Проф. Владимир Чуков е роден в Атина. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във Факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети, бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Ирак.
Последните дни въпросът с афганистанските бежанци става все по-актуален. Защо бягат след оттеглянето на американската армия от страната?
Ако погледнем историята на Афганистан от последните 40 – 50 години, ще видим, че винаги, когато има сериозни трусове в тази държава, има и огромни бежански вълни. Например 89-та, когато нахлу Съветската армия около 5 млн. афганистанци напуснаха своите домове. По-голяма част отидоха в Иран, както и в Пакистан. Когато пред 96-та талибаните превзеха Кабул отново имахме бежанска вълна, макар и по-малка. Афганистан е постоянен генератор на бежански вълни, защото там непрекъснато се сменят режимите. Големи групи от населението не считат, че Афганистан може да им пребиваване. Имаме постъпателно движение от Афганистан през Иран, Турция и респективно към Европа. Афганистанската общност в Турция беше може би най-голямата група – около 900 хиляди. Сегашният Истанбул беше изграден именно от афганистански бежански, които работеха по строежите, изкарваха хиляди и отиваха към Западна Европа. През последните години напуснаха стотици хиляди
От началото на годината Турция е регистрирала около 70 000 нови незаконни мигранти, от които половината са афганистанци. Те са най-мобилните бежанци от региона на средна Азия. Изключение имаше през 2025-2016, когато това бяха сирийците. Около 2 милиона и половина отидоха в Иран и много често те се използват като инструмент за натиск към Европа от държавите, които са ги приютили.
Каква е вашата прогноза за влизането на талубаните в Кабул? Очаквате ли това да се случи скоро?
Много ми се иска да не се повтори това, което стана 96-та стана в Афганистан и по-конкретно в Кабул, когато талибаните го презеха и обесиха Наджибула – тогавашният лидер на просъветския режим, заедно с брат му на централния площад.
Виждаме, че талибаните преговарят, искат да излъскат своя имидж пред света, но буквално воюват всеки ден. Струва ми се, че американците всъщност няма да се оттеглят окончателно и безвъзвратно и няма да оставят тази държава изцяло на волята на талибаните. Това беше потвърдено и от президента Джо Байдън. Американската армия дори нанесе няколко въздушни удара върху талибаните. Въпреки всичко, те контролират области, които винаги са били под тяхна власт, дори когато НАТО беше там. Става дума за аргарните райони и малките селища. За селищата, които се намират в твърде начупения и труднодостъпен релеф. Поне на този етап големите градове остават извън техния обсег, въпреки че виждаме много силното напредване на талибаните в провинциалните столици. Това, което е забележимо, е, че те превзеха шест КПП-та. Това е част от източника на приходи. Те взимат таксите, които преминават от Афганистан в Пакистан и Иран. Имат определена тактика. Но много ми се иска да мисля, че оттеглянето 2021-ва, няма да бъде както оттеглянето 1989-та и че все пак ще се стигне до някакъв баланс. Аз мисля, че в никакъв случай на талибаните, които въпреки че преговарят и говорят през западните медии, правят и нещо друго. Историята там остава с отворен край.
Коя от страните в региона ще се опита да извлече икономически и политически ползи от оттеглянето на американската армия от Афганистан?
Първата държава, която постави въпроса с афганистанските бежанци, беше Турция. Тя иска да остави един свой контингент на летището в Кабул. Това е споразумение на експертно равнище, което е готово много отдавна. Обаче няма подпис, защото има куп детайли, които трябва да се уточнят, включително и позицията на афганистанското правителство, както и на талибаните, които са против. Един от аргументите, които изтъкнаха от турска страна е, че този бежански поток ще тръгне по посока на Турция, а оттам и в Европа. В турския парламент тази тема често е предмет на дискусии с основен мотор – лидерът на проправителствените националисти. Те се опитват да направят цялостна ревизия на състоянието на мигрантско-бежанския ландшафт в цяла Турция. Това е нещо, което е ново. Сега потенциалният натиск към Турция се използва като натиск върху американските партньори и респективно към Европа.
Малко преди да се започне дискусията за иранската ядрена програма, сред множеството инструменти, които бяха поставени на масата от иранското правителство беше, че е добре да се сключи такава сделка. Аргументите бяха „на наша територия имаме ужасно много афганистански бежанци, а вие поддържате санкциите срещу нас“. Това е един от инструментите на правителството в Техеран. Иран и Турция са тези, които най-вече използват този тип аргументи.
Ще достигнат ли афганистанските бежанци до България и каква трябва да е политиката спрямо тях?
Те вече са тук. Имаше няколко групи, които бяха задържани. Съмнявам се, че ще има голяма бежанска вълна. Това, което беше изтъкнато като статистика от служебния вътрешен министър е за бежанци, които са стъпили в България – над 17 хиляди. Беше посочено, че това е в пъти повече, отколкото миналата година. Трябва внимателно да боравим с цифрите. Да споменем и летните условия – те преминават през Марица и в тези горещини подобно нещо не е проблем и затова имаме и ескалиране на бежанския поток. На 23 март миналата година, турските власти в знак на добра воля задъжаха тези бежанци. До този момент те бяха инструмент на батални сцени на гръцко-турската граница. Министърът на миграцията на Гърция за пореден път постави въпроса за връщането на 2000, дошли от Турция.Сега нещата се успокояват, но всеки ден има подобни търкания.
