИ. Очевидно е, че е крайно време да се пише административно-териториална реформа – с нови изисквания, с отчитане на реалностите и с търсене на умни решения. Според ИПИ е важно да се даде приоритет на процеса на финансова децентрализация, да бъдат оценени ефектите от него и на тази основа да се промени законът. Така най-ясно ще се види кои общини могат да се самофинансират, поне до някаква степен, и за кои ще бъде нужна допълнителна финансова подкрепа.
