Франция се отправя към урните за втори път днес, за да гласува за своя бъдещ президент. Един срещу друг в битка за поста се изправят Еманюел Макрон – президент на страната от 14 май 2017 г. насам, и Марин Льо Пен – крайнодесен политик, дъщеря на основателя на „Национален фронт“ Жан-Мари Льо Пен.
Макрон е най-младият човек, заемал президентския пост (на 39 години), като стига до него след изключително кратка кариера във финансовия сектор и политиката.
Марин Льо Пен е евродепутат през 2004 г., преизбрана за втори мандат през 2009 г. От 2011 г. замества баща си като лидер на политическата формация, като едновременно стартира кандидат-президентската си кампания за президент на Франция.
Как протичат изборите във Франция?
Всеки потенциален кандидат на изборите трябва да получи 500 подписа от кметове или местни политици, които да подкрепят кандидатурата му за най-високия пост във Франция. Конституционният съвет на Франция публикува окончателния списък на кандидатите на 7 март. Официалната кампания започна на 28 март, като френските медии трябваше да се придържат към правилата за предоставяне на еднакво ефирно време на всеки кандидат. Двамата кандидати, получили най-много гласове на първия тур се изправят един срещу друг на втория тур две седмици по-късно. Това се случва, ако никой от кандидатите на първия тур не получи повече от 50% от гласовете. Никой досега не е правил това.
Кой може да гласува на изборите във Франция?
Могат да гласуват френските граждани, които са навършили 18 години към деня на изборите. Имащите право на глас са 48,7 милиона.
Затворниците имат право да гласуват като получат разрешение да гласуват лично или като упълномощят някого да гласува от тяхно име, при условие че присъдите им не ги лишават изрично от гражданските им права. Поради изчерпателната документация, която се изисква за това, на президентските избори през 2017 г. гласуваха само 2% от лишените от свобода. Тази година ще бъдат първите президентски избори, на които затворниците ще могат да гласуват по пощата.
Колко силен е президентът на Франция?
„Във Франция имаме президент, който председателства републиката, който контролира правителството, който контролира парламента, който контролира Конституционния съд. Това прави един суперпрезидент“, казва Кристоф Шабро, старши преподавател по публично право в университета „Люмиер“. Това отчасти се дължи на всеобщото избирателно право и на възможността президентът да назначава министър-председател, който да ръководи правителството.
Кои са някои от ключовите въпроси на изборите?
Инфлация и разходи за живот
Последните проучвания на общественото мнение показаха, че покупателната способност , възможността за закупуване на стоки, остава основен проблем за френските избиратели, особено на фона на рекордно високата инфлация в Европа. През тази година инфлацията в еврозоната достигна 5,1%, стимулирана от цените на енергията и голямото търсене след строгите ограничения заради COVID-19 в много страни.
През последните месеци и двамата кандидати обещаха да защитят френските фермери и потребители срещу внос на храни и продукти от чужди страни.
Тъй като Франция в момента заема ротационното председателство на Съвета на ЕС, правителството на Макрон настоя за спиране на вноса на продукти, които не се произвеждат при същите строги стандарти, както в ЕС, и отложи преговорите за нови търговски сделки, предизвиквайки опасения сред местните фермери.
Програмата на Льо Пен отива по-далеч и тя иска продуктите на френските земеделци и животновъди да бъдат изключени от всички търговски споразумения.
Пандемията от COVID-19
Последните две години политиката беше погълната от пандемията от COVID-19, включително ограниченията в ежедневието, наложени от правителството.
Кандидатите за президенти критикуваха начина, по който Макрон се справя с кризата, включително въвеждането на ваксинационен пропуск през януари, който изисква ваксинация или възстановяване от COVID-19, за да се получи достъп до ресторанти и други области на обществения живот.
Преди изборите френското правителство преустанови действието на мярката, тъй като случаите на COVID-19 намаляват след пика заради Омикрон през февруари.
Имиграция
Имиграцията е противоречива тема във Франция и отново беше голяма тема на предизборните дебати, особено сред дясноориентираните кандидати.
Льо Пен и Земур призоваха за орязване на социалните помощи за чужденци и запазване на тези помощи за френските граждани. Те също така призоваха за ограничаване на влизането на лица, търсещи убежище.
Френският министър на вътрешните работи Жералд Дерманен заяви, че идеята на Льо Пен за „нулева миграция“ е технически невъзможна за изпълнение, а реалното спиране на мигрантския поток е „нежелателно“ за бъдещето на Франция.
Пенсионната реформа
Пенсиите и пенсионната система се оказаха друга ябълка на раздора между кандидатите. Макрон защитаваше непопулярното си решение да отмени възрастта за пенсиониране, а Льо Пен се стремеше да се представи като защитник на френския работник.
Във Франция всички работници получават държавна пенсия, което означава, че определянето на възрастта за пенсиониране има огромно влияние върху държавния бюджет. Макрон иска да върне законовата възраст за пенсиониране до 64 или 65 години, ако бъде преизбран. Льо Пен иска да я запази между 60 и 62 години.
