Проф. Владимир Чуков за ДЕБАТИ.БГ: Бъдещето на Сирия зависи пряко от войната в Украйна

Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.

Проф. Чуков, преди няколко дни написахте, че очаквате Турция да нападне Сирия. От къде набраха турците това самочувствие – отслабването на Русия възможна причина ли е?

Няколко са факторите, които тласкат Ердоган да се реши на тази стъпка. На този етап обаче не е ясно как ще бъде реализирана на практика. Първият симптом за това беше молбата за членство на Швеция и Финландия в НАТО, като исканията към тях са ясни – да не сътрудничат, да не финансират, да не подпомагат сирийските кюрди. Но най-голямото искане всъщност е към САЩ – да бъдат поставени отношенията им на нова основа. Между правителствата беше направена една много интересна структура – апарат за потвърждаване на стратегическото сътрудничество между двете страни. В рамките на тази структура се решават всички въпроси, които останаха висящи по искането на Анкара към Вашингтон – от икономическа гледна точка, Турция да не е обект на санкции, както през 2018 година. Тогава Тръмп наложи санкции на правосъдния и на вътрешния министър, тъй като Турция не искаше да пусне един задържан американски проповедник. Вследствие на това турската лира банкрутира и загуби 14% от своята стойност за един ден. Турската икономика в момента е в доста незавидно състояние и призивите за нова турска военна операция в Сирия ще ѝ се отразят лошо.

Основната цел на операцията на Ердоган има и много силно вътрешнополитическо послание. Догодина Ердоган ще бъде кандидат-президент, а неговият рейтинг в момента е догонващ. Опозицията се обединява и е единна, а проучванията до момента бяха негов ущърб. Поради тази причина Ердоган се опитва да използва старото оръжие – да напомпа национализма, да покаже, че неговото правителство се бори за правата на турците, че има големи външнополитически успехи. Това включва и посредничеството между Русия и Украйна. Ердоган иска да убеди общественото мнение, че планът му от 2013 година за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия и връщането на по-голямата част от сирийските бежанци е задействан, и той го прави. Целите му са както външнополитически – Турция се утвърди като най-сериозно пилотиращата държава в региона, така и вътрешнополитически – Ердоган да се откаже в изгодна позиция за преизбирането му през юни догодина.

Тази операция обаче оставя една много голяма въпросителна, тъй като се оказва, че и двете държави, от които Ердоган трябва да получи зелена светлина – САЩ и Русия, не са склонни да го подкрепят.

Биха ли могли САЩ да попречат на Ердоган да се разправя с кюрдите?

В момента американците чрез действията си показват, че не са съгласни с подобно нещо. Само преди три седмици те вдигнаха действието на санкциите срещу режима на Башар Асад за районите, населени с кюрди. Това означава, че САЩ не само се завръщат в тези региони, но и смятат да мобилизират и насочат достатъчно средства, така че районите да спечелят икономическата битка с районите, които управлява Башар Асад и респективно Русия.

В същото време се говори, че американците ще се съгласят на някаква показна военна операция. По-скоро Ердоган да може да убеди общественото мнение, че става нещо, че той наистина е много решителен в това си начинание. Това, което виждам, е, че американците искат неговата операция да бъде насочена в Южната част на Идлиб – район, който се контролира от войските на Башар Асад и на Иран.

Тук е разковничето – накъде да бъде насочена тази операция. Дали да бъде в американската, или в руската зона. Американците формално ще се съгласят на нещо, но няма да рискуват да жертват това, което са изграждали до 2014 година. Ислямска държава не си е отишла и те няма да рискуват да се разделят с кюрдите – нещо, което пък турците не приемат. Има много сложен възел на противоречия. Трябва да кажем, че към днешна дата няма натрупвания на турската армия на границата с кюрдите.

Генералите на турската армия са ентусиазирани да направят операция на територията на Сирия. В същото време обаче, разузнаването нямат ентусиазъм, защото няма зелена светлина. Двата големи опонента не са съгласни, което предполага много убити и ранени. Това няма да се приеме добре от турското население, въпреки че присъствието на Русия в Сирия в момента е символично – от 65 000 човека през 2015 година до 5000 останали в момента.

Казахте, че руските войски са намалели драстично в Сирия и че това ще отслаби позициите на Башар Асад. Какви са прогнозите Ви за бъдещето на Сирия, която в хода на историята често е променяла и границите си, и начина си на управление?

Сирия е част от дълъг фронт, който след войната в Украйна вече започва от Беларус, минава през Донбас, Крим и респективно стига до Сирия. Този фронт се удължи и стигна до руско-финландската граница. Бъдещето на Сирия много пряко зависи от последиците от войната в Украйна. Виждаме, че Русия се опитва да мобилизира своите дипломатически инструменти. Говори се, че ако наистина се стигне до широкомащабни военни действия в Сирия, както стана през 2016 година, Русия няма как да се противопостави нито на Турция, нито на САЩ. Сирия се явява фронт, който зависи от централния сблъсък в Украйна.

Имате ли наблюдения как се развива все по-увеличаващата се сирийската диаспора у нас и ще може ли тя да се интегрира в българското общество?

Желанието на Ердоган да върне милион и половина сирийци имаше много силна реакция от сирийската диаспора в Турция, която наброява 3 800 000 души. Перспективата да бъдат върнати доброволно срещу обещанието за жилища и кредити, убеди сирийците да се върнат отново по стария си път към Западна Европа. Заради мерките, които взеха Гърците един от основните пътища преминава през България, така че ние трябва да очакваме преки последствия от политиката на Ердоган в това отношение. На самите сирийци ще им трябват много по-големи усилия да се интегрират у нас, отколкото на украинците. Очаква се бежански поток в по-големи размери от този през 2020 година, но не вярвам да се стигне до това, което видяхме през 2016 година, когато милион и половина души спокойно минаваха през Турция, Гърция и Македония на север. Това няма да се случи, защото вече имаме опит.

Друга причина да се активизира този бежански поток е продоволствената криза. Част от хората, подложени на унижението да нямат хляб, ще тръгнат към нас. Изпитанията пред Европа са огромни, не само инфлация, икономически проблеми и безработица, но и бежанците, които ще бъдат вторият съществен проблем, с който ще трябва да се справяме.

Още актуални интервюта – четете тук.