Съпругата на акад. Николай Кауфман, проф. д-р Димитрина Кауфман, сподели в интервю за БТА, че трудолюбието му е било вродено, заедно с дъщеря си Мария Кауфман.
Утре ще отбележим 100 години от рождението на този забележителен български музиковед, фолклорист и композитор, който почина през 2018 година.
Николай Кауфман е роден в Русе и учи в Априловската гимназия в Габрово. Още от ученик той свири на тромпет и с приятелите си започва да се изявява на сватби и празници. Групата им е ръководена от бащата на пианистката Ружка Чаракчиева, който също му оказва помощ в изучаването на тромпет.
Той продължава обучението си в Националната музикална академия (тогава Българска държавна консерватория), където завършва теоретичния и инструменталния факултет с тромпет. Най-любимите му предмети са хармония, полифония и солфеж. Кауфман става научен сътрудник в Института за музикознание при БАН, където стартира своята работа в областта на българския фолклор, събирайки хиляди автентични записи на народна музика.
Началото на събираческата му дейност датира от 1951-1952 година. Командировките му продължават месец-два, а понякога и по-дълго. В много райони на България в това време не е имало удобен обществен транспорт, затова той често е извършвал записванията си пеша, носейки обемен фонографски апарат с тегло около 40 кг. С него имаше и плочи с записите, а общият товар надхвърляше собственото му тегло. За крехкия Кауфман тази работа е била не само усърдна, но и физически затруднителна.
„Но той беше невероятно силен, упорит и жизнен“, допълва Мария Кауфман. Когато Кауфман си поставял задача, той я изпълнявал „с всички сили“. „Беше готов да спи на пода, завит в палто или яке, само за да свърши работата си“, спомня си тя.
Мария разказа, че баща й е живял за професията си, работейки от рано до късно. Събуждал се е в 5 часа сутринта. Семейството уточнява, че резултатите от труда на Кауфман са 50-60 000 вокални и инструментални записи на народно творчество, включващи и произведения от Бесарабия и Таврия, събирал е песни от различни етноси, сред които българи, евреи, турци, казаци, некрасовци, гърци, сърби и власи.
„Хората за него не бяха просто един народ, всичко беше важно и интересно“, заключи Димитрина Кауфман.
Изследователската работа на акад. Кауфман не се ограничава до фолклор, той се интересува и от революционни, градски и много други песни. Основната му цел беше да съхрани това наследство.
„Казваше: „Ако днес не го запиша, утре той може да изчезне“, спомня си Мария.
На въпрос „Защо да отлагаш днешната работа за утре, когато можеш да я оставиш за вдруги ден“, той категорично отговарял, че няма да отложи нищо за вечерта. Този принцип важеше и за неговата композиторска работа.
По отношение на многобройните си произведения, които обхващат над 2000 песенни обработки, дъщеря му уточнява, че реално те са много повече. Семейството в момента работи върху създаването на дигитален архив на неговите творби.
Авторските произведения на акад. Кауфман са изключително разнообразни. За една и съща народна тема той прави множество различни версии. За различните видове хорове и инструментални формации всяка партитура е съобразена с уникалните нужди на състава, за който е написана. Кауфман комбинира народната тематика със свои мелодии, използвайки полифонични елементи.
Неговият труд „Антология на българските метроритми за пиано“ е важна творба, включваща всички български неравноделни размери в много варианти и дори някои измислени от самия композитор комбинации. Мария помни как като дете слушала как баща й работи над този проект докато играе под рояла.
Процесът на création на Кауфман често не изискваше пиано – той тактувал с ръка, подсвирквал или пеел мелодията. „Много виртуозно свириш“, добавила Мария.
След смъртта на акад. Кауфман, семейството създава хор на негово име, който представя неговата музика.
„Вдъхновени от начинанията му, и ние работим с нашия хор и певци“, заяви Мария. За тях е от съществено значение да продължат делото му. „Той остави толкова много, че ако всичко приключи с физическото му отсъствие, би било кощунство“.
На много от партитурите той е запечатал мисълта „Луд не омалева“. Работеше не за пари; неговата награда бе произведенията му да бъдат изпълнявани. Работеше в името на запазването на музикалното и културно наследство.
„Той остави светла следа“, допълни Димитрина Кауфман.
Тя разказва, че по време на създаването на музиката за „Крадецът на праскови“, Симеон Пиронков, колега на Кауфман от Академията, се обадил с молба за песен, и Кауфман незабавно предложил „Тамо далеко“, сръбска народна песен, която му насочил.
„Баща ми беше добър човек. Той винаги стоеше над нещата, над лошото“, спомня си Мария. „Животът е кратък, и човек не трябва да замърсява ръцете си, като причинява вреда на другите“, завърши тя, вярвайки, че баща й би бил щастлив да чуе тези думи.
