От няколко години няма кандидати за докторантура. За тревожната тенденция съобщи пред ДЕБАТИ.БГ проф. Лъчезар Аврамов, който дълги години беше ръководител на Института по електроника към БАН.
Негови проучвания показват, че и в Европа, и в САЩ докторантската стипендия се равнява на средната работна заплата за съответната държава или за съответната област.
У нас при минимална работна заплата от 610 лева докторантската стипендия е 550 лева.
„Значи това е уникално, това е за рекордите на Гинес. Това означава, че в един научен институт не можете да назначите чистачка на по-малко от минималната работна заплата, но докторант можете. То и затова няма кандидати разбира се. Цялата политика е насочена към ликвидация на интелектуалния потенциал, това означава на държавността“, категоричен е проф. Аврамов.
Проф. Аврамов многократно повдига и въпросът с финансирането на българската наука. Оказва се, че у нас се отпускат десет пъти по-малко средства в сравнение с останалите страни от Европейския съюз.
„Има си европейски критерии, които аргументират какъв процент от БВП трябва да бъде насочен към наука и иновации, за да може държавата да бъде европейска и цивилизована. Европейската цел 3%, а ние се въртим тука между 0,3% и 0,4% при това съмнително разпределящи се пари и това нещо ни превръща в заден двор. Освен това се изгражда такава система, че и малко останалите високо квалифицирани хора напускат държавата и работят за други хора“, казва проф. Аврамов.
По думите му научният труд у нас отдавна е обезличен.
„Разбира се ниското заплащане води до обществената оценка, никой не уважава човек, който проси. Това нещо е ясно отдавна. Обезличаването вследствие на отношението на държавата към науката въобще като човешка практика. По този начин се стимулира износа на интелектуалния и генетичния дори продукт и остават хора, които не стават за нищо и търпят някакви мизерни залци, кой ги уважава, никой не уважава такива хора.“
Цялото интервю с проф. Лъчезар Аврамов четете ТУК