За пръв път съдебен състав обяви, че действията на прокуратурата в казуса „Осемте джуджета“, свързани с ареста и обвиненията срещу бизнесмена Явор Златанов, са били следствие от желанието да бъде взето имуществото му.
Това става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС), с което прокуратурата е осъдена да плати на Златанов обезщетение от 100 000 евро, тъй като съдът прие, че задържането и повдигнатите му обвинения са били тенденциозно насочени към завземането на бизнеса, парите и ценностите му, а не за легитимно разследване на извършено престъпление.
В случая съдът констатира нарушение на чл. 18 от Европейската конвенция за правата на човека (във връзка с чл. 5), според който допустимите ограничения на права и свободи не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени. С ареста на Златанов, според съда е било нарушено правото му на свобода и сигурност, защото целта не е била провеждане на законно разследване, а арестът е бил използван „като инструмент на принуда в имуществен конфликт“.
Хронологията преди и след Петьо Еврото
Казусът около „Осемте джуджета“ и издирвания бивш следовател Петьо Петров-Еврото стана известен покрай спор за семейния асансьорен бизнес между Явор Златанов и баща му Илия Златанов. През 2017 г. Илия Златанов решил да се оттегли от основния бизнес и синът му трябвало да поеме управлението, като изкупи дяловете на баща си за 4 млн. лева.
В този период Илия Златанов вече бил в обтегнати отношения със съпругата си, с която не живеели заедно от 1997 г., с дъщеря си и с нейния съпруг. В следващите месеци Златанов се скарал и със сина си Явор и подал жалби в прокуратурата, че му пречи да влиза във фирмите си, а дъщеря му го изнудвала и заплашвала. Междувременно Явор Златанов, майка му и сестра му пък сезирали съда с искане да постави Илия Златанов под запрещение заради необичайно поведение. Искането на Златанови е било отхвърлено, а прокуратурата тогава също не се е задействала по сигнала на Илия Златанов срещу роднините му.
Всичко се променя, когато на 27 юни 2019 г. Златанов-старши е посъветван и се обръща за съдействие към Петьо Еврото и посещава за пръв път ресторант „Осемте джуджета“. Следват скоростни действия, арести и обвинения.
Още на 28 юни тогавашният главен прокурор Иван Гешев обединява три преписки по предходни жалби на бащата, на 3 юли е подадена нова жалба до спецпрокуратурата от името на Илия Златанов, според която роднините му са се сговорили да го лишат от фирмите му чрез изнудване и пране на пари. На следващия ден е образувано дело, по което за наблюдаващи прокурори са определени Дилян Деянов и Георги Мойсев. На 15 юли Илия Златанов е накаран да подпише запис на заповед в полза на тогавашната съпруга на Петьо Еврото – Любена Павлова, за 2,8 млн. лева. Само след още два дни Явор Златанов, майка му и сестра му са арестувани при акция в 6,30 ч. сутринта, а той остава в ареста до ноември. От посещението в ресторанта до арестите са минали само 20 дни.
В деня на задържането прокурор Мойсев отправил множество искания за издаване на разрешения за претърсване на жилища, автомобили и сейфове на Златанов, майка му, сестра му и нейния съпруг. На следващия ден от жилището на Златанов са иззети златни и сребърни монети, както и пари в брой. В друг негов апартамент е намерен договор за наем на банков сейф, сключен от майка му. Полицията веднага претърсва сейфа и изземва 550 000 евро. В още един сейф на Златанов пък са били иззети повече от осемстотин златни монети.
Най-тежката мярка за Явор Златанов е потвърждавана и от специализираните съдилища, като има единствено едно особено мнение на съдия от апелативния спецсъд, според който става дума за семейни отношения, които не обосновават задържане под стража. През септември Явор Златанов, който страда от тежко бъбречно заболяване получава криза и е приет в болница, където единият му бъбрек е отстранен. Въпреки това нито прокуратурата, нито съдилищата приемат да изменят мярката му за неотклонение и той стоял вързан с белезници за леглото, дори в моментите на най-болезнени кризи. Златанов свидетелства, че дори един от лекарите му споделил, че му било намекнато от ръководството на болницата, че сам лекарят може бъде арестуван, ако не изпише Златанов от болницата, за да бъде върнат в ареста. След това той наистина бил върнат в ареста, но последвали нови кризи и отново постъпил в болница и едва през ноември съдилищата се съгласили да го пуснат от ареста заради тежкото му състояние. Тогава Златанов излиза с един отстранен бъбрек, а другият функционирал само на 9%.
Когато се прибрал вкъщи Златанов започнал да получава нови заплахи – че трябва да прехвърли дяловете си във фирмата „Изамет 1991“ до 10 март 2020 г. След като срокът изтекъл, а той не изпълнил нареждането, отново е арестуван – сутринта на 16 март. Това се случило, след като прокуратурата отделила част от материалите от делото и от тях образувала ново, за да може да иска отново постоянен арест. Задържането станало в момент, когато трябвало да отиде на хемодиализа, а адвокатката му обяснила, че за да излезе, трябва да даде 350 000 евро на Петьо Петров. Съпругата му предала веднага в брой 200 000 и бил отведен в болница за процедура.
