В миналото Балканите често са били източник на конфликти и дори днес някои от тях не са заглъхнали напълно. Използвайки историческия шанс, който предоставя председателството на Съвета на ЕС, България инициира процес, който постави Западните Балкани във фокуса на европейската политика. В Западните Балкани бе постигнат забележителен напредък по въпроси, за чието разрешаване досега бяха нужни десетилетия, заяви българският министър-председател Бойко Борисов в изказването си по време на общия дебат в рамките на 73-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Тази година основната тема на Общия политически дебат на ООН е „Глобално лидерство и споделени отговорности за мирни, справедливи и устойчиви общества“.
Българският министър-председател подчерта пред участниците в общия дебат на ООН, че убедително свидетелство за напредъка на страните от Западните Балкани са подписаните неотдавна ключови договори между София и Скопие и между Атина и Скопие.
„Буквално след два дни Република Македония ще трябва да направи решителен избор за своето бъдеще – да утвърди постигнатия безпрецедентен компромис със съседна Гърция, който ще разчисти пътя на страната към европейската и евроатлантическата ѝ интеграция. Моментът наистина е исторически, като въпросът е „сега или никога. Залогът е много висок. Не можем да оставим на политическата карта „бели петна“ на държави със забавено развитие. Обстановката е твърде динамична и наситена с важни събития, които ще предопределят посоката на развитие на региона за много години напред, а с това в голяма степен и състоянието на ЕС“, категоричен бе българският премиер.
Бойко Борисов посочи, че справянето с глобалните предизвикателства днес не е по силите на отделните държави, а изисква споделена отговорност и партньорство.
„Глобалното лидерство преди всичко е висока отговорност. Без значение дали една страна е малка или голяма – всяка може да има принос за утвърждаването на мира, равнопоставеността и устойчивостта на нашите общества“, уточни Борисов.
Към присъстващите делегации от цял свят той отправи посланието, че гарантирането на мира и благоденствието в света може да стане не само с оръжия и битки, но и с повече хуманност.
„Нашето разбиране за глобално лидерство включва и икономическото овластяване на жените, като основна предпоставка за постигане на устойчиви общества и на фактическа равнопоставеност между половете“, подчерта Бойко Борисов.
Премиерът Борисов коментира и темата с продължаващия конфликт в Източна Украйна. „За съжаление, няма напредък по изпълнението на Минските споразумения, което смятаме, че е единственият начин за намиране на мирно и устойчиво решение на конфликта“, отбеляза Бойко Борисов и отправи призив за удвояване на съвместните усилия за постигане на мир и стабилност в Украйна при зачитане на суверенитета и териториалната цялост на страната.
Министър-председателят Бойко Борисов изрази мнение, че чрез възобновяването на Близкоизточния мирен процес може да се достигне до окончателно споразумение, на базата на принципа на две държави, съжителстващи в мир и сигурност.
„Въпреки усилията на международната общност, военните действия в Сирия продължават и водят до многобройни жертви сред гражданското население, както и до хиляди нови бежанци. България подкрепя усилията за предотвратяване на ескалацията на въоръжения конфликт и поддържаме продължаването на политическия диалог и на вътрешно-сирийските преговори“, каза още министър-председателят.
В речта си пред участниците в Общото събрание на ООН, българският премиер заяви, че по отношение на Либия страната ни поддържа Плана за действие на ООН и усилията на Мисията на Световната организация за подкрепа, чиято първостепенна задача е стабилизиране на страната и постигане на национално помирение в условията на политическа и институционална фрагментация. „Подкрепяме договореностите, постигнати от четирите ключови политически лидери за провеждане на президентски и парламентарни избори“, допълни още премиерът.
Бойко Борисов заяви, че миграцията е глобален феномен и точно затова изисква глобален отговор, като международната общност следва да насочи усилията си към основните причини за миграцията – политически, социално-икономически и природни.
„В рамките на европредседателството България взе активно участие в процеса за договаряне на Глобалния пакт за сигурна, редовна и законна миграция. Приветстваме и приключилото съгласуване на текстовете на Глобалния пакт за бежанците“, допълни той.
Премиерът коментира в своето изказване и нарастващия брой терористични актове по света. По думите му нерегламентираните миграционни потоци предоставят широки възможности за проникване в нашите страни и общества на бивши бойци от войната в Сирия, Ирак, Афганистан и др., включително на добре обучени членове на терористични организации като ИДИЛ и Ал-Кайда.
„Приоритетна задача е предприемането на мерки за предпазване на младите хора от радикализиране и въвличане в мрежите на терористични групи, както и неутрализирането на влиянието на лица и организации, проповядващи извършването на терористични актове“, уточни Борисов.
Българският министър-председател посочи, че на Срещата за борба със световния проблем с наркотиците, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп, всяка държава е поела твърд ангажимент да се бори с този световен бич.
„България неслучайно беше съ-домакин на Срещата, тъй като вече е поела отговорност и е доказала с дела своята ангажираност с проблема. Моята страна може да служи за пример. Постигането на мир, сигурност и стабилност, както и на Целите за устойчиво развитие, минават през конкретни стъпки като тази“, подчерта премиерът Борисов.
Своята реч министър-председателят Борисов завърши с препратка към подвига на българските граждани, на Българската Православна Църква, на видни общественици и интелектуалци по времето на Втората световна война, когато те спасяват почти 50 000 български евреи от депортация в лагерите на смъртта.
„Историята за спасяването на българските евреи носи силно послание – хуманността и смелостта могат да победят силата и безразсъдството и да спасят човешки живот. Българският пример трябва да бъде познат, за да даде кураж на много хора по света“, сподели премиерът.
Той бе категоричен, че не трябва да се допуска връщането на ксенофобията и антисемитизма, незачитането на правото на живот на всяко живо същество по расов, етнически или друг признак.
