Напрежението сред управляващите партньори в сглобката не спихва. Напротив, то стигна нови върхове след оставката на акад. Николай Денков.
ГЕРБ-СДС, а и политолози, гравитиращи около президента Румен Радев, веднага отправиха нападки за този акт, който определиха като прибързан.
В същото време оставката на Денков беше гласувана на 6 март 2024 г. точно 9 месеца след встъпването му в длъжност – 6 юни 2023 г.
Дали ще има ротация, или по-скоро ще се стигне до предсрочни избори, към момента не изглежда съвсем сигурно, макар че според повечето анализатори ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще стигнат до коалиционно споразумение.
Ако се стигне до предсрочни избори обаче, президентът ще трябва да назначи служебно правителство според новите правила в Конституцията.
Румен Радев ще може да избира от ограничен кръг от хора, по „домова книга“, както
той определи текстовете от Конституцията преди дни.
Въпреки че тези промени са оспорени от него пред Конституционния съд, решение за неконституционосъобразността им към момента няма и текстовете са действащи.
Според новата алинея 5: „За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник„.
Кои са хората, заемащи тези постове?
От прегледа на личностите, които към момента заемат посочените постове, става ясно, че в „домовата книга“ има само представители на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
Председател на Народното събрание към момента е Росен Желязков от ГЕРБ. Трудно бихме могли да си представим Росен Желязков в ролята на Гълъб Донев, например.
В същото време кулоарните слухове спрягат Желязков за кандидат за евродепутат, въпреки че самият той отрича това.
Втори в списъка е
управителят на БНБ. Постът се заема от Димитър Радев, който беше подкрепен за втори мандат на поста от ГЕРБ. Той е твърд поддръжник на влизане на България в еврозоната.
Ако президентът сметне, че не желае подкрепен от ГЕРБ за свой служебен премиер, той има избор измежду трима подуправители – Андрей Гюров, бивш депутат на ПП-ДБ, Петър Чобанов, бивш депутат от ДПС и Радослав Миленков, който е предложен на поста от управителя БНБ.
На трето място кандидат за служебен премиер може да е и председателят на Сметната палата или някой от заместниците му. Към момента институцията се оглавява от бившия депутат на ГЕРБ Димитър Главчев, а негови председатели са Горица Грънчарова и Тошко Тодоров.
Грънчарова първоначално е кандидат за председател на СП от квотата на „Патриотичния фронт“ на Валери Симеонов в 43 Народно събрани, но впоследствие кандидатурата ѝ е оттеглена и тя е посочена за поста на заместник.
В настоящия парламент тя е предложена от Десислава Атанасова от ГЕРБ (понастоящем вече конституционен съдия) за временен ръководител на Сметната палата след като от поста беше отстранен Цветан Цветков.
Това предложение на Атанасова е прието с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ, „Възраждане“ и ДПС.
Вторият заместник Тошко Тодоров е избран на поста още през 2015 година с гласовете на ГЕРБ, РБ, ПФ, Български демократичен център – НС, АБВ и независими.
Последният вариант, който се предлага на президента, е омбудсманът Диана Ковачева. Тя е бивш правосъден министър на ГЕРБ, но понастоящем е избрана за съдия в Европейския съд за правата на човека. Тя ще заеме новия си пост през април, когато изтича мандатът на предишния български представител в институцията Йонко Грозев.
Остава заместникът на Ковачева Елена Чернева-Маркова, която по закон се назначава след предложение на омбудсмана.
Трудно е да се предвиди кое от имената би допаднало на президента, а и дали всеки един от кандидатите би се съгласил да бъде премиер, излъчен от президента.
В същото време в последните месеци нападките на президента Румен Радев са отправени предимно към ПП-ДБ, като партията на Борисов остава леко в страни от критиките на държавния глава.
Самият Бойко Борисов пък в последните месеци също се изказва положително за президента и изглежда, че томахавката на войната между тях е заровена.
Още новини от деня – четете тук
