По темата за намаляването на участието на изборите работя отдавна и както други мои колеги се опитвам да стигна до основните причини за това. За илюстрация ще припомня, че на изборите през 1991-1994 гласуват над 5 млн. граждани, през 1997-2009 са обикновено над 4 млн., докато на последните три предсрочни избори са под 3 млн.
Днес в публичното говорене се изтъква от много политически лидери, че въвеждането на машинно гласуване (Direct-Recording Electronic), води да намаляване на избирателната активност, при това дори драстично. Вярно ли това, се запитах, и реших да го проверя.
Машинното гласуване отдавна се обсъжда и изглежда е трябвало да бъде въведено още за парламентарните избори през 2017 г., но едва за извънредните избори през юли 2021 то става единствен метод за гласуване в секциите с повече от 300 избиратели. Можем да констатираме най-общо, че през времето 2017-2022 г. има обща тенденция на намаляване на броя на гласувалите: през април 2021 г. са с 179175 по-малко от предишните избори през 2017 г.; през юли 2021 г. са с 558528 по-малко от тези през април; през ноември 2021 – със 106495 по-малко от тези през юли; през октомври 2022 г. – с още 67360 по-малко. Можем ли да докажем, че това намаляване на избирателната активност е резултат от въвеждането на машинното гласуване?
Сравних изборите от 2017 с тези от октомври 2022 – първите са изцяло с хартия, вторите с машинно гласуване в секциите над 300 избиратели. Използвах резултатите от всички 11844 неподвижни избирателни секции в България на двата избора. От тях в 9257 секции се е гласувало през 2022 г. с машини, в останалите 2587 – с хартиени бюлетини. Изчислих равнището на участие както общо, така и в двете групи секции поотделно на 2017 и 2022 г. Ето резултатите (в % е равнището на участие в съответните типове секции):
Участието в секциите с бюлетини (т.е. по-малките секции) е по-високо от секциите с машини (т.е. по-големите секции) и на двата избора. Разликата не идва от въвеждането на машините, а е най-вероятно проследима и на всички избори преди 2017 г. и има структурен характер (в по-малките секции вероятно гражданите се мобилизират повече).
По интересно е друго. В секциите с машини през 2022 г. са гласували 15,8% по-малко избиратели спрямо 2017 г. Но във всички изследвани секции (с машини и с бюлетини) спадът на гласувалите през 2022 спрямо 2017 е 15,6%. Разликата е 0,2% от избирателите по списък. Следователно, дори да приемем, че машинното гласуване е разубедило избиратели да гласуват, в случая това са 12324 избиратели в секциите с машинно гласуване през 2022 г..
Това изчисление, което всеки може да повтори, показва несъстоятелността на аргумента против машинното гласуване, че има „страх от машините“ или по-скоро, че избирателите се страхуват „да не се изложат“, демонстрирайки неопитност. Но този аргумент напоследък е заглушен от многократното повтаряне на съвсем друго, че машините по принцип манипулират резултатите, дори вече са го направили на последните избори от 2 октомври 2022 г. Към което винаги се допълва, че „в Европа никой не гласува с машини“.
Допускам като разумен аргумент единствено този, свързан с „технологичната дискриминация“ на хора, които по ред причини не умеят да си служат с нововъведената техника. Това изисква усилие, да им се помогне, да овладеят новия метод. Но дори да се аргументираме със свидетелства на хора, които заявяват, че не искат да гласуват „заради машините“, е по-добре да проверим, дали зад това твърдение не се крие друга, по-сериозна причина за това, защо не са гласували.
И ако непрекъснато се повтаря, че „машините са измама“, докато все още помним, че ги въведохме, защото бяхме убедени, че хартиените бюлетини лесно се манипулират, тогава попадаме в капан. Ще излезе, че какъвто и метод на гласуване да изберем, той непременно ще е някаква измама, и машината, и хартията. Така само ще разубеждаваме още избиратели да гласуват и на следващите избори желаещите идат до избирателните секции може са окажат дори по-малко от 2 млн.
Текстът на проф. Антоний Тодоров е написан специално за ДЕБАТИ.БГ.
Абонирайте се за нашия седмичен бюлетин
E-mail Адрес*
Още актуални анализи – четете тук.
