Вследствие на интензивния работен ден на водещите български политици, след остро противопоставяне на позиции бе прието удължаване на извънредното положение до 13 май, както бе по предложение на управляващите. Актуализацията на бюджета също мина на първо четене, а второто четене ще се проведе на 6 април. Беше внесено и предложение за замразяване на заплатите на депутатите, което е крайният резултат от малката перипетия с изказването на председателя на парламента Цвета Караянчева, че не е добре да се замразят заплатите, а да се оставят и част от тях да се дарява. То прозвуча арогантно и безсмислено и предизвика вълна от остри реакции в социалните платформи. Под натиска на недоволството премиерът Борисов отсече, че ще има замразяване на заплатите.

Дебатът по основните въпроси всъщност бе отворен още извън парламента, от президента Радев, който коментира предложението за удължаване на извънредното положение и мерките, предприети от правителството за справяне с коронавируса. По думите му изпълнителната власт дължи обяснение на обществото какви са ефектите от извънредното положение до днес. Той настоя и за пълна прозрачност при изразходването на планирания дълг от 10 млрд. лева. Неговата позиция общо везто съвпадна с позицията на БСП, изразена в пленарната зала след това.

„Извънредните ограничения забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа и отключиха безпрецедентна социална и икономическа криза. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа. Много българи спешно се нуждаят от помощ. Бизнесът и свободните професии също очакват убедителни мерки. Мизерията не е спасение от вируса. Вече споменах, че гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус“ – заяви президентът.

Отговорът на премиера Борисов не закъсня. Той заяви, че ако президентът наложи вето на Закона за мерките, той ще извади ГЕРБ от залата, „да оставим народа без извънредно положение и да го уморим“.

„Като някоя дърта свекърва, ама от тея злобните се държи Радев, ние обикаляме България и се опитваме да възстановим бизнеса, да им дадем старт, ето – този завод вече няма една поръчка, сега държавата им направи поръчка и им даде хляб да ядат. И някой излезе – дали му листчето, каже пет приказки, и се прибере“ – заяви премиерът Борисов в типичния си стил.

Нов правилник

На самото заседание първо мнозинството в парламента прие нови правила на работа на депутатите в извънредното положение. Членовете на кабинета няма да отговарят устно на депутатски въпроси или да се явяват пред парламентаристите за изслушвания. Ще отговарят на питания само писмено. Народните избраници ще работят само ако трябва да се гласуват спешни законопроекти и ще присъстват в зала само при гласувания. Промените в парламентарния правилник предвиждат новите законопроекти вече да се разпределят за разглеждане само от водещата комисия. За разискванията в пленарната зала се препоръчва да присъстват до 1/4 от депутатите едновременно или най-много 60 депутати. Гласуванията дори и на второ четене ще се правят на блокове, като в залата ще влизат най-много половината депутати по график, определен от председателя на парламента. Групите ще гласуват последователно.

Дебатите се отклоняваха често към другите предстоящи теми. Лидерът на БСП Корнелия Нинова се обърна към председателя на парламента Цвета Караянчева с въпроса кога ще събере депутатите, за да променят правилника за работа на НС и да замразят заплатите, както им нареди Борисов.

„Да не би всичко пак да остане на думи? – запита Нинова – Като мине кризата, пак ли ще имаме автоматичното увеличение на всеки 3 месеца на заплатите?“

Нинова каза, че дарителството е личен акт, а не показност, само защото има болест. Тя отново напомни, че БСП внасят законодателно предложение три поредни години за намаляване и замразяване на депутатските заплати.

Удължаването на извънредното положение

При спазване на новите правила за работа, депутатите започнаха работа с обсъждане на удължаване на извънредното предложение в страната. Депутатът от БСП Крум Зарков предложи решението да бъде оставено за следващата седмица, но депутатите отхвърлиха предложението.

Мотивът на Зарков бе, че има още 10 дни докато изтече срокът на извънредното положение и неговото удължаване не трябва да е прибързано.

Темата предизвика разделение сред управляващите, като ГЕРБ искаха удължаване до 13 май, от ВМРО – само до края на април.

Предложението срокът на извънредното положение да бъде удължен до 30 април бе направено от депутата от „Обединени патриоти“ Александър Сиди. Той посочи, че народните представители могат в края на април да се съберат отново и да го удължат пак.

