Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Какво се случва в Нигер? Видяхме че поддръжници на хунтата маршируват по улиците на столицата развявайки руски знамена и скандирайки името на руския президент. Как ще се развие този конфликт?
В Нигер беше извършен преврат. Видяхме там да се веят руски знамена, портрети на Путин, антифренски слогани, имаше и нападения над френското посолство. Но аз мисля, че този преврат не прилича на превратите, които станаха в съседните на Нигер държави като Буркина Фасо и Мали, защото има регионална структура. Русия в момента по-скоро се използва като табелка, като слоган за мобилизиране на едни тълпи от недоволни хора, които искат смяна на властта в Ниамей. А моторът за тази промяна на властта е недоволството от сегашни членове на генералния щаб на нигерската армия.
Буквално преди няколко месеца беше сменен бившият шеф на генералният щаб на нигерската армия и беше изпратен за посланик в Абу Даби в ОАЕ. Това е реакция именно на този свален нигерски бивш военен, който иска да си го изкара на този, който го е сменил на поста и на неговите бивши подчинени. Имаше предположения, че зад този преврат стоят ОАЕ, в което аз не съм убеден.
Съседните на Нигер Мали и Буркина Фасо заеха позиция, че няма да допуснат външна военна интервенция срещу Нигер. Това някак си виси във въздуха, защото на терен в Нигер има 1500 френски войника и 1100 американски войника, които реално са много по-силни от самата армия на Нигер. Нещо повече – Франция няма намерение да се изтегля от там. Припомняме, че в Мали френският контингент беше принуден да се изтегли след нахлуването на руските наемници от Вагнер, но тук ситуацията не е същата, няма военна интервенция. Освен това, Франция, Запада, ЕС, международната общност и САЩ признават предното управление на Мохамед Базум.
В момента хората, които са на площада, и които размахват руски знамена и плакати на Путин вече са с поохладени страсти. Нигер е една от най-бедните държави в Африка и тя фактически живее на помощи. И ето тук специалисти гадаят – ако има външно заинтересовани държави, по това ще се познае дали има външна ръка. Но Русия не е държавата, която дава помощи, тя обикновено взима помощи. Историята на СССР, историята на Русия, на Руската империя винаги показва, че там където стъпят руснаците те грабят, те крадат, те не дават. И това всъщност е голямата разлика в политиката на САЩ ина ЕС, които даряват.
Давам пример със самата Нигер. Франция годишно дарява 100 000 000 евро на Нигер. ЕС дарява 200 000 000 евро на Нигер. С тези пари тази държава си купува не само продукти от първа необходимост, а и електричество.
Така че този ентусиазъм, този популизъм, обвит в една целофанена обвивка на любов към Путин и Русия, много скоро ще охладнее. Имаше опасения, че едва ли не Нигер ще спре доставката на уран за Франция и ЕС, нещо което икономистите опровергаха. В момента пазарът на уран в света е толкова разнообразен, че ако не е рудата от Нигер, ще бъде рудата от Казахстан. Има голяма конкуренция на този тип стока на световния пазар.
Лично аз считам, че много скоро там ще се намери някакъв баланс, като идеята е да не се стига до кръвопролития. Никой не желае това.
Защо Нигер е важен, защото там се събират основните сили на Запада, които се противопоставят на радикалните джихадисти, на радикалният ислям. В този регион много активни са привържениците на Ал-кайда, на Ислямска държава, а военнослужещите там подпомагат военните части на законното правителство на Нигер да се бори срещу радикали и ислямисти.
САЩ на този етап избягват да използват думата преврат, защото според техните външнополитически закони и принципи американското правителство няма право да влиза в контакт с превратаджии. Те се опитват да убедят превратаджиите, че пътят по който са тръгнали няма да ги доведе до никъде. Тоест дипломацията е подхода който се търси за да се преодолее тази криза в Западна Африка. Ситуацията в момента е заплетена. Ще видим докъде ще стигнат преговорите.
Русия за втори път удължи „ученията“, засягащи нашата изключителна икономическа зона. Заради това НАТО съобщи, че ще увеличи наблюдението си над Черноморския регион. Има ли повод за притеснение?
Притеснително е, че тези учения бяха удължени с още 10 дни. Неприятното е, че ввсичко това се случва, след като дойдоха добрите новини, че „Тотал“ и OMV смятат да правят сериозни изследвания за добив на природен газ в нашата изключителна икономическа зона. Знаем, че България трябва да развие своя собствена независима енергетика, за да сме напълно независими от външни вносители. Видяхме какво се случи, когато Русия прекъсна доставката на газ. Не случайно тези учения се извършват в нашата изключителна икономическа зона, а не в румънската. Румъния не е зависима от руски газ или нефт.
С подобен тип учения се цели да се предизвика местното обществено мнение. Вторият аспект е да се пречи на Украйна да си изнася зърното, което е важна тема, освен за Русия и Украйна, и за Африка.
