Призракът на „мобилизацията“ витае из социалните мрежи. Кой плаши българите?

Призракът на „мобилизацията“ и за български мъже пак витае из социалните мрежи – на фона на войната в Украйна и думите на политици как помощта за Киев „въвлича във война“. Кой плаши българите и как дезинформацията подплати „достоверността“ си с едно правителствено решение.

Българска майка за първи път се радва, че синът ѝ живее в чужбина, защото се опасява, че скоро мъжете от България ще бъдат изпратени да се бият срещу Русия. Друга майка звъни на порасналите си деца – притеснена е, че правителството подготвя мобилизация и задължително военно обучение. Може ли синът ѝ да бъде пратен в армията?

Общото между тях е, че са сред хилядите потребители на социалните мрежи, които четат, а някои и разпространяват „новина“, че нещо се подготвя. В нея се цитира и правителствено прессъобщение, което я прави да звучи по-достоверно.

Всичко това е на фона на вече близо година, в която Русия води война в Украйна. От началото ѝ български политици говорят от най-високи трибуни, че помощта и подкрепата за нападната страна е „въвличане във войната“.

Вълната се надигна след 18 януари, когато служебното правителство поиска от Конституционния съд да изтълкува текст от Конституцията на България. Целта – да се разбере дали бъдещо евентуално въвеждане със закон на възможност за военно обучение в мирно време за хората от запаса на въоръжените сили би противоречало на основния закон. Сега обученията са изцяло доброволни.

В съобщението на правителствения пресцентър по този повод изрично се посочва, че питането не засяга възстановяване на задължителната наборна военна служба, отменена в България още през 2008 г., нито става дума за „мобилизация“.

Профил на „обществена личност“ във фейсбук с името Йордан Халачев обаче има друга интерпретация. Има и над 11 000 последователи. Той публикува официалната информация от Министерския съвет, но с добавки. Въведението гласи: “Не,не е във връзка с войната в Украйна.Правителството си пита „просто така“!”(запазени са оригиналните правопис и пунктуация). Говори за мобилизация. Неговата версия плъзва, разпространена в групи в социалната мрежа и достига до стотици хиляди потребители.

Елена (името е сменено по нейно настояване) е бивша журналистика. Тя е един от споделилите публикацията на Халачев със свой коментар:

„За първи път не страдам, че синът ми напусна България“. В чат комуникация със Свободна Европа тя обясни, че не е „паникьосана“, но се радва, че синът ѝ е в чужбина – заради евентуална военна мобилизация. Тя каза, че е чела и в „международната преса“, че мобилизация има в други страни в Източна Европа и „може да се приближи и към нас“.

Всъщност мобилизация на цивилни мъже има само в Украйна – на чиято територия се води пълномащабна война, и в Русия – която води тази война.

Какво реши правителството и защо

Правителството реши да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на текста на чл. 59 от основния закон. В него пише, че „защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин“, и едновременно с това, че „подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон“.

Задължителната военна служба в България е отменена още през 2008 г. Армията е професионална. Към въоръжените сили има военен резерв и военен запас. В първата категория хора се записват доброволно и преминават военно обучение. Във втората категория влизат преминалите през наборна служба преди отмяната ѝ, бившите професионални войници, преминалите доброволно военно обучение, граждани със специфични професии.

Според действащия Закон за резерва на въоръжените сили хората от запаса не могат да бъдат викани за обучение в мирно време, тъй като “подготовката на гражданите за защита на отечеството се извършва на доброволен принцип”.

Правителството иска да разбере от Конституционния съд дали ако в закона се запише възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време за подлежащите на военен запас, това би било в духа на основния закон.

От стенограмата на правителственото заседание от 18 януари се вижда, че служебният министър на отбраната Димитър Стоянов е обяснил, че правната неяснота е поне от 2016 г. Тогава парламентът приема промени в Закона за резерва. Според МО и Стоянов “посочената разпоредба от Конституцията следва да се тълкува в смисъл, че няма пречка да се създаде нарочна законова уредба, чрез която да се въведе задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на български граждани със статут на запасни…”

По думите на министъра становището на Министерството на правосъдието и сега, и през 2016 г., е различно от това на МО. То гласи, че „при въвеждане на задължение за българските граждани да провеждат мобилизационна подготовка в мирно време, те ще придобият статус на запасни, без да са получили мобилизационно назначение“. По-просто казано – не следва да има задължителна военна подготовка за запасни в мирно време.

„Мобилизация“ и раздухване на страхове

От началото на войната на Русия в Украйна периодично изскача нещо, заради което да се заговори за „мобилизация“ в България. Насаждане на страхове заради войната в Украйна – особено в контекста, че предоставянето на оръжие на нападната страна „въвлича България“ в конфликта, има и своите политически говорители – като лидеркатата на БСП Корнeлия Нинова и депутати от партията, представители на „Възраждане“ и дори президента Румен Радев.

На този фон през 2022 г. рутинната актуализация на данните за резерва и запаса, заради която бяха изпратени повиквателни от военните до граждани, беше такъв повод. А стандартната процедура съвпадна по време с нападението над Украйна. Резултатът бе спекулации в социалните мрежи.

Тезата, че ще има мобилизация в България и мъже ще бъдат изпратени на фронта циркулира периодично. Още преди историята с правителственото решение, тя беше развита от популярния в близкото минало рапър Станислав Найденов – Спенс в онлайн предаването Star Reporters.

