Задълженията на болниците в страната вече прехвърлят 500 млн. лева, половин дузина от лечебните заведения са в критично състояние. Сред най-проблемните са Враца, чиито лекари протестират повече от седмица, както и най-големите болници в Бургас, Стара Загора и Видин. Въпреки все по-изострящата се криза в сектора, здравният министър проф. Николай Петров остава категоричен, че няма да се стигне до закриване на болници и се търсят решения за справяне с проблемите. Вчера в парламента той не на шега каза :
Би било добре оттук нататък, когато се назначават министри, да бъдат по двама. Единият да гаси пожари – тип Ловеч, Враца, други, Спешна помощ… На мен не ми остава време да се покажа и да погледна в перспектива, а ме питат за политики. Та единият министър ще рине и ще мете, а вторият ще е отправя политиките за вбъдеще.
Вариант закриване не се предвижда, твърди министърът за критичните болници. „Търсим решение, правим срещи с кметовете, областните управители, в постоянна комуникация сме с директорите“, обяснява министърът. Специално за Враца съобщи, че се налага министерството да поеме изпадналата в колапс болница „на ръчно управление“ и ще бъде търсена отговорност за лошото управление на МБАЛ-Враца.
Министърът уточнява, че както във Враца, така и на другите места – язва „години наред са се надували едни балони, които започват да се пукат. Нали не си представяте, че за 4 месеца, откакто е това правителство, са се натрупали 20 млн. лв.
Кои са причините за случващото се с болниците ? Според министъра причините, наред с масово констатираните злоупотреби, са лимитите за прием на пациенти, над които работата на болниците не се плаща. Здравните заведения нямат право да връщат пациенти, а надлимитната дейност не им се плаща, „надлимитното осигурено лечение е изцяло за сметка на болниците“. Остава голям и броят на неосигурените, както и това, че стойността на клиничните пътеки не е променяна от 2006 г. при същевременно сериозно увеличение на всички свързани цени на услуги и медикаменти.
„По темата за остойностяването на медицинския труд продължава да се бяга“, гласи анализът на министър Петров. Обръща внимание, че откакто се работи по системата на клиничните пътеки няма яснота за формирането на заплатите на медицинските работници, а недофинансирането на самите пътеки е една от причините болниците да трупат дългове.
Определянето на цената на труда на лекарите и сестрите ще доведе до промяна на целия модел на финансиране на здравеопазването. Начинът за формирането на работните заплати ще залегне в подготвената от ресорното ведомство стратегия за болничния сектор, посочва професорът.
И още : „Много сериозен казус за решаване е дали болниците трябва да продължат да бъдат търговски дружества. Дали ще работим пазарно и в същото време ще се правим на лицемери и ще говорим за хуманност и хипократова клетва. Според него започват да се „бият“ понятията морал, човещина, отговорност и търговия.
Според анализа на министър Петров и неговия екип „особено деликатен проблем остава и спешната помощ“. Системата на Спешна помощ е свръхнатоварена, „обслужва страшно много пациенти, страшно много обаждания, включително и такива, които не са от спешен характер“. В системата заплатите остават ниски, както базата, така и апаратурата и транспортните средства, с които работят екипите на Бърза помощ са в лошо състояние. Не е достатъчен и броят на екипите.
Във връзка с уволнения екип в „Пирогов“ заради починалия пациент Спас Добрев, чийто спешен прием в болница е бил отказан, както от това здравно заведение, така и от няколко други болници, проф. Петров казва, че като директор на ВМА за подобна ситуация той се е разделял със свои подчинени и без да е имало официална жалба.
Министърът признава, че продължаващата бумащина в здравеопазването е огромен, задръстващ системата проблем и решението е електронизацията с въвеждане на здравна карта.
Индивидуалните здравни карти представляват пластика, чрез която джипита, специалисти и фармацевти ще имат онлайн достъп до необходимата медицинска информация за всеки пациент, като принципно системата има не само информационна функция. Тя подпомага оперативно организацията на работата в системата, има и сериозна контролна роля, тъй като позволява стриктно проследяване на лечебния процес, вкл. на медикаментозното лечение.