„Защо извънредното положение трябва да е още 45 дни от днес нататък“, попита от трибуната на НС председателят на ПГ на БСП Корнелия Нинова.

Тя също предложи положението да бъде удължено до края на април, за да не се задъхват хората и икономиката.

Георги Гьоков от БСП предупреди във връзка с ефекта на мерките върху икономиката, че трябва да внимаваме „заради бълхата да не изгорим юргана“. От ГЕРБ му зададоха контравъпрос дали това значи, че социалистите призовават хората да не спазват ограниченията и в резултат се получи кратко пнадприказване с реплики, от които не стана ясен отговор на нито един от поставените въпроси. Тома Биков от ГЕРБ намеси и сутрешното изказване на президнта, като заяви, че Радев се е скрил от отговорност, което не отговаря на концепцията за тази институция, предвидена да води във време на криза.

Министърът на финансите Владислав Горанов посочи, че извънредното положение е просто рамка и сомо по себе си няма да ни извади от кризата-

„Нека да не яхваме популистката тема, която вълнува и мен, и моето семейство, а именно кога ще излезем от извънредното положение. Няма да излезем от кризата с извънредното положение. То е правна рамка“ – каза той.

Горанов призова депутатите да подкрепят удължаването на извънредното положение до 13 май, защото само така ще се гарантира живота и здравето на населението, а единственото, което ще спечели правителството, по думите му, са още критики.

Веселин Марешки от „Воля“ се включи в атаките срещу БСП. Извън трибуната той наричи социалистите „изроди“ и затова Нинова поиска да бъде наказан от ръководството на НС, но това не се случи в онзи момент.

Актуализацията на бюджета

Искате празен чек за политическото оцеляване на Борисов, заяви лидерат на опозицията Корнелия Нинова по време на дискусиите в парламента по темата за актуализацията на бюджета и намерението за изтегляне на външен заем. Управляващи и опозиция противопоставиха диаметрално противоположни виждания за нуждата от заем и за финансовите разчети, които налагат актуализация на бюджета. Оказа се, че дори няма единодушие каква точно е обсъжданата сума на заема. От заявените позиции става ясно, че освен от управляващите, актуализацията ще бъде подкрепена още от ДПС и Патриотите, докато срещу нея енергично се противопоставя „БСП за България“.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини кабинета в непрозрачност в работата с финансите на данъкоплатците, като се позова на изказвания на финансовия министър и премиера. Тя заяви, че по виждане на опозицията, данните от кабинета са били фалшиви и „бюджетът е кух“.

„Актуализацията на бюджета трябва да реши възникналите проблеми в различни сектори в резултат на кризата. Преди да започнем обсъждането за промените, трябва да имаме пълна картина на изходната точка, от която тръгваме. Какво е настоящото финансово състояние на България. На 29 февруари 2020 г. разбрахме от финансовия министър, цитирам: „Към февруари месец 2020 г. реализираме излишък от 1, 5 млрд. лв.“ Три седмици по-късно на 18 март разбрахме от премиера Борисов, отново цитирам, за да няма после обвинения в неистини: „От излишък в края на февруари бюджетът вече е на дефицит от 3,5 млрд. лв.“ За три седмици по думите на финансов министър и премиер 5 млрд. лв. просто изчезнаха. Питаме къде са? Защо ги няма? Получихме отговор от самия премиер, отново цитат: „На дефицит сме, защото бюджетът не се попълва, а всеки месец отиват милиарди за пенсионната система“.

По думите на Нинова ако се следва логиката, датите и числата, то премиерът твърди, че пенсионерите са стопили държавната хазна за три седмица с 5 млрд. лв.

„Фактите обаче са други. Месечно за пенсии от бюджета се заделят 770 млн. Изводите оставям на вас. За нас изводът е следният. Балонът за излишъци, за цъфтеш, за просперитет се спука. Истината лъсна, числата са били фалшиви и бюджетът е кух. Сега правителството иска заем до 10 млрд. лв. за справяне с кризата“, изтъкна Нинова.

Според нея безспорно ще се взимат заеми, но не в такъв размер. Тя предупреди, че големият дълг, който ще се вземе, няма да помогне, защото мерките не обхващат огромни групи българи, които имат спешна нужда от подпомагане. Лидерът на БСП заяви, че техните депутати няма да подкрепят актуализацията.