“Ето, сега когато има мобилизация, никой не се вдига на протест”, каза Спенс на зрител, обадил се на живо в ефира. “Ще пратят българска армия в Украйна”, каза рапърът на 12 януари.

Фактите са, че и тогава, и сега няма мобилизация, нито българската армия е изпратена някъде.

Случаят „Йордан Халачев“

Решението на кабинета от 18 януари е само следващ повод. Човек с име Йордан Халачев публикува във Фейсбук почти цялото прессъобщение на правителствената информационна служба по темата, но добавя от себе си две изречения. В началото на публикацията пише: “Не,не е във връзка с войната в Украйна. Правителството си пита „просто така“!”. (запазени са оригиналните правопис и пунктуация). В края на копираното прессъобщение добавя: “От МС отричат,(засега б.а), това да води до възстановяване на задължителната военна повинност за българските граждани във вида на съществувалата до 01.01.2008 г. наборна военна служба”.

Йордан Халачев има 11 000 последователи, а профилът във фейсбук не е обикновен, а на “обществена личност”.

Първият коментар под публикацията пак е негов:

“Месомелачката закъса”.

За по-малко от 24 часа тази публикация е споделена над 250 пъти и броят расте. Проверка на Свободна Европа показа, че за по-малко от ден потенциалният брой потребители, до които е достигнала дезинформационната публикация, надминава 200 000 души. Споделянето в групи изглежда целенасочено – за увеличаване на аудиторията. Акаунт с името Николина Михайлова е пуснал съдържанието в 11 групи, като 3 от тях имат над 150 000 последователи. Само една – “Не е важно да си ЯК, важно е да си пустинЯК” – се следи от над 64 000 профила.

От социалната мрежа новината за подготвяна „мобилизация“ започва да циркулира сред хората. Свободна Европа знае за случай, в който майка, информираща се от профила на Халачев, се е обаждала на децата си – притеснена, че синът ѝ ще бъде мобилизиран в армията.

„Новината“ за предстояща мобилизация и връщане на казармата може да се намери и в сайтове с проруски уклон. Публикации от профила на Йордан Халачев често захранват подобни издания, показа проверка.

Какво е запас, запасняк и военно положение

В закона има две категории резервисти към армията. Първата категория е доброволна и се отнася за записалите се във военния резерв. Те преминават през военно обучение. Получават по една месечна заплата годишно и нямат право да откажат повикване за обучения или мисии. Когато са извикани, получават за този период възнаграждение като на професионален войник.

Втората категория са запасните. Това са всички, преминали през наборна военна служба до премахването ѝ през 2008 г., служили са като професионални войници, преминали са доброволно военно обучение или имат специфични професии. На запас подлежат всички с придобити войнишки длъжности до 55-годишна възраст, както и тези със сержантски и длъжности на младши офицери, ако на възраст до 60 години.

Точната численост на армията е секретна информация, но приблизителните числа са, че България разполага с около 20 000 професионални войници и около 500 доброволни резервисти в случай на нужда. Запасняците са около 45 000.

Според закона в момента запасът може да бъде свикан само след указ на президента за обявяване на военно положение. В това число и за обучение.

В доклада за изпълнението на програмата за отбранителните способности през 2021 г. се казва, че голям брой от запасняците нямат военна подготовка по специалностите, които са записани в длъжностните им разписания за мирно и военно време. От МО обясниха пред Свободна Европа, че дори и да имаха подготовка, то тя се нуждае от опресняване, а и технологиите се променят.

Над 80% от вписаните на военен отчет са на възраст над 35 години, а голяма част от запасните нямат назначение. Тоест не е ясно къде трябва да се явят, ако някога бъде обявена мобилизация. Като проблем е отчетено и че заради промяна на адреса или преместване в чужбина голяма част от запасните не могат да бъдат привикани в случай на нужда. Проблемът е стар и именно това е причината министерството отново да повдига въпрос по темата.

Предизборна „мобилизация“ и в Чехия

Дезинформационна кампания – за подготвяна военна мобилизация – тече и в Чехия. Поводът там бяха президентските избори. Пенсионираният генерал от армията и бивш ръководител на военния комитет на НАТО Петр Павел спечели убедително на балотаж срещу милиардера и бивш премиер Андрей Бабиш. Вотът се провере на 27 и 28 януари.

Между двата тура на изборите много чехи съобщават в социалните мрежи, че са получили странно SMS съобщение:

„Благодаря ви, че гласувахте на първия тур на президентските избори за Петр Павел. Сега ви молим да се явите в най-близкото поделение на въоръжените сили, където ще получите необходимото оръжие за мобилизация в Украйна“, съобщава Евронюз.

Никой не поема отговорност за тази кампания. Чешката полиция провежда разследване.

Петр Павел смята, че съобщенията се изпращат от лагера на Бабиш, след седмици на обвинения, че ако бъде избран за президент, генералът ще въвлече страната във война срещу Русия. Това беше част от кампанията срещу него. Андрей Бабиш постави билбордове с послание, че Чешката република ще бъде въвлечена в пълномащабна война, ако той не бъде избран за поста.

А предизборната кампания за новите, четвърти поред предсрочни парламентарни избори в България, предстои.

Текстът е публикуван в „Свободна Европа“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук