В нито един момент не е съществувала заплаха за българското земеделие, продиктувана от вноса от Украйна.
Това става ясно от официална позиция преработвателите на маслодайни култури.
Позицията идва след поредицата от земеделски протести, в които се настояваше за спиране вноса на зърно и слънчоглед от Украйна. Официално българското правителство към момента не е потвърдило, че украинска продукция може да се внася, въпреки отпадането на забраната.
В същия момент се оказва, че липсата на слънчоглед влияе върху бранша за производство на олио. От позицията на преработвателите на маслодайни култури става ясно, че от бранша отправят критики към правителството, че абдикира от задълженията си заради бездействието и мълчанието след срещата със сдружението на 19 януари т.г.
„Крайно време е то (правителството) да поеме политическата отговорност за действията и бездействията си“, заявява Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
В официалната си позиция членове на сдружението заявяват, че е твърде вероятно още през пролетта преработвателните предприятия да започнат да затварят поради липса на суровина.
В тях работят 20 000 души. „Това ще доведе до освобождаване на персонал и излизане на ефективни стачни действия на целия бранш и зависещите от наличието на олио и фуражи свързани сектори“, се посочва още в текста.
В становището се казва, че „трябва да има някакъв разумен предел на готовността на правителството да удовлетворява всички техни (на земеделците) искания. Използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми“.
От сдружението смятат, че недобрата конкурентноспособност на земеделската продукция е причина за тежката ситуация, в която се намират стопаните.
„На българското земеделие са му необходими решения, които повишават конкурентноспособността му, а не такива, които целят единствено да компенсират тази неконкурентоспособност“, се посочва в становището.
Използването на ограничения върху вноса от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не представлява решение на техните трудности.
Високите разходи за производство и ниските добиви в текущата кампания направиха българската земеделска продукция неконкурентоспособна спрямо производителите в Русия и Украйна, както и пред лицето на ниските цени на международните пазари.
Това понастоящем е основният предизвикател за българското земеделско производство.
Дори и ако исканията, изложени в Декларацията на Националната асоциация на зърнопроизводителите от 13.01.2024 и последвалата среща в Министерството на селското стопанство, дори и да бъдат обект на компромисни решения, те само по себе си няма да бъдат достатъчни за решаване на основния проблем, който демонстрира тенденция да става цикличен, се посочва още в позицията.
Според производителите на олио българското земеделие изисква решения, които не само компенсират неконкурентоспособността му, ами я подобряват, подчертавайки необходимостта от дългосрочни подходи.
Според тях „половничатите“ мерки ще доведат до повтаряне на ситуацията, затова трябват дългосрочни решения.
Според тях е необяснимо защо във всички искания и протести на земеделските стопани се включва и забраната за внос от Украйна.
Спирането на този внос със законодателни и административни мерки се превърна в основна грижа на МЗХ през последните десет месеца, и това фигурира отново в последната декларация на зърнопроизводителите, за да се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини, посочват още производителите.
И припомнят, че са предупреждавали, че подобни мерки няма да окажат влияние на цената, както на слънчогледа, така и на другите зърнени култури на вътрешния пазар.
Причината е, че тя е в пряка зависимост от международните цени заради износа на голямата част от българската продукция.
Производителите на олио също така са категорични, че няма заплаха за българското земеделие, която да е продиктувана от вноса от Украйна.
Точно обратното – деветмесечната забрана на внос на слънчоглед е довела до забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед, поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване.
В същото време очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не са се оправдали. Тя е паднала по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар.
Задържане на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени са довели до влошаване на качеството му поради лошо съхранение и е преустановена преработката в редица български заводи поради липсата на суровина.
В резултат на забраната е пропусната преработката на 1.5 млн тона слънчоглед, а многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой
„В тази връзка твърденията, че „1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни“, се посочва в текста.
Според производителите солидарността на България и българските земеделски производители към исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния в този аспект е нелогична тъй като
България не е граничеща по суша страна с Украйна, поради което транзита на украински стоки е незначителен, освен когато става дума за стоки за преработка и реекспорт.
В същото време другите страни от петорката не разполагат с производствените мощности за преработка на слънчоглед, с който разполага България, а основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки от Украйна преминават през Полша, Румъния, Унгария и Словакия, за което тези страни получават такси за превоз и за претоварни операции на тяхната територия, като в тези страни се инвестираха огромни европейски средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.
В същото време България получава за солидарността си само едно – негативи.
Неразбираемо е защо в условията на свободен внос от Украйна, действията на Министерството на земеделието и храните и земеделските производители целенасочено работят против интересите на българските преработватели.
Вероятно непрекъснатият икономически и лобистки натиск от страна на земеделските производители не позволява на Правителството да предприеме справедливи решения спрямо всички отрасли, които разчитат на земеделски суровини и именно по този начин подкрепя политика на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености, в които България е на едно от водещите места в света, но може би ще стане поредната, за която ще говорим в минало време, се посочва още в позицията.
От там припомнят, че след отпадането на 01.12.2023 на неофициалната забрана за вноса от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания през септември с тях меморандум, се очакваше от началото на декември вносът от Украйна да се либерализира, което беше официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството.
Това обаче останали само намерения и два месеца по-късно, няма нито одобрен лиценз за внос от Украйна въпреки липсата на каквито и да е забрани.
В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост, заявяват ог бранша.
И допълват:
До настоящия момент, сме подхождали диалогично и партньорски с единствената цел, да работим свободно, да плащаме редовно заплатите на над 20 000 ангажирани в сектора, с данъците и таксите, които плащаме да допринасяме за устойчивостта на държавния бюджет и да имаме възможността да инвестираме в нови производствени мощности, с които да сме конкурентноспособни на международния пазар, защото около 90% от нашата продукция е предназначена за експорт.
Предвид на настоящата ситуация на липса на суровина и продължаващото задържане на местната реколта от производителите с намерение за реализация в следващата кампания, както и тоталната абдикация на Правителството от проблема, прогнозите са, че преработвателните предприятия ще започнат да затварят поради липса на суровина още тази пролет. Това ще доведе до освобождаване на персонал и излизане на ефективни стачни действия на целия бранш и зависещите от наличието на олио и фуражи свързани сектори.
Настоящата наша позиция беше споделена с правителството на 19.01.2024 г. и с предложение за съвместна работа по проблемите с участие на техни и наши представители. До настоящия момент, една седмица по-късно, няма каквато и да е реакция от страна на правителството. Крайно време е то да поеме политическата отговорност за действията и бездействията си.
Със сигурност вносът на украински слънчоглед може да помогне за поддържането на по-ниски цени на слънчогледовото олио на вътрешния пазар, което е в полза на българските потребители. Вносът може да допринесе за разнообразието и качеството на предлаганите продукти, предоставяйки потребителите с по-широк избор.
Още новини от деня – четете тук