С по-щедра пенсионна система лидерът на крайната десница се опитва да привлече гласоподаватели, много от които започват кариерата си млади и работят в трудни професии. Възрастта за пенсиониране е крайъгълен камък на платформата на кампанията на Льо Пен, която се фокусира върху проблемите на благосъстоянието и разходите за живот вместо обичайните теми за имиграция и сигурност. От партията й също се надяват, че ще привлекат крайнолевите избиратели, за които пенсиите са важен въпрос.
Климат
И в областта на климата двамата кандидати сблъскаха позициите си. Макрон обвини опонента си, че е „скептичка по отношение на климата“, а Льо Пен му отвърна, че той е „лицемер в областта на климата“.
Льо Пен не е против зеления преход, но според нея той „трябва да бъде въведен по-бързо“ и обвини „икономическия модел, основан на международната свободна търговия“ за „по-голямата част“ от емисиите на парникови газове.
Макрон пък предлага повече зелени идеи и адаптира проекта си след първия тур на президентските избори в опит да привлече леви и колебливи избиратели.
По време на кадидатпрезидентския дебат и двамата кандидати постигнаха съгласие по една тема: за разработването на нови ядрени енергийни реактори за намаляване на зависимостта на страната от внос на енергия.
Околната среда продължава да бъде основна грижа за французите, като според последните проучвания тя е третият по значимост въпрос за избирателите.
Телевизионният дебат
На дългоочакваният телевизионен дебат в сряда френският президент обвини лидера на „Национален фронт“ че е „зависима от Владимир Путин“ и неспособна да „защити френските интереси“ поради партийни заеми, взети от руска банка, близка до Кремъл. Връзките на Льо Пен с Русия бяха основна причина за критики към нея, въпреки факта, че тя осъди руската инвазия в Украйна и се опита да се дистанцира от свои минали проруски изявления.
По време на дебата Льо Пен изрази своята „абсолютна солидарност и състрадание“ с Украйна и заклейми руската агресия като „недопустима“. Льо Пен подкрепя също „стратегическото сближаване“ между НАТО и Русия. Марин Льо Пен заяви още, че ако спечели президентския вот, възнамерява да изтегли Франция от обединеното военно командване на НАТО. Освен това съперничката на Макрон изтъкна, че не иска излизането на страната от ЕС, а ще се стреми да го реформира отвътре.
Смяната в нейната риторика пък даде добър шанс на Макрон да я обвини, че е променила позицията си противно на „историческите разбирания“ на нейната партия за Русия. Президентът стигна дотам, че направи връзка между отказа на Льо Пен да осъди анексирането на Крим през 2014 г. и успеха й в получаването на руски заем през 2015 г.
Льо Пен контраатакува и обвини Макрон, че е „ухажвал“ руския лидер и го е поканил във Франция по време на мандата му, но Путин не дошъл. Льо Пен обвини Макрон, че въплъщава модела за свободна търговия на ЕС.
Изборни прогнози
Според анализатори процентът на въздържалите се от гласуване може да достигне 25-30%, особено сред левите избиратели, които са недоволни от про-бизнес програмата на Макрон и плановете му да удължи възрастта за пенсиониране от 62 на 65 години. През този уикенд голяма част от страната ще бъде в разгара на пролетната ваканция, което увеличава шансовете много избиратели да не гласуват – и ще допринесе за допълнителен риск за крайния резултат.
Избирателната активност на първия тур беше едва 74%. И двамата кандидати се стремят да мотивират останалите 26%.
Крайнодесният лидер Жан-Люк Меленшон, който на първия тур на 10 април завърши на трето място, категорично отказа да призове милионите си последователи да блокират Льо Пен, като гласуват за бившия инвестиционен банкер.
Лидерите на Германия, Португалия и Испания обаче призоваха гражданите на Франция да подкрепят центристкия президент.
Според повечето от социологическите проучвания намеренията да гласуват за Макрон са 53-56% срещу 44-47% за Льо Пен. Това би бил много по-близък резултат от този през 2017 г., когато Макрон спечели с 66% срещу 34% за Льо Пен. Това е знак за анализаторите, че усилията на Льо Пен да смекчи и „демонизира“ имиджа на партията си са се отплатили сред голяма част от избирателите.
На избирателите се очаква да повлияят последните събития около Льо Пен. Органът на ЕС за борба с измамите ОЛАФ обвини френската крайнодясна лидерка и нейни сътрудници, че са присвоили около 600 000 евро по време мандата си като евродепутати. Според доклада Льо Пен лично е присвоила публични средства на стойност около 137 000 евро от парламента в Страсбург, когато е била евродепутат между 2004 и 2017 г.
Ако спечели, Макрон ще бъде първият френски президент, който ще бъде преизбран след Жак Ширак през 2002 г., когато бащата на Марин льо Пен, Жан-Мари, разтърси политическата върхушка, достигайки до втория тур.
