В своя позиция президентът Румен Радев посочва, че България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейския позиция за Венецуела. По думите на президента, във Венецуела съществува реален риск от ескалация и насилие и е критично важно да се съхрани диалогът между управляващите и опозицията. Ако България послуша държавния глава и не се присъедини към позицията, подкрепена от всички водещи страни в ЕС без Италия, тя на практика ще застане редом до държави като Русия, Боливия и Куба по венецуелския въпрос.
Политическата криза може да се реши единствено с организирането на прозрачни избори според Конституцията на страната и с международно наблюдение, посочва Радев. Според него направеното предложение за обща европейска позиция не води до подобно решение.
„В тези условия критично важно е да се съхрани диалогът между управляващите и опозицията в името на политически процес, който да доведе до мирно решение за бъдещето на страната. Политическата криза може да се реши единствено с организирането на прозрачни избори според конституцията на страната и с международно наблюдение. Направеното предложение за обща европейска позиция обаче не води до подобно решение. Критиките ми не са подкрепа за една или друга страна в конфликта. Става дума за върховенство на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати.
В политически план трябваше да научим урока, че ултиматумите винаги прекъсват каналите за комуникация и блокират възможностите за преговори. Както в много случаи с други държави през последните десетилетия, нараства рискът да бъде провокирано насилие и вътрешен конфликт, които задълго да дестабилизират държавата и региона и да донесат страдания на народа на Венецуела. Считам, че България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция“, заявява президентът Радев в позицията си.
Досега подкрепа за президента Мадуро изразиха Боливия, Китай, Куба, Иран, Русия, Сирия и Турция.
Гуайдо е подкрепен от Албания, Аржентина, Австралия, Австрия, Беларус, Бразилия, Великобритания, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Дания, Еквадор, Естония, Финландия, Франция, Германия, Грузия, Гватемала, Хаити, Хондурас, Израел, Косово, Латвия, Литва, Люксембург, Панама, Парагвай, Полша, Португалия, Испания, Швеция, САЩ и Украйна.
Някои от тези държави го признават за временен държавен глава, други са по-пестеливи и изразяват подкрепата си за него като човек, който трябав да призове за свободните избори, но без изрично да упоменават признаване.