Коментар на проф. Сомдийп Сен от университета Роскиле, Дания.
Израелските власти изглежда са били хванати неподготвени от операцията, която „Хамас“ проведе на територията на страната в събота. Освен ракетен обстрел, палестинската фракция изпрати свои бойци от ивицата Газа в Южен Израел, където бяха атакувани военни цели, за кратко поеха контрола над някои израелски селища и
взеха десетки цивилни и войници за заложници.
Някои нарекоха атаката на групировката „колосален провал“ на израелската армия и разузнавателните служби. Други, предимно дипломати и политически лидери от Запада и извън него, го определиха като „непровокиран“, „терористичен“ акт, като
същевременно настояваха, че Израел има „правото да се защитава“.
Но нищо в тази операция не е изненадващо или непредизвикано. Операцията не е резултат само от пропуски в израелските мерки за сигурност. Това е отговор, който може да се очаква от палестинския народ, който е изправен пред израелско колониално управление и окупация от десетилетия.
Международното право забранява „всяка военна окупация, колкото и временна да е“. Резолюция 37/43 на Общото събрание на ООН също потвърждава, че хората, които се борят за независимост и освобождение от колониалното управление, имат право да го направят, като използват „всички налични средства, включително въоръжена борба„.
С други думи, операция „Наводнение Ал-Акса“ (Al-Aqsa Flood) е част от въоръжената палестинска борба, провокирана от израелската окупация и колониализма.
Също така не е изненадващо, че палестинските
въоръжени фракции разчитат на асиметрични тактики и стелт.
Това е така, защото те се изправят срещу едни от най-усъвършенстваните и добре финансирани въоръжени сили в света.
Това, че операцията е стартирана от Газа, също не е изненадващо. Покойният палестинско-американски учен Едуард Саид веднъж нарече Газа „основното ядро“ на палестинската борба. Това е бедно, пренаселено място, обитавано предимно от палестински бежанци, прогонени от домовете си по време на Накба от 1948 г. Преди това е дало началото на първата интифада и е домакин на по-голямата част от
палестинската въоръжена съпротива през последните няколко десетилетия.
Газа също е под изтощителна обсада от 16 години, която понесе жертви, но не успя да унищожи волята за съпротива на населението. Блокадата беше наложена, след като „Хамас“ спечели изборите за Палестинския законодателен съвет през 2006 г., но неговият палестински съперник „Фатах“, заедно с Израел и неговите поддръжници, опитаха да попречат на организацията да поеме властта.
След няколко месеца битки „Хамас“ успя да поеме пълен контрол над Газа
през юни 2007 г., за което Израел и неговите партньори решиха колективно да накажат палестинците, живеещи там.
Повече от 16 години жителите на Газа нямат свобода на движение. Те могат да напуснат през контролно-пропускателните пунктове, контролирани от Израел, ако имат израелско разрешително за работа или в редки случаи, ако са получили специално разрешение от Израел за медицинско лечение в окупирания Западен бряг при животозастрашаващи състояния.
За да заминат за която и да е друга част на света, те трябва да имат валидна виза, която е трудна за получаване от хора без гражданство, и след това да се оставят в ръцете на египетските власти, които затварят граничния пункт Рафа и отказват влизане на палестинци.
Блокадата доведе икономиката на Газа почти до застой.
Днес близо половината от населението е безработно. Сред младите безработицата е над 60 процента. Снабдяването с храна също е ограничено заради обсадата. От 2007 г. до 2010 г. израелските власти поддържаха броя на калориите в хранителните нужди на палестинците, за да избегнат недохранването, като същевременно ограничават достъпа до храна за хората в Газа.
Газа страда и от енергийна криза. Израелската забрана за влизане на гориво на територията означава, че производството на електроенергия е силно ограничено. През 2023 г.
Газа е имала само 13 часа електричество на ден.
През 2017 и 2018 г. това беше сведено до седем часа на ден.
Това от своя страна доведе до сериозни проблеми с водоснабдяването и канализацията. Постоянните прекъсвания на тока не позволяват на пречиствателните станции да функционират правилно. В резултат на това непречистените отпадъчни води просто се вливат в Средиземно море.
Подпочвените води, които са основният източник на вода на територията, също са почти изчерпани и замърсени от морска и отпадъчна вода. Значителна част от всички докладвани заболявания в Газа са причинени от лош достъп до безопасна вода.
- Защо израелските служби, смятани за най-добрите в света, не успяха да предотвратят атаката на Хамас?
Блокадата се отрази и на медицинските заведения на ивицата.
Болниците нямат основни консумативи,
оборудване и инфраструктура и не са в състояние да се справят с тежки случаи или да осигурят подходящи грижи за хронично болните.
Да не забравяме и рутинните израелски военни кампании. Израел оправдава атаките си срещу анклава, като твърди, че те преследват палестински бойци. И все пак израелските сили систематично атакуват цивилни и невоенна гражданска
инфраструктура като жилищни сгради, болници, училища, пречиствателни станции и
т.н., което прави живота в Газа още по-непоносим.
Психологическото въздействие на всичко това не може да бъде подценено, особено сред младите хора, които изпитват повишено чувство на безнадеждност и стрес. Както един палестински младеж в Газа ми каза по време на интервю през 2013 г.:
„Всеки ден тук е борба да не загубиш ума си. Ще забележите, че младежите в Газа често ходят в университет, а след това създават организации или се занимават с доброволчество. Всичко това се прави, за да останат психически здрави“.
Но всички тези години на трагедии и страдания не са убили палестинския дух на съпротива.
Официалното оправдание за операцията, дадено от „Хамас“, беше оскверняването от израелците на джамията Ал-Акса, третото най-свещено място на исляма, както и насилието срещу палестинците. Но като се има предвид колко добре планирана изглежда, вероятно операцията е била в процес на разработка
преди последните събития в Йерусалим и на Западния бряг.
Всъщност това, което изглежда като най-големия военен отговор от страна на палестинците от десетилетия, беше неизбежно развитие, акт на съпротива и реакция на страданието на народа на Газа при брутална блокада и окупация. Това е част от палестинската борба за свобода и затвърждава мястото на Газа в сърцето ѝ.
*Коментарът е публикуван от телевизия Al Jazeera.Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални коментари – четете тук