Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Какво се случва в Иран след смъртта на кюрдката Махса Амини?
Трета седмица виждаме безпрецедентни вълнения в ислямската република предизвикани от убийството на тази млада кюрдка. Интересно е, че те не само, че не затихват, но се и увеличават. Това само по себе си показва нов генезис на общественото недоволство.
Ако направим преглед на бунтовете срещу властта ще видим, че този бунт е практически лишен от икономически мотиви. Тук става въпрос повече за човешки права и заради фактът, че жертвата е млада жена, виждаме силната мобилизация на кръгове, които са свързани с отстояване правата на жените. Много от участващите на тези демонстрации жени, защото жените са в авангарда, не само хвърлиха хиджаба си, но и си режеха косите в знак на протест. Дори вчера се е случила подобна демонстрация пред иранското посолство в София. Това е и битка за правата на малцинствата, тъй като Махса Амини е от Кюрдистан. Именно затова продължаващите три седмици вълнения в повече от 30 провинции и над 150 града, отделни институции, отделни личности дават гласност за защита на правата на малцинствата и жените.
Но това е и директна атака срещу ислямската теократична държава, каквато е Иран. Виждаме дори безпрецедентния призив на един от най-влиятелните ирански мислители Абдолкарим Соруш, който призова хората да не се подчиняват на духовниците, които издават фетвите, манипулиращи всекидневния и политически живот на иранците. Виждаме все по-широки и все по-големи маси да се намесват. Структурата на иранската държава показва двойнственост на властта. Какво имам предвид? Революционната гвардия е дублирана от редовната армия, виждаме духовниците, които са дублирани от мощни и авторитетни университетски центрове. Виждаме противодействие между президент и духовен ръководител. Всичко това е насочено към свалянето на духовния ръководител Али Хаменей, който олицетворява не само диктатурата, но и силната корупция в държавата.
Докъде ще стигне стигне този процес ми е трудно да предскажа, но така или иначе виждаме невероятна решителност особено сред младото поколение, което е израснало след ислямската революция през 79 г. Представете си 40 годишен човек, който никога не е живял по времето на шаха а под диктатура на моллите.
Тези протести могат ли да дадат началото на истинско кюрдско освободително движение?
Да, наистина имаше такъв сценарий. Ако трябва да бъде премахнат режима на моллите в Иран трябва да се случи нещо сходно на това, което видяхме в Югославия – разпадане на държавата. В Иран съжителстват някъде около 50 националности, като кюрдите са внушителна бройка – около 10 милиона. Интересно е, че революционната гвардия нанася удари срещу кюрдските партии в Ирак, но не се намесва вътрешно. Тя защитава Иран навън, тоест брани целостта на ислямската република, докато навътре оставя тези функции на полицията. Имаше един призив на лидера на Зелената революция от 2009г. Мир Хосеин Мусави, който от 10 г е под домашен арест, и който директно призовава иранската армия да застане на страната на гражданите. Считам, че тези вълнения са по-скоро желание за премахване на режима на моллите, а не толкова за разпадане на самата държава. Според някои интелектуалци и активистите, трябва да говорим за промяна на името от Ислямска република Иран, да е само Република Иран без държавата да се разпадне.
Дали може да се случи нещо, което да подскаже обратното развитие и кюрдите да се отделят, мисля че по-скоро не. Застрашена е оста на самия духовен ръководител Аятолах Али Хомейни – цялата държава, а не отделни нейни парчета.
Очаквате ли намеса на Турция, при положение, че те имат сходни на Иран проблеми с кюрдите?
Кюрдите са народ, който съжителства и живее в четири държави от Близкия Изток, включително и Армения. Всяка една кюрдска общност си има собствените проблеми, като най-тежки са тези в Турция, тъй като те имат най-голяма общност – около 17 милиона, най-дълга борба, най-силна партия – ПКК. Турската държава има традиции и опит в битката срещу ПКК. Има естествено преливане от една кюрдска партия в Турция, да речем в Иран, от Иран в Ирак, от Ирак в Сирия, но историята е различна. Това са хора, които говорят на различни диалекти, нямат единна азбука и има много неща, които ги различават. Най-напред в своето определение и в своето обособяване са кюрдите в Ирак – те си имат собствено правителство, парламент, партии, университети, медии – нещо, с което не могат да се похвалят кюрдите нито в Турция, нито в Иран.
Да отворя една скоба, революционната гвардия обвинява кюрдските ирански партии, че пращат оръжие в Иран за да могат да се поддържат тези бунтове. Няма как да няма резонанс и последствия от това, което се случва с иранските кюрди и в съседните държави, може би най вече в Турция, но ще наблюдаваме процесите.
Кой и кога създаде в Близкия Изток този неразрешим възел от религиозни и междунационални проблеми и очаквате ли някога той да бъда разрешен?
Не! Ако говорим за кюрдския проблем той съществува още от времето на Османските султани. Обществото на Близкия Изток е резултат от един невероятно преплетен и сложен етно-религиозен пъзел. Това са етноси, религии, отделни групи, много често противоречащи по между си в религиозен план. Проблемът никога няма да бъде разрешен, те просто трябва да намерят онази формула, в която тези противоречия да бъдат преодолени и да живеят в някаква относително приемлива атмосфера на толерантност. На този етап обаче, сме много далеч от това състояние, защото различните етно и социални трансформации много често създават политически субекти „Франкенщайн“. Говоря най-вече за появата на Ислямска държава, която тормози не само региона но и света в продължени на години. Самото общество генерира своите проблеми и не е успяло да намери формулата на политически нормално съществуване, което ще донесе спокойствие. Затова те или генерират насилие и радикални групировки, или бежански вълни, чиято крайна цел е европейския континент, а като коридор за достигане на тази цел е България.
Още актуални интервюта – четете тук