Тези учения не заплашват толкова нашата сигурност, защото партньорите ни от НАТО осигуряват нещо като щит на корабите, които се престрашиха и акостираха в украински пристанища. Това е нож не с две, а с три остриета по отношение на продоволствието на света, особено на Африка.
По отношение на България те са стъпка за охладняване на амбициите ни да бъдем независими енергийно.
Преди няколко дни стана ясно, че два беларуски хеликоптера нарушиха въздушното пространство на Полша. Защо зачестяват подобни случаи как ще ги коментирате?
Това е елементарна провокация. Нека си припомним, че първите държави, на които беше прекъснат руския газ бяха именно България и Полша. Това показва някаква степен на приотизация. Сред всички вражески държави, за каквито са ни нарочили целия ЕС, очевидно някои са по-вражески, други по-малко.
С Полша Русия има стари вражди, стари теми. Нееднократно чухме Путин да твърди, че Сталин е подарил половината територия на Полша. Това са претоплени манджи, които целят да изкривят напрежението между двете държави и показват желание да се провокира Полша и НАТО, за да се влезе в открит сблъсък.
Това е практиката на Русия – да дразни. Нещо, което ние като страна част от НАТО няма как да поощрим.
Тлее напрежение в Косово, Сърбия, включително и в Северна Македония. Има ли руска намеса и там, според Вас?
Няма как да игнорираме факта, че всичко което държи Западните балкани далеч от ЕС е добре дошло и за Русия и за техните марионетки в Белград. За България и Сърбия исторически винаги са били в раздор, имало е моменти на кризисни ситуации, сърбите винаги са били на фронта против нас. Не само по време на сръбско-българската война но и чрез всички онези позиции, които приеха сърбите против нашата национална идентичност и националната ни кауза. Дори изказванията на сръбския външен министър са в същата посока.
Сърбия си остава инструмент на Русия, тя е тясно свързана с нея и там много дълго време ще се борят проевропейската тенденция, която е по-слабата, и проруската тенденция, която е все още много силна на терен.
По време на Титова Югославия, югославяните се разхождаха из целия свят и имаха по-висок жизнен стандарт от останалите страни от Източна Европа, но сега нещата се преобърнаха.
Сръбският национализъм толкова дълбоко е пропил, че според мен трябват десетилетия, за да бъде изкоренен. Но това е въпрос на сръбското общество и манталитет. Точно тази държава се опита да влияе на процеса по интеграция на Северна Македония в ЕС и да саботират промените в конституцията включващи българите.
Като съберем всички тези събития, това елементи на един и същ руски пъзел ли са? Според вас могат ли да доведат до по-голям конфликт и или това е ескалация преди започване на преговори за мир?
Руската външна политика ще бъде такава, докато начело стои Владимир Путин. Още от 2002г. той заложи на милитаризацията на държавата. Русия реши да се върне на световната сцена като лидер, чрез оръжие. Г-н Путин създаде една държава, която е много близка до фашисоидната – има много силна армия (отделен е въпросът, колко е силна според сегашните критерии), но се виждат и откровени диктаторски компоненти – цензура на медиите, инакомислещите са уволнявани, арестувани или изпратени в Сибир. И тук идва големият въпрос – какво ще се случи след като Путин си отиде?
С над 17 милиона квадратни километра площ, в Русия има не само различни часови пояси, но и различни цивилизационни пояси. Едно е да живееш в далечния изток, друго е да живееш в европейската част на Русия. Заплатата в страната е малко под 900 лв., няма какво повече да кажа. Това е една държава, чиято икономика не е пазарна, а се базира на олигархичния модел. Има богаташи и милиардери, докато по-голяма част от хората са крепостни селяни. По този начин няма как да се изгради нормална държава и тук идва големият въпрос – дали Русия ще остане същата.
Аз мисля, че там предстои следващ разпад на тази огромна империя, състояща се от различни националности, с различен жизнен стандарт, с различни езици. Много нещата показват, че това е естественият начин да се стигне до нещо по-добро за руснаците.
Но докато този човек е начело ще продължи да има политика на износ на насилие, диктатура, търговия с влияние, терор, елиминиране на противници, шантаж на държави, които са изцяло зависими от експорт, като тези в Западна Африка.
Считам, че догодина по това време ние ще имаме някакво по-ясно разгръщане на ситуацията в Украйна. Тя все още няма оръжието, необходимо за изтласкване на нашествениците. На украинците им липсват ВВС, ракети с далечен обсег, ПВО, които все още не са доставени, и трябва да мине време докато това се случи.
Освен това, условията, които поставя Путин, а именно завзетите територии да останат част от Русия, са неработещи. Подобен модел, в който да възтържествува силата над правото няма как да бъде одобрен в 21 век от международната общност.
Още актуални интервюта – четете тук
