Днешните протести не са римейк на предишните, нито на тези от 1997, нито на тези от 2013, макар да виждаме сред протестиращите и участници от тогава. Това коментира СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ политологът проф. Антоний Тодоров.
В коментар, написан специално за ДЕБАТИ.БГ, той добавя:
„Днешните протести парадоксално събраха на едно място хора от различни политически кръгове, леви и десни, нещо, което се виждаше и през лятото на 2013 г., но не толкова очевидно. Сега протестиращите имат (или се надяват, че имат) опита от преди и заявяват, че няма да позволят отново някой да се възползва частно от тях. Под това се разбират опитите на политически партии от опозицията да наберат подкрепа и да представят протестите като подкрепящи тяхната партийна кауза. Изглежда сега политиците от опозицията усетиха тази съпротива у повечето протестиращи и престанаха да се появяват открито в протестите. Изключение е Христо Иванов, но по-скоро той се явява в лично качество, а не като партиен лидер.”
Според проф. Тодоров основната разлика е, че при предишни масови протести, например, от 1996г., 1997г. или от 2013г., е имало политическа алтернатива на властта.
„През 1997 г. протестът започна като икономически в условията на хиперинфлация, беше съпътстван от национална стачка, която парализира в значителна степен живота, и утихна след решението за предсрочни избори от 4 февруари 1997 г. Тогава, за разлика от сега, опозицията в лицето на СДС изглеждаше легитимна алтернатива на правителството на БСП, по площадите се вееха сини знамена. През април 1997 СДС, в коалиция с Народен съюз, ВМРО,БСДП и един от многото БЗНС печели изборите с убедително мнозинство (под общото име ОДС). Но това е още времето на червено-синьото разделение и протестиращите припознаха без затруднение политическата опозиция като техен представител.”
И добавя:
„През 2013 г. имаше два протеста: през януари-март и през лятото и есента. Първата вълна от протести беше „антимонополна“ и беше породена от непонятно високите сметки за електрическа енергия. Тези протести включиха няколко самозапалвания и приключиха с оставката на правителството на Бойко Борисов. В протестите се включиха и опозиционни партии, включително БСП, но на предсрочните избори ГЕРБ отново беше първа по подадените гласове, макар да не състави правителство, защото останалите партии я изолираха. Втората вълна от протести изригна след избирането за кратко на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Протестите възникнаха спонтанно и се проточиха необикновено дълго след юни 2013 г… Протестите само донякъде напомняха на синьо-червеното противопоставяне, но участниците в тях бяха по-млади и всъщност конфликтът беше между непартийните граждани и отхвърляните партии. И на новите предсрочни избори ГЕРБ се завърна във властта, този път в коалиция с Реформаторския блок и с участието на АБВ, нещо като римейк на ОДС от 1997. Протестиралите граждани не припознаха победителите в изборите като техни представители, но преглътнаха изборния резултат.”
Целият коментар на проф. Тодоров може да прочетете по-късно в рубрика КОМЕНТАР на ДЕБАТИ.БГ.