Докато бил на апарата, при него дошъл един от адвокатите му и казал, че за да бъде освободен, трябва да предаде още 150 000 евро и да прехвърли дяловете от „Изамет“. Златанов бил и заплашен, че в противен случай ще бъде оставен да умре в затвора – щели „да го жертват за назидание на всички останали“. Тогава вече склонил да подпише, защото не можел да издържи условията в ареста. Това прехвърляне на фирмата впоследствие беше обявено за нищожно от съда.
След като изпълнил всички искания, Златанов е освободен от ареста с определение на апелативния спецсъд, където вече и прокуратурата посочва, че предвид здравословното му състояние може да бъде оставен под домашен арест. На следващия месец прокуратурата вече определя на Златанов гаранция от 20 000 лева, а след още 4 месеца и тя е отменена. Междувременно, за да може да бъдат прехвърлени дяловете във фирмата, запорите са отменени.
Намерените 650 000 евро в сейф на Явор Златанов, също напускат прокуратурата. Това се случва след представен договор, според който Димитър Ламбовски бил дал парите на Златанов за съхранение и си ги поискал след задържането и изземването. Самият Ламбовски е дал показания пред съда и заявява, че не познава Златанов и не се е срещал с него. Негов познат обаче го завел в ресторанта на Петьо Еврото през пролетта на 2020 г., където Петров му казал, че трябва да подпише едни документи, за да бъдат получени пари и това било всичко, което се иска от него. След това Петьо Еврото казал на Ламбовски, че знае за дело срещу него, по което бил осъден вече условно на първа инстанция и можел да бъде задържан под стража, ако не съдейства и той подписал. След това той отишъл да вземе парите заедно с Любена Павлова, като твърди, че изобщо не е видял какво има в плика, който му бил предаден, нито го е виждал повече.
Показателни за казуса са и действията на прокуратурата с иззетите монети. През есента на 2019 г. е подадено искане от Илия Златанов до прокуратурата, за да му бъдат върнати монетите, иззети от сина му. Самият Златанов-старши преди и след това не е имал претенции към тези монети, но сам разказва как в прокуратурата му обяснили, че са намерили документи, според които ценностите са негова собственост, като ставало дума за 1778 монети. По-късно покрай делото за документна измама срещу Петьо Еврото, по което на него му беше наложена само глоба, Любена Павлова разказа как е взела от бившата Специализирана прокуратура два кашона със злато, собственост Златанови и обясни как след това то е било разделено – едно кашонче останало за Илия Златанов, а тя и Петров прибрали друго, в което имало около 18 кг злато.
Последващ доклад на ВКП по казуса „Осемте джуджета“ подчерта като необичайно, че описанието на монетите в искането за връщане напълно съвпада с описанието в протоколите за изземване. През февруари 2020 г. това искане за връщане е било частично уважено от прокурор Кирил Пейчинов, без да бъде направена проверка. В тази връзка прокурорът е дал показания пред съда по делото срещу Петьо Еврото, в които казва, че искал да извърши допълнителни проверки, но не го направил поради настояване от прекия му ръководител за бързо произнасяне.
На 23 март пък на Илия Златанов били предадени всички монети от сейфовете на сина му с протокол, подписан от прокурор Пейчинов, на когото делото било изрично възложено седмица по-рано. На следващия ден следва предаване на допълнителни монети, които според прокурора заради техническа грешка не били обхванати от постановлението. В доклада на ВКП се казваше, че предаване на монетите извън обхвата на постановлението е злоупотреба с власт от страна на прокурора.
От делото е видно, че Явор Златанов е искал прокуратурата да бъде осъдена да му плати общо 14 млн. лева. Пред съда той твърди, че освен правото на свобода и недопустимите ѝ ограничения, е нарушено и правото му на живот по ЕКПЧ, не са му обяснени основанията за задържане, нарушен бил и разумният срок на задържане. В исковата молба се посочва, че е нарушена и Директива 2012/13/ЕС, като е нарушено правото на Златанов на информация за обвинението, правото да мълчи, не му е била връчена декларация за правата, не получил достъп до материалите, не е можел да се среща насаме с адвокат в болницата.
Арестът като инструмент за принуда
В решението на съдия Мария Запрянова се казва, че преценката за основателността на исковете на Златанов по чл. 18 от ЕКПЧ за нарушение на обхвата на допустимите ограничения на права, налага да се проверят и анализират действията на прокуратурата в цялост, като съдът не може да се ограничи до формалната законосъобразност на отделните актове.
„Когато се твърди, че ограничението на свободата е използвано за цел, различна от предвидената в Конвенцията, изследването не може да бъде сведено до въпроса дали е съществувало наказателно производство и дали в него са били постановени формално валидни актове“, обяснява съдът. Съдия Запрянова пише, че решаващо в случая е, че наказателното преследване срещу Явор Златанов представлява ескалация на вече съществуващ семеен и търговски конфликт, свързан с дружествата от групата „Изамет“ и с противопоставяне между баща и син, като припомня, че този спор е бил известен на прокуратурата, но до 2019 г. не е направила нищо, а изведнъж е настъпила интензивност.
