Мога да предложа кратки курсове – основи на държавното и политическо устройство на Република България – за всички настоящи министри, които за първи път се срещат с необходимостта да взимат институционални решения на високо и отговорно равнище. Външната политика на една държава е частен случай на общата политика, която тази държава води във всяка сфера на управление.
При българския политически модел изпълнителната власт начело с премиера води оперативното ръководство на националната политика и всеки министър съгласува своите действия с премиера, а не обратното. Министърът на външните работи не може да си позволи да коментира решения и позиции на премиера, още по-малко – ровейки в процедурите и екипа, който премиерът е избрал за да взима управленски решения. Ако на министърът не му харесват решенията на премиера – подава оставка. Тези неща би трябвало да се изучават – включително и във Военна академия.
Важно обаче е и нещо друго. Когато един премиер подбира своите министри и ги представя пред НС за избор, той трябва да се спре на хора, чиято базисна компетентност за поста, на който са предложени не подлежи на съмнение. Фактът, че не съм дипломат ми дава възможност да съм искрен – от доста време насам във МВнР няма ръководство, което да е на нивото на професионалните изисквания за този ресор. (Нямам предвид г-н Светлан Стоев, имам предвид преобладаващата част от периода след 2016 г.) Не желая да давам лични оценки за никого, но мисля, че основните проблеми на дипломацията – включително българската – трябва да се решават на същото квалификационно равнище, на което в съда се издават присъди, в болницата се правят операции и т.н.
Нещо повече – проблеми като този, свързан с настоящето на българо-македонските отношения изискват не просто професионална квалификация, а елитни професионални качества, включващи висока ерудиция, детайлни познания по проблема, сериозен професионален опит и способност за автономни оперативни решения.
Нека всеки, който има интерес по темата да вземе от Google професионалната биография на хората, които от няколко години насам по силата на министерския си статус се ровят в „македонския въпрос“ и да прецени дали им е работа на тези същите хора наистина да го правят. Иначе – че премиерът също не е сред компетентните по въпроса е напълно вярно. Затова му трябва и екип от компетентни хора за съветници. На президента, между другото, също…
Коментарът е от Фейсбук профила на автора. Заглавието е на Дебати.бг.
