Людмил Георгиев е професор по политическа психология, философ, преподавател, политик – стратег. От 1995 г. доцент по социална психология в Софийския университет. През 1999 защитава дисертация на тема „Критика на етнонационалния рационализъм“ за научната степен „доктор на психологическите науки“. От 2000 г. е хабилитиран професор по социална, етническа и политическа психология. В СУ чете лекции по етническа, социална, политическа и екзистенциална психология и по психология на религиите на студенти в бакалавърска и магистърска програми по специалност „Психология“ и „Социология“. До май 2010 г. е член на Централния съвет на ДПС, близък съветник на лидера Ахмед Доган.
Как оценявате, проф. Георгиев, декларацията на партията на г-н Лютви Местан ДОСТ – искане България да признае турско малцинство у нас, така, както, цитирам, „Албания призна българското малцинство на своя територия“?
Шума, който вдига с въпросната декларация ДОСТ, защото това определено е чисто пропаганден шум, e ход за реанимиране, за изваждане от безнадеждната политическа кома на ДОСТ и лично на Лютви Местан. Иска се да се възбуди отново някакъв интерес към едно почти умряла организация и безнадежден лидер. Но в това упражнение, ако оставим настрана пряката кампанийна цел, личи много сериозно незнание.
Незнание на какво?
Явно е непознаването на международната Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която е европейският документ за признаване на национални малцинства, с чието подписване и ратифициране през 1999 г. България, образно казано, е направила необходимото по казуса и темата е затворена. Нека да уточним : турското малцинство в България е признато българско национално малцинство. Такава е логиката, философията не само на Рамковата конвенция, такава е логиката на съдържанието на модерна нация. Етническите малцинства в определена национална държава са национални малцинства на тази държава. В този смисъл турското етническо малцинство на наша територия, признато с конвенцията, е българско национално малцинство. Това идва от утвърдената идея, представа за модерната национална държава още от ситуирането на Съединените американски щати преди повече от два века и се приема като разбиране и рамка днес и в целия модерен западен свят. Прието е това разбиране, ако щете и в самата Турция, където турското кюрдското малцинство са турско национално малцинство.
Т.е. имаме базиране на гражданство, не на етнически произход, ако Ви разбирам правилно?
Точно така, националната принадлежност не се базира на етнически произход, а на юридическо гражданство. Юридическото гражданство е това, което прави както държавообразуващия елемент, в случая българския -, съответно то е това, което прави съответните малцинства принадлежащи към една и съща нация. В случая с упражнението на ДОСТ виждаме явно неразбиране на материята или опит за манипулация, който, обаче и политически, и правно е, меко казано, доста неграмотен.
А практическата възможна цел, ако приемем изцяло Вашата крайна критична оценка за декларацията на ДОСТ като „недостатъчно грамотен, самоцелен, а и обречен акт“?
Както казах още в началото – имаме лош опит за реанимиране на едно почти умряло политическо образувание и на една лидерска персона чрез предизвикване на някаква шумотевица с цел да се прокара допълнителна разделителна линия в националния организъм. Това е.