На България в сегашната ситуация е нужна гарантирана ликвидност и сигурен фискален буфер при усложняване на кризата, като нито един лев от новия дълг няма да се похарчи без съгласието на НС, отговори министърът на финансите Владислав Горанов.

„Новият дълг на обща стойност 10 млрд. лв. за 2020 г. е нужен за фискален буфер при евентуално утежняване на икономическата криза. Нито един лев от него няма как да се похарчи като допълнителен разход от бюджета, без да се гласува от Народното събрание – заяви при обсъждането на актуализацията на бюджета финансовият министър Владислав Горанов.

Той обясни, че новият дълг е необходим за покриване на погашения по текущ публичен дълг (2.2 млрд. лв.), за финансиране на очаквания дефицит (3.5 млрд. лв.) и за капитализиране на Българската банка за развитие (0.7 млрд. лв.). Остатъкът до 10 млрд. лв., както и парите във фискалния резерв, ще се пазят като резерв при необходимост от ликвидност в икономиката, в държавния или в банковия сектор.

„Държавата трябва да разполага с достатъчно ликвидност. Във валутен борд ние нямаме друга възможност… Как ще взимаш решения, когато нямаш пари? Колеги, дайте ми възможност от името на правителството да разполагам с вашето разрешение да напълня държавата с пари, ако пазарът ми позволи в най-подходящия момент, след което вие ще вземете решения как да се изхарчат, обърна се Горанов към депутатите.

Днес взимаме решение за 1,7 млрд. лв., 1 млрд. в подкрепа на фонд „Безработица“ и 70 млн. за потенциални допълнителни разходи, свързани с финансирането на лихвените разходи, ако те се увеличат. Нищо друго не предлагаме днес… Причината е, че България е във валутен борд. Това означава, че страната не може да печата пари и да девалвира валутата си, за разлика от повечето държави по света  – обясни Горанов – …Стратегията за поддържане на достатъчно фискални буфери преди да се наложи да се занули фискалният резерв смятам за по-удачна.“

Към края на февруари по данни на финансовото министерство фискалният резерв е 10.6 млрд. лв., но половината от тези пари не могат да се харчат, защото включват Сребърният пенсионен фонд и фондовете за АЕЦ „Козлодуй“.

Румен Гечев от БСП заяви, че правителството подхвърла числа без никакви разчети. По думите му както дефицитът ще скочи над 3,5%, така и заложеният спад на икономиката ще надхвърли 3%. Безработицата също ще бъде над очакваните 2%.

Йордан Цонев от ДПС направи уточнението, че е непрофесионално да се говори за 10 млрд. лв. нов дълг, защото се предлага да се увеличи досегашният таван от 2.2 на 10 млрд. лв., т.е. със 7.8 млрд. лв. повече.

„Ние ще подкрепим така предложеното изменение на държавния бюджет. В условия на тази криза ние отказваме да бъдем несъпричастни с останалите институции“ – заяви Цонев, но предупреди, че очаквониата на кабинета са оптимистични и спорид ДПС ударът по икономиката ще бъде по-тежък.

Обединени патриоти също застанаха зад актуализацията, като се обосноваха, че е необходим буфер, защото кризата ще е тежка и ще трябва да се помага на много хора, дори и епидемията да свърши за два месеца.

Гласуването

Гласуването се проведе на групи, според вече приетите нови правила.

Народното събрание гласува „за“ удължаване срока на извънредното положение до 13 май 2020.

Гласуването се проведе по приетия извънреден ред – първо гласува групата на депутатите от БСП, ДПС, Воля и независимите, а след тях – от ГЕРБ и Обединени патриоти. От групата на ГЕРБ и ОП „за“ гласуваха 102 народни представители. Нямаше против и въздържали се.

Общо от двете групи приеха предложението с гласовете на 122 депутати. 47 бяха против, а 7 въздържа ли се.

Народното събрание прие актуализацията на бюджета за 2020 г. на първо четене.

Общо гласуваха 123 народни представители „за“, 155 бяха „против“. Нямаше въздържали се. От ГЕРБ 85 гласуваха „за“, 13 от ДПС и 18 от ОП – също. Актуализацията подкрепиха четирима от Воля и тримата независими.

Против бяха 55 депутати, всичките от ПГ на БСП.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!