От прогнозата за демографското развитие на България, която обсъдиха днес министрите, стана ясно, че при сегашните демографски тенденции българите ще продължат да се стопяват.

В изпълнение на решение на Народното събрание правителството представя на парламента „Прогноза за демографското развитие на България за периода 2015-2040 г“. Документът е изготвен от Института за изследване на населението и човека при БАН на базата на сравнителна съпоставка на официални прогнозни данни на Евростат, НСИ, ООН и Световната банка.

Докладът е междинен, крайната прогноза вероятно ще излезе към края на месец май, уточни Таня Черкезова от Институт за изследване на населението и човека. Тя подчерта, че изготвянето на прогнозата се основава на изследвания, изготвени от вече изброените институции.

Основният извод в проучването е, че се очертават сходни на сегашните тенденции в демографското развитие на страната през следващите няколко десетилетия. Независимо от предвижданото намаление на смъртността, което засяга в различна степен мъжете и жените, структурата на населението по пол ще остане стабилна. Делът на младите хора до 20 г. ще се запази, докато на възрастните над 65 г. ще нарасне значително. Това определя и прогнозирано намаление на броя и дела на населението в активна възраст. Намалението на населението на териториален принцип обхваща почти всички области, без столицата, и се очаква този процес да продължи в течение на целия период.

В общоевропейски план България не е единствената страна с прогнозирано намаляващо население, се посочва в проучването. Според целевия вариант на проекцията на „Евростат“ се очаква това да се случи в още 11 страни – Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватска, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия и Словакия. Към тях условно биха могли да се присъединят Словения и Чехия, в които броят на населението се очаква да остане без промени до 2040 г. Това води до извода, че в почти половината страни от ЕС се очаква намаление на населението.

Прогнозните резултати от различните проекции свидетелстват, че въпреки очакваното подобрение в показателите за смъртност и раждаемост, населението на страната вероятно е достигнало до етапа на т. нар. „инерция на обратния растеж“. Поради действието й, дори периодните нива на фертилност да се увеличат до равнището, необходимо за просто демографско възпроизводство – процес, който не се очаква в близко бъдеще, прогнозите са абсолютният брой на населението да продължи да намалява.

Тези трайни демографски тенденции и предизвикателства са отчетени и адресирани в стратегическите и оперативни документи за провеждане на демографската политика в България.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук