Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Какво се случва в Сирия и как там реагираха на войната в Украйна? Знаем, изпратиха доброволци, които да се бият на руската страна?
Конфликтът в Украйна влияе върху безконечни конфликти като израело-палестинския, сирийския и този в Ирак. Съвсем нормално е това да окаже влияние, щом Русия, е била пряк участник в Сирия и косвен участник в Ирак. Стана едно изтегляне на части от Либия, които се върнаха в Сирия с идеята да отидат да се бият в Украйна, но реално колко са на брой, никой не може да каже. Буквално преди месец Турция затвори въздушното пространство на Русия за самолети от и към Сирия, така че за да се стигне до Русия трябва да се прелети над американските части в Източна Сирия, а след това през Ирак и Иран. Този тип извозване е дълго и рисково. Това е причината, поради която не говорим за масово присъствие на сирийци в Украйна.
Израело-палестинският конфликт също се влияе от конфликта в Украйна. Израел се оказа един от сериозните посредници между Русия и Украйна. След едно фатално изказване на Сергей Лавров за еврейския произход на Хитлер обаче, се получи много сконфузна ситуация в двустранните им отношения. Клането в Буча също се оказа сериозен препъни камък в досега нормално съществуващите им отношения. Виждаме една ескалация. След изявлението на външния министър на Израел Яир Лапид за клането в Буча и военните престъпления, от руска страна припомниха, че Газа е открит затвор, и че са окупирали западния бряг на река Йордан – формулировка, която от много отдавна не се използваше.
Неприятно за Израел е, че в Москва отиде делегация на Хамас, но очевидно Русия не иска да стига до крайност с Израел в нагнетяването на отношенията. Едва ли ще се стигне до ситуацията от 1967 г. когато Русия и Израел скъсаха дипломатически отношения чак до 1990г. Руската дипломация си е направила извода от грешката, допусната от съветската дипломация, която гледаше на Израел като проводник на комунизма в Близкия Изток. Когато се видя че връзката със САЩ надделява и е толкова силна, че никой не може да я разбие, тогава те направиха едно прекатурване и се насочиха към арабите.
Сега имаме сходна ситуация, само че поводът е Украйна. Израел няма как да игнорира и да не вземе предвид своята историческа и трайна връзка със Запада. А Русия си дава сметка за това. В момента войната в Украйна изключително силно влияе върху динамиката и процесите в Близкия Изток. В свое интервю Муса Абу Марзук, водач на делегацията на Хамаз в Москва, каза, че идва нов световен ред. Ако Русия победи, означава че Израел ще отслабне, означава победа на екстремизма, на радикалите, на онези, които искат да подпалят света. Това е принципът, върху който ще се движат нещата в Близкия Изток. И обратното, ако Украйна победи, всичко това ще потече в посока на уталожване, на затихване на напрежението. Украйна в момента е като шалтер, като регулатор на процеси, които са вечно тлеещи и никога не е възможно да бъдат загасени.
Задава се преразпределение на енергийната карта на Европа. Ако потоците от Русия бъдат спрени или силно намалени ще може ли Европа да получи газ и петрол от Близкия изток?
Такива преговори бяха водени нееднократно. Имаше делегация на високо равнище от Държавния департамент в Катар, и от там се получиха някакви обещания. Между Катар и ЕК много отдавна има отношения, говоря за диверсификация на енергийните източници, но Катар се бяха оплакали на американците, че всъщност спънките идват от ЕК. Катар е една от алтернативите на подобен тип сделки, защото постоянните и дългосрочни клиенти на Катар за газа като Япония и Южна Корея се отказаха от част от количествата газ от Близкия Изток.
Що се отнася до нефта – там ситуация е по-сложна. Ако нямаше напрежение между Байдън и престолоналседника на Саудитска Арабия Мохамед Бин Салман, вероятно нямаше да се стигне до война в Украйна. Последните анализи на Стокхолмския институт за изследване на мира показаха, че огромната армия, която воюва в Украйна е там благодарение на излишъците от 15 млрд. долара, които дойдоха в бюджета на Русия. Планове за нахлуване в Източна Европа съществуват отдавна, но Путин нямаше пари. Той взе решение да нахлуе в Украйна през лятото на миналата година, когато се видя какви ще бъдат взаимоотношенията на Джо Байдън и Бин Салман. В началото на тази година Бин Салман отказа да вдига телефона на Джо Байдън. Посредническите мисии на други западноевропейски лидери се отказаха несполучливи. Антъни Блинкен също изяви желание да направи обиколка на Близкия изток, но и тя не се осъществи. Историите там са твърде заплетени.
Салман е близък до републиканците, докато демократите предпочитат братовчед му Мохамед бин Найеф. Това е много интересна вътрешна политическа взаимозависимост между САЩ и Саудитска Арабия, която обаче обуславя и поведението на Саудитска Арабия в рамките на нефтения картел. От както е започнала войната в Украйна ОПЕК потвърждават, че няма да вдигат производството на нефт. Трайното уреждане на проблема ще е тогава, когато Саудитска Арабия и съюзници в ОПЕК рязко вдигнат производството на руската квота. Тя в момента е около 5 млн. барела.
Как оценявате решението, което се взе за военно-техническата помощ за Украйна – като мъдро или като пораженческо?
Аз го оценявам като възможност. Коалицията е много сложна – четири партии, които имат взаимноизключващи се политически платформи. Но това успя да излъчи нашето общество като правителствена конфигурация. Това успя да направи България и то след дълъг период на постоянни парламентарни избори. Да направим едно сравнение с Израел. Там коалицията е осемпартийна. Те дори нямат мнозинство, но изпратиха каски и бронежилетки. У нас ние правим много голямо изключение на фона на нашите европейски партньори. В социологическите изследвания, които бяха публикувани от Евробарометър, може да се видят огромните разлики между България и страни като Финландия и Швеция, които дори не са членки на НАТО. В България има много широки слоеве на населението, които продължават да бъдат скептично настроени към ЕС и НАТО. Много имаме да работим и много път да извървим. Ние самите трябва да се реформираме и да направим сериозни крачки напред.
