Проф. Владимир Чуков за ДЕБАТИ: Мигрантите бягат от мизерията и диктатурите, но пренасят в Европа своята изостаналост

Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.

Проф. Чуков, злощастният случай със загиналите полицаи в Бургас отново изведе на дневен ред мигрантския проблем в България. Какво се случва в Турция и Сирия, че започва надигането на нова мигрантска вълна?

Има нова ситуация между двете държави. Наблюдава се затопляне на отношенията между Дамаск и Анкара. Ако до този момент Ердоган не искаше да върне сирийските бежанци в Сирия, то сега е повече от очевидно, че, след като не успя да убеди своите съюзници и международните фактори да направи военна интервенция в Северна Сирия, не му оставя нищо друго, освен да обяви затопляне на отношенията със Сирия.

Една от основните теми е уреждането на положението на сирийските бежанци в Турция. Преди около два месеца излезе статистика, че сирийците в Турция са над 3 милиона и 600 хиляди човека. Цифрата е огромна. Дамаск поставя условия и едно от условията е Турция да не се съпротивлява на завръщането на сирийците в техните домове. Това означава, че и двете страни в момента са стимулирани тази огромна общност да се завърне в Сирия.

Нещо повече – сирийските бежанци се превръщат отново в инструмент за натиск върху определен тип субекти, от които Турция може да изведе дивиденти. Един турски политик от маргиналната Турска партия за промяна – Мустафа Саръгюл, преди няколко дни между другото спомена, че Турция трябва да ратифицира договора на Финландия и Швеция за присъединяване в НАТО, ако тези две скандинавски държави приемат на своята територия всички бежанци на територията на Турция, но най-вече сирийските. Турската държава отново се опитва да размаха ситуацията около сирийските бежанци.

Сирийците в Турция пък се чувстват неспокойни, несигурни, желаят да напуснат страната основно заради изборите догодина. През юни 2023 година в Турция ще има парламентарни и президентски избори. Очевидно е, че Ердоган няма как да не използва антиимигрантската реторика, за да успее да победи на изборите. Защо ще го направи – защото през 2019 година той спечели в двата най-големи турски града Анкара и Истанбул, благодарение на антиимигрантската реторика. Тази реторика в момента е печелившата карта в Турция.

Защо – защото турската икономика върви в низходящ тренд. Допреди 2 месеца Турция отбеляза някъде около 78% процента инфлация. А в България говорим за 12-13%. Турската лира буквално преди дни постигна поредното дъно, достигайки 18 лири за един американски долар.

Има огромна конкуренция между турците и между тези бежанци, за които ние говорим. С това обясняваме защо сирийците вече не са заинтересовани да останат в Турция. Като сложите огромните битови проблеми, като сложите изблиците на расизъм, нетърпимост, особено на онези места, в които сирийското население се оказва мнозинство по отношение на местното население, представете си в каква ситуация живеят тези хора. Нормално е да направим извода, че сирийците не биха желали да останат в Турция, особено предвид тяхното евентуално връщане на юг – в тяхна родина. И затова искат по-скоро да тръгнат на север – към България, или пък на запад към Гърция. Всичко това обяснява по-засиления мигрантски натиск върху нашите граници.

Това, което се случи с двамата млади полицаи – те загубиха живота си, е нещо като върха на айсберга. През седмица, десет дни, ние имахме инцидент с мигрантски, бежански групи, които са хващани от нашите органи на реда в различни части на България.

Можем ли категорично да кажем, че мигрантският натиск върху България е резултат от процеси извън държавата?

– Да, така е. Тези процеси много приличат на това, което наблюдавахме 2015-2016 година – процеси, които са извън нашата територия. През септември 2015 година Русия нахлу на територията на Сирия, започнаха бомбардировки и тогава стана голямата бежанска вълна. През 2015 година се случи и фалитът на Гърция. Тогава беше безпрецедентно – толкова много бежанци и мигранти изведнъж тръгнаха към Европа. Говорим за милион, милион и двеста хиляди. Слава Богу, Европа вече е направила своите изводи и това не може да се повтори. В никакъв случай обаче натискът не трябва да бъде подценяван.

