Инфлацията в еврозоната ще се повиши през настоящата година много по-силно от досега очакваното, или с цели 6%, преди да се забави към 2,4% през 2023 г., пише БНР. В същото време икономиката на еврозоната ще нарасне с едва 2,9% през 2022 г. при предишна прогноза за експанзия от 4,2 на сто. Това показва резултатите от публикувано в петък на сайта на Европейската централна банка (ЕЦБ) последно тримесечно проучване сред водещи външни експерти (SPF – Survey of Professional Forecasters), които цитират войната в Украйна като основна причина за техните силно ревизирани макроикономически прогнози.
Проучването е факт само ден, след като на заседание в четвъртък ЕЦБ запази досегашната си парична и лихвена политика непроменена.
В проучването на ЕЦБ сред професионални анализатори за второто тримесечие на 2022 г. респондентите преразгледаха очакванията си за инфлация за 2022 и 2023 г. нагоре, съответно до 6,0% и 2,4% при техни предишния очаквания за инфлация съответно от 3% през тази и от 1,8% през следващата година. Очакванията им за 2024г. бяха неревизирани на ниво от 1,9%.
Що се отнася до краткосрочните перспективи, респондентите смятат, че високата инфлация се определя основно от факторите, свързани с покачване на разходите, а не на такива, свързани с повишаване на търсенето. Те смятат, че конфликтът в Украйна отново е разпалил и е засили възходящия натиска върху цените, който преди руската военна инвазия беше започнал да показва признаци на достигнат връх.
Очакванията им за по-дългосрочната инфлация към 2026 г. възлизат на 2,1% – слаба възходяща ревизия от 2% при предишното аналогични проучване.
По отношение на растежа на БВП, очакванията на анкетираните от ЕЦБ анализатори бяха ревизирани надолу за 2022 (от 4,2% до 2,9%) и за 2023 г. (от 2,7% до 2,3%) и леко нагоре за 2024 г. (от 1,7% на 1,8%), но остават през всичките близки години над дългосрочните очаквания за растежа, които бяха незначително понижение до 1,4%.
Профилът на очаквания растеж на тримесечна база през 2022 г. също беше ревизиран надолу, по-специално за второто тримесечие (от 1,0% на 0,5%), като около 25% от респондентите, участвали в проучването, дори очакват поне едно тримесечие на отрицателен растеж през настоящата година, а едва 4% прогнозират техническа рецесия (две последователни тримесечия на отрицателен икономически растеж).
Независимо от низходяща ревизия на прогнозирания БВП, очакванията за равнището на безработица бяха ревизирани допълнително в посока надолу с между 0,1 и 0,3 процентни пункта за тази, следващата и за 2024 г., както и по-дългосрочната прогноза до 2026 г. Анкетираните очакват нивото на безработица да намалее от 6,9% през 2022 г. до 6,6% до 2026 г., достигайки най-ниско ниво от 15 години насам.
