Президентът на Полша Анджей Дуда напомни на Германия по повод 78-годишнината от началото на Втората световна война, че дължи компенсации „като агресор от войната, който не подлежи на забрава“, съобщават световните агенции.
„Обществото трябва да се грижи истината за Втората световна война да не се забравя“, заяви той в град Велюн, бомбардиран пръв от немски самолети в 04:30 сутринта на 1 септември 1939 г.
Полският лидер тази година промени церемонията, която обикновено се прави на нос Вестерплате, където в 04:48 часа сутринта на 1 септември 1939 г. германският крайцер „Шлезвиг-Холщайн“ пръв открива артилерийски огън по полска територия, като поразява крайбрежни военни складове.
Бомбардировката на Велюн (Лодзинско воеводство), която става минути по-рано, отнема живота на 1 200 души още докато са в леглата си. Това събитие Дуда нарича „символ на жестокост, нарушение на международните конвенции, атака без предупреждение срещу спящи мирни жители, бомбардировка на болница и приют – всичко това днес се определя като терористичен акт“. „Бомбардировката на спящи хора е варварство“, каза той.
Полският държавен глава заяви, че разчита войната да е станала урок за света и че няма да се повтори.
Трябва да се знае и помни кой е бил жертва и кой – убиец и агресор. Не бива да се допуска тази елементарна истина да се замазва с времето от псевдоисторици. Но също така е нужна и прошка, която е фундамент на добросъседството, както и компенсация.
Откакто е под санкционен натиск от Евросъюза заради своенравие, Полша изкара на дневен ред темата за компенсациите, които според нея Германия дължи за причинените й жертви и щети.
Полша е загубила правните си основания да иска репарации от Германия за щетите през Втората световна война, писа днес вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, като се позова на аналитичната служба на Бундестага (парламента). В експертно заключение на службата се посочва, че всички претенции са загубили сила в деня на сключването през 1990 г. на Договора за окончателно урегулиране на отношенията с Германия (Договорът „2+4“), „доколкото при подготовката на този договор Полша чрез мълчаливия си отказ не е предявила искания за репарации „.
Освен това позиция на правителството ФРГ от 1999 г. сочи „изземането по репарации“, „загубата на територии и имущество“ и „изтичането на повече от 50 години след края на войната“ като основания да се смята този въпрос за приключен. Според експертите в Бундестага „тази позиция отговаря на международното право относно отсъствието на държавни претенции за репарации в отношенията между Полша и Германия“.
Германската страна смята още, полски граждани нямат право да предявяват индивидуални искове срещу Германия, защото това противоречи на международната практика.
Според Потсдамската конференция през 1945 г. на Полша са дадени Померания и Силезия, а също две трети от територията на Източна Прусия, принадлежали до войната на Германия. В същото време Полша напълно губи териториите си в днешната Западна Украйна и Беларус.
