На пръв поглед посещението на Реджеп Тайип Ердоган в САЩ не доведе до никакви резултати, както се и очакваше. Може да се каже, че лидерите повториха вече известните на публиката изявления. Когато, обаче, се вгледаме по-внимателно и се опитаме да прочетем посланията между редовете, картината става по-различна.
Най-големият проблем, предизвикващ напрежение между Анкара и Вашингтон все пак не са кюрдските отряди за самозащита или терористичната организация ФЕТО на Фетуллах Гюлен, нито зоната за сигурност в Сирия или обидното писмо на Тръмп. Основният проблем са ракетите С-400.
Американският президент повдигна тази тема по време на пресконференцията и заяви, че С-400 създават проблем. Т.е. Вашингтон казва: „Купете ги, но не ги активирайте, не ги разопаковайте!”.
А какво ще стане, ако Турция все пак реши да окомплектова ракетните системи?
Ще започнат да действат тежки санкции. Законопроектът за тях е представен на Сената. Когато ракетите бъдат разположени, той ще бъде одобрен – вероятността за това е почти 100 %.
Малко преди срещата между Ердоган и Тръмп в Анкара преобладаваха следните настроения: Сенатът ще одобри законопроекта за санкции срещу Турция, но Тръмп ще наложи вето или ще въведе някои облекчения по жизнено важни точки.
Самият Тръмп, обаче, смята друго. Американският държавен глава даде ясно да се разбере, че няма да замълчи в отговор на разполагането на ракети в Турция. Той е съгласен със сенаторите по този въпрос и огласи своята позиция.
Трябва да се отчита, че Тръмп в момента е ангажиран с процеса на импийчмънт. Следващата година в страната ще се проведат президентски избори. При тази обстановка той няма да си мръдне дори пръста в полза на Турция.
Доскоро изглеждаше, че е намерено компромисна формула. Беше взето решение за създаването на комисия с участието на съветниците по национална сигурност за разрешаването на проблема със С-400, която да потърси решение.
Не е ясно, обаче, колко време ще отнеме това, тъй като не са указани точни срокове. Анкара заяви намерението си да активира ракетите през април следващата година. Ще намери ли комисията решение на проблема през това време? Едва ли. Освен това е добре известно, че ако един въпрос е възложен на комисия, значи не се търси неговото разрешаване, а просто се правят опити за печелене на време.
Проблемът С-400 ще остане. Ще изчакаме изборите в САЩ, Ако Тръмп напусне Белия дом, Турция ще преговаря с новия президент.
Въпросът с кюрдските отряди и тяхното извеждане извън 30-километровата зона трябва да бъде решен с Русия, а не със Съединените щати, защото те оставиха региона на руснаците.
Докато Ердоган беше в Белия дом, министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър заяви пред журналисти, че Съединените щати продължават да оказват помощ на „демократичните сили на Сирия” (80 % от които се състоят от кюрдските въоръжени отряди. САЩ очевидно няма да изземат тежкото въоръжение, въпреки че такава точка е включена в текста на споразумението. По-лошото е, че ще доставят ново оръжие.
САЩ продължават да възприемат кюрдските сили като важен участник в борбата срещу Ислямска държава. Разбира се, това е само претекст. В действителност Вашингтон иска да запази кюрдските въоръжени отряди и да ги използва като локална сила срещу Иран.
А какво се случва с икономическите санкции?
Съдбата им зависи от С-400. От тези ракети зависи съдбата не само на санкциите, но и на изтребителите F-35.
А ако няма развитие по тези въпроси, както стана с екстрадирането на Фетуллах Гюлен и делото „Халкбанк”?
Всички тези теми ще си останат замразени във фризера.