Според съда е важно да се потърси убедително обяснение за тази активност, която настъпва веднага след намесата на нови лица и спира веднага след арестите и изземванията. Съдът обръща специално внимание на връщането на златото на Илия Златанов, като подчертава подозрителното съвпадение в описанието им в молбата с това в протоколите за изземване, на които Златанов не е присъствал.
„Тази разлика в институционалната енергия не може да бъде обяснена убедително с обичайна процесуална необходимост.
Тя показва, че имуществените действия са били поне толкова важни за развитието на производството, колкото и самото разследване, а в определени моменти – и по-важни“, пише СГС.
След това съдът анализира действията на тогавашния ръководител на спецпрокуратурата Димитър Петров, като пише, че поведението му било припряно и различно от обичайните колегиални отношения и изброява бързото организиране на връщането на златото и парите, иззети от Златанов. Според съда действията на Петров не са доказателство за вътрешните му мотиви, а потвърждават необичайния характер на институционалното поведение.
„Съдът не установява, че всяко действие е било лишено от законова форма, а че законовата форма е била използвана за постигане на резултат, който не е сред допустимите цели на чл. 5 КЗПЧОС. Този извод не се основава на отделно процесуално нарушение, а на натрупване на взаимно допълващи се индиции, които разгледани в тяхната съвкупност разкриват различна от официално заявената насоченост на предприетите действия“, мотивира се съдия Запрянова.
Тя подчертава, че особено значение има това, че запорът върху дяловете в „Изамет“ е бил отменен непосредствено след подписването на документите за прехвърляне и след заявеното пред съда становище на прокуратурата, че между бащата и сина било постигнато съгласие за отчуждаване на фирмата. Според съдията последователността на тези действия „трудно може да бъде обяснена единствено с обичайните цели на наказателното производство“.
Като показателно за целите на действията на прокуратурата, съдът посочва и второто задържане на Явор Златанов. Съдия Запрянова пише, че процесуалното поведение на прокуратурата „не се вписва изцяло в обичайната логика на наказателно преследване, насочено единствено към обезпечаване на доказателства и защита интересите на разследването, а получава значително по-убедително обяснение“, когато бъде разгледано паралелно с развитието на отношенията между Илия Златанов, Петьо Еврото и хората от обкръжението му, както и с предприетото в този период прехвърляне на фирмата.
„В своята съвкупност тези факти подкрепят извода, че наказателноправните механизми са били използвани не само за целите на разследването, а и като средство за въздействие върху имущественото положение на ищеца“, заключва съдът. В решението се казва изрично, че ако отделните доказателства бъдат разглеждани изолирано, за всяко обстоятелство би могло да бъде намерено самостоятелно алтернативно обяснение, но решаващо значение има тяхната взаимна връзка и последователност.
„Разгледани в тяхната съвкупност, тези факти не сочат единствено на процесуална непълнота или организационна небрежност, а
разкриват модел на институционално поведение
при който имуществените последици за ищеца извън наказателното производство са придобили самостоятелно и съществено значение“, се казва в решението.
В него съдът посочва, че нарушението на правата по конвенцията се изразява в това, че ограничението на свободата на Златанов е било поддържано и използвано извън допустимите цели, защото законността предполага не само постановление или съдебен акт, но и отсъствие на произвол.
Затова и вредите за Явор Златанов са по-големи, тъй като СГС приема, че той не е би поставен в нормална ситуация на задържане в наказателен процес, а е приемал ареста си като „инструмент на принуда в имуществен конфликт“.
Относно второто му задържане, съдът казва, че то е възприето като повторение на вече преживяна репресия и затова психическият ефект е бил по-силен. Тежкото здравословно състояние на Златанов също е основен фактор при определяне на тежестта на вредите.
„Когато човек преживее задържане, което съдът приема за използвано с недопустима цел, психическата травма не се изчерпва със страха от наказателното обвинение. Тя включва и усещането, че е бил поставен в зависимост от външни имуществено мотивирани интереси, реализирани чрез държавна власт“, се казва в решението.
В него съдия Запрянова пояснява още, че нарушението е тежко, заслужава значително обезщетение, но не и в претендираните многомилионни размери, тъй като все пак не обхваща всички твърдения на Златанов и затова преценява, че справедливият размер е 100 000 евро. В тази връзка съдът отхвърля оплакванията за доказано физическо насилие с поставянето на белезници в болница, както и нарушение, свързано с нечовешко отнасяне и не вижда нарушения във връзка с разясняване на правата при задържане.
„Поради това съдът не основава решението си на извод за доказана престъпна схема с участието на всички посочени лица, а на доказаните действия на прокурорските органи и на обективната им връзка с ограничаването на свободата на ищеца“, пише в заключение СГС.
СГС прави и важно уточнение за това от кой момент се присъжда законната лихва върху обезщетението, като припомня, че в случая отговорността на прокуратурата не се основава на оправдателна присъда или прекратено разследване, а на установено едва в настоящото дело нарушение. Затова и лихвите текат от предявяването на исковата молба през декември 2022 г.
Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