Ясно е, че България трудно може да затвори границата си с Турция, но сякаш Европа не е единна по въпроса дали да приема, или да не приема бежанци. На какво се дължи това колебание в общоевропейската политика?

Мигрантската криза беше тази, която убеди британците да гласуват на референдума 2016 за отделяне от Европейския съюз. Има държави – най-вече в западната част на ЕС, които са гъвкави, твърде толерантни. Там наистина има върховенство на закона и такова по отношение правата на човека. Докато в нашата част на Европа – източната, има един символ на точно обратната политика – антимигрантска, и това е Виктор Орбан. Полша, Словакия и Чехия също. Всички държави от Европейския съюз сме страни по Женевската конвенция за бежанците. Не може да бъде отказан статут на бежанец на всеки, който е гонен от своята държава по политически причини.

Аз лично считам, че България в много голяма степен трябва да извлече поуки от това, което направиха нашите съседи – гърците. Миналата година те имаха втвърдяване на позицията по отношение на даване статут на хора, които искат да бъдат със статут на бежанци. Едно е да си бежанец, съвсем друго е да си мигрант, въпреки че и този дебат съществува на ниво ООН. Така или иначе обаче, всяка една държава има собствено законодателство и собствена интерпретация на това да бъде част от тази Женевска конвенция за бежанците.

Каква според Вас трябва да бъде европейската, и в частност българската политика, за да може едновременно да приемаме бежанци, да сме толерантни и хуманни, но да се спре и чисто икономическата миграция?

Мисля, че при нас трябва да се направи едно много добро проучване на това, което приеха като пакет законодателни мерки в Гърция. В България трябва да се проведе сериозен дебат, така че едновременно да бъдем страна по Женевската конвенция за бежанците, но в същото време да бъде преодоляна невъзможността да се вземат най-строги мерки срещу нарушителите. Например 15-годишният шофьор на автобуса в Бургас, който е получил статут, той злоупотребява с доверието на нашата държава. В същото време няма никакви наказания, тотална толерантност към закононарушител. Това не бива да се допуска. Трябва да се направи един много сериозен анализ.

Има ли някаква по-специална организация в ислямския свят, която да подтиква или пък да подпомага хората да идват в Европа?

Не става въпрос за Ислямски свят, става въпрос за асоциации на бежанци от отделните държави. Такива например има на сирийците в Турция, те бяха изключително активни до момента, в който избухна пандемията от COVID-19. На 1 март 2019 година в центъра на Истанбул те дадоха пресконференция, на която обявиха, че ще правят поход на мира.

В същото време има и една много мощна организация на бежанците от Афганистан. Може би Афганистан е нацията с най-голям афинитет към организиране на бежанци. Тя е изключително мощна, седалището ѝ е в Германия. Всяка една земляческа, национална организация е направила своя субект така, че да подпомага своите сънародници, искащи да напуснат родината си.

Има ли роля религията във всичките процеси – мюсюлманските мигранти заплашват ли Европа по някакъв начин?

Тези хора бягат от мизерията, от глада, бягат също и от климатичните несгоди. Това са основните стимули. Бягат от диктатурата, от репресиите. Ролята на религията играе при невъзможността за социализиране в обществата, в които те са приети. Ето например това момче Омар – 15-годишно, което е пристигнало в България миналата година. То много трудно може да се социализира и остава в една компактна група, в която очевидно тези вредни маниери, манталитети и привички продължават да ги управляват.

Подобен пример са алжирците във Франция, мароканците – отново във Франция и държавите от Бенелюкс. Там религията играе важна роля. Турците са най-трудно адаптивната група в Германия. Религията играе ролята на някакъв похлупак, който се опитва да държи тези хора в изолация от другата част на обществото. Естествено, не искам да обобщавам, не казвам, че това е валидно за цялата мигрантска група. Не е така.

Различията произтичат от специфичната структура на общество, която имат – силно патриархална, силно традиционна. Това са хора, които не могат да се адаптират към реалностите в обществото – ако искате чисто технологично, ако искате народопсихологически, генерационни. Това е голямата пречка, а религията е част от консервативната традиция и от невъзможността тези хора да се интегрират в обществото. От десетилетия е така.

Още актуални интервюта – четете тук.