Гражданите вече няма да могат да бъдат съдени без да знаят. Невъзможността ответник по дело да бъде намерен на посочения адрес ще се констатира най-малко с три посещения на адреса от връчителя. Народните представители приеха окончателните промени в Гражданския процесуален кодекс, засягащи длъжници към банки, институции, услуги. Промените бяха дебатирани и гласувани в рамките на две пленарни заседания.
Дълговете ще се събират, но справедливо – ако дължиш 20 лв., няма да плащаш 520 лв. Това обясни в Народното събрание омбудсманът Мая Манолова във връзка с промените в ГПК. Шест цели съм поставила от името на гражданите с приемането на промените в ГПК : първата е граждани да не бъдат съдени без да знаят, да не научаваш от призовката в пощенската кутия, че вече си осъден. Второ, да има съразмерност между изпълнителната принуда и размера на дълга, да не се случва повече за 100 лева да ти блокират всички банкови сметки, трудовото възнаграждение, жилището, включително земеделските земи. Трето, да можеш да оспорваш оценката на недвижимия имот, който се изнася на публична продан, защото сега имоти, които се продават за жълти стотинки, буквално. Четвърто, да можеш да платиш в рамките на съдебния процес, така че изобщо да не стигаш до частен съдебен изпълнител. Пето, да се редуцират таксите на ЧСИ-тата, така че за 100 лева да не плащаш 1100 лева. И шесто, гражданинът да може да оспори в случаите, в които смята, че кредитът не е предсрочно изискуем, че размерът на дълга не е правилно определен или че не са така лихвите“, каза Манолова.
Според гласуваните днес промени в ГКП съдът служебно ще проверява и местоработата на ответника и ще разпорежда връчване по местоработата.
Депутатите намалиха таксите на частните съдебни изпълнители и дадоха възможност на длъжниците да оспорват оценките на недвижимите имоти, когато се изнасят на публична продан.
Вече няма да се допуска обезпечение на иск върху вземания на лечебните заведения от НЗОК. Както досега не се допуска и обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по Закона за лечебните заведения.
В закона се запазва недопускането на обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, за които не е разрешено принудително изпълнение. За предявените с една молба искове, в защита на един интерес, ще се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците.
Депутатите решиха още за предявените с една молба искове в защита на различни интереси, минималната такса да се събира от всички с интерес.
Омбудсманът Мая Манолова коментира след приемането на промените, че ако се окаже, че и след промяната в закона частните съдебни изпълнители заобикалят закона, ще внесе отново промени.
Мая Манолова, която е сред основните инициатори на промените, каза още :
Не беше лесно да се удържи на натиска на частните съдебни изпълнители. Водя битка години – внасяла съм промените в три парламента и само този се осмели. Благодаря ви, че застанахте на страната на вашите избиратели по една тема, която е изключително болезнена за тях. Знам, че не беше лесно. Не беше лесно да се удържи на натиска на частните съдебни изпълнители, но това беше и тест за този парламент.
След публикуването на промените в ГПК, ограничаването на правомощията на частните съдебни изпълнители ще е факт.
Банките обаче остават с привилегията по чл. 417 по досегашния закон – с възможност за незабавна заповед за изпълнение. Така се произнесоха депутатите при гласуването на новия ГКП вчера. Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов обясни, че банката е най-регулираният търговски субект и изпълнява формални, финансови и икономически изисквания.
Банките предоставят финансов ресурс и пазят парите на вложителите си, т.е. банката пази нашите пари. Ако тази възможност за незабавна заповед за изпълнение отпадне, това ще доведе до увеличаване на цената на кредитите и ще натежи в портфейла на кредитополучателите, заяви Данаил Кирилов.
Всички аргументи на депутатите от БСП и Обединените патриоти срещу привилегиите на банките бяха пресечени, когато омбудсманът Мая Манолова обяви, че предложенията за редакция на чл. 417, които всъщност тя внесе, „не са достатъчно добри, защото финално, като се удари чертата, натоварват длъжника“.
Длъжникът ще бъде потърпевш, ако се тръгне към съдебен процес, в който ще има 4% такса, отделно разноски за вещи лица, адвокати, юрисконсулти, при това на няколко инстанции. Банките няма да могат своевременно да си съберат задълженията и сметката ще я платят длъжниците, обясни Манолова.
Силно се разширяват основанията за касационно обжалване, вече на касация ще подлежат не само решения, които са в противоречие с практиката на ВКС и Върховния съд, които поставят въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но и изрично се записва като самостоятелно касационно основание и противоречие с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС.
Особено съществена промяна е, че до касация ще се допускат и въззивни решения „при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност“.
Срещу това сериозни възражения изразиха от БСП. Твърдят, че този текст връща нещата с 10 години назад, когато бе приет новият ГПК, като засяга начина, по който се развива целият граждански процес. И още : „с новите понятия не само се открехва вратата към касацията, а направо се събаря“. Аргумент на социалистите в оспорването бе и това, че „се прави точно обратното в административното производство с промените в Административно процесуалния кодекс“. В АПК бе намален достъпът до Върховния административен съд.
