Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети, бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Ира.
Проф. Чуков, защо САЩ се оттеглят от Афганистан?
По-скоро въпросът трябва да бъде защо се забавиха толкова. Това е символ, че САЩ искат да сложат край на безкрайните войни. Защо точно сега е повече риторичен въпрос, тъй като още при стъпването си в длъжност, Байдън каза, че изтеглянето ще завърши на 11 септември. Което е много чувствителна дата в историята на САЩ. По време на мандата си Тръмп беше казал, че има намерение да изтегли войските си през май, но изникнаха технически въпроси. Важно е да кажем, че трябваше да има гаранции. И по конкретно – че талибаните, които се очаква да бъдат много сериозен фактор в Афганистан след оттеглянето, няма да имат такава роля, каквато имаха през 2001-ва и няма да се повтори положението. Това е основният мотив за успешните преговори между САЩ и талибаните в Доха. Друго условие е, че Ал Кайда и терористичните организации няма да имат убежище в страната. Но се появиха и различни детайли, които удължиха процеса. В момента има малко над 8000 човека, но след 11 септември на място ще останат около 650, които ще работят с турците, контролирайки охраната на летище „Кабул”, ще си сътрудничат с военни от Пакистан и Унгария.
Какво постигнаха американците в Афганистан след тези 20 години присъствие?
Това е може би най-дългата война след виетнамската, но равносметката още не е направена. Става дума за повече от 2 трилиона долара разходи. Това е колосална сума, поне в сравнение с европейските военни разходи. Сегашният бюджет на САЩ е около 660 милиарда долара. Афганистан, по време на американското и натовско присъствие, не беше седалище на външни терористи, които бяха силно маргинализирани. Талибаните също в началото бяха приемани за терористи, но в последствие се видя, че няма как да бъдат преодоляни и в един момент дойде времето за преговори с тях – т.е връщането им като признат субект в международните отношения. Беше постигната една договорка – Афганистан да не прилича на тази държава отпреди 2001-ва. Това е с цената на много човешки жертви, сега не може да се каже колко са те, може би стотици хиляди. Ще има и миграционни процеси – заедно с контингента в други арабски страни се оттеглят и около 50 служители.
Може ли да се направи паралел със Съветската инвазия през 80-те и сегашното 20-годишно присъствие на САЩ?
Паралел винаги може да се направи, защото става дума за две чужди правителства. Моята теза е, че Афганистан не може да съществува без наличието на чужди фактори. Това е буферна държава между две големи държави и много трудно може да изгради конструкт, който да прилича на друга държава.
Подходът на съветската армия беше коренно-различен от този на НАТО. Съветската армия беше повикана от една тясна интелигентна прослойка афганистанци, които бяха завършили в Съветския съюз и проповядваха идеологията на комунизма. Някои от тях бяха прогресивно настроени. Интересна подробност е, че дори лидерът на Афганистан по това време се прекръсти. Всичко, което беше свързано с религията, беше елиминирано. Тоталната деислямизация. Това беше колосална грешка, допусната от Съветския съюз. Това фрагментира много силно всички слоеве на обществото, което е много сложно устроено. То е етно-лингвистично с около 15 големи племенни групировки и тогава нито един лидер от тях не прие деислямизацията. Това беше тотален погром за самия Съветски съюз. Ислямските държави, в това число и Саудистка Арабия наляха невероятно много пари в тази битка. Тя беше битка не само между исляма и комунистическото неверничество, но и между идеологиите. Беше и част от Студената война. А в момента при САЩ е битката с радикалния ислям.
