В условията на предизборна кампания, а и преди това, публиката е свидетел на спекулации по темата за държавните финанси.
Часове след смяната на министрите от редовната към служебната власт, Министерството на финансите излезе с информация, че в резерва не е заварена сумата, декларирана от предишното ръководство на МФ.
Служебната министърка на финансите и вицепремиер Людмила Петкова заяви, че по данни на БНБ фискалният резерв към 8 април е 6,689 млрд. лева.
Обявената от нея сума сериозно се размина с анонсираната от Василев при предаване на министерството в ръцете на Петкова.
Тогава той заяви, че в хазната има близо 9.9 млн. лв.
Тези разминавания станаха повод за поредица от политически изказвания и спекулации. Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов веднага обяви, че от държавните пари липсват 3.2 млрд. лв.
Фискалният резерв представлява паричните наличности на държавата в левове и чуждестранна валута, които са във всички банкови бюджетни сметки и депозити в страната и чужбина на централния бюджет и на отделните ведомства без общините, обяснява в свой материал БНТ.
В резерва влизат също и вземанията от фондове на Европейския съюз за вече одобрени разходи, аванси и други.
Част от фискалния резерв е и т.нар. Сребърен фонд, който гарантира стабилността на пенсионната система и средствата от него не могат да бъдат харчени. Тази сума е към момента е 4,5 млрд. лева.
Парите от фискалния резерв се намират в БНБ или в търговски банки.
Проф. Минасян за фискалния резерв: Министър Петкова видяла някакво число и решила да бие барабана
Точна информация за наличностите във фискалния резерв предоставя Министерството на финансите в края на всеки месец, като информацията е за предходния.
Така например към 2 май във фискалния резерв по сметките на БНБ е имало 9,5 млрд. лева. Очаква се с останалите пари в търговските банки сумата да достигне 10 млрд. лева.
На практика резервът представлява спестени средства, които се харчат при необходимост за посрещане на непредвидени разходи.
Извън финансовото министерство размяната на реплики за размера на фискалния резерв в началото на април ескалираха.
„Парите ги няма, само преди два-три дена ви казах, че НС трябва да прояви характер, както и правителството тогава и да се вслушаме в доклада на МВФ да спрем с тези безумни харчения на пари, да си свалим дефицита до 1% – това, което са препоръките.
Всъщност се оказа, че нито има пари за общините, нито има за енергетиката, източена е цялата, всъщност проблемите са изключително големи. Това не е нищо предизборно. Аз го казвам с тревога, защото ние като дясна консервативна партия винаги сме държали да има мазнинка в държавата, да има резерв в държавата, да има пари в държавата и да не се изхарчва всичко, което тя изкарва, за да има запас“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след предаването на властта.
Месец по-късно се оказва обаче, че информацията не е точна. Само седмица след предаването на властта беше направена актуализация на държавния бюджет, за да бъдат одобрени парите на общините.
Тогава новият финансов министър Людмила Петкова не сигнализира за проблем, напротив, каза, че парите са осигурени.
Оказа се, че е преувеличена информацията и за цялостно източване на енергетиката.
Действително Фондът за гарантиране на електроенергийната система страда от недостиг на средства, но не само заради отклонени пари от Министерството на финансите, а също така и заради ниските цени на електроенергията на свободния пазар. Много по-сериозен проблем е образувалият се дисбаланс в енергетиката заради много слънчеви централи и постигнатата заради това нулева цена на тока на борсата.
Пари бяха намерени и за великденски добавки по 100 лева за пенсионерите с най-ниски пенсии.
Още едно политическо твърдение се оказа популистко. Депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров също коментира състоянието на фискалния резерв.
„Когато Бойко Борисов напусна властта, фискалният резерв беше по-нисък, отколкото сега, и твърдеше, че всичко е наред. Сега е с 50 % по-висок. Това са фалшиви новини“, каза Мартин Димитров на 10 април, припомня БНТ.
Третото правителство на Бойко Борисов беше заменено от служебно на 12 май 2021 година.
Справка на сайта на Министерството на финансите показва, че към 30 април фискалният резерв възлиза на 7,7 млрд. лева плюс 1,1 млрд. лева вземания от еврофондовете или общо 8,8 млрд. лева
При проверка на състоянието на резерва месец по-късно се оказва, че той възлиза на 8,4 млрд. лева плюс вземанията от еврофондовете надхвърля 9,3 млрд. лева.
Темата за средствата във фискалния резерв се повдига често и се използва най-вече с политическа цел.
През април 2022 година темата по същия начин беше повдигната от ИТН, след като техният кандидат за управител на БНБ Любомир Каримански не беше избран. В манипулацията тогава се включиха и от ГЕРБ, когато правистът Радомир Чолаков заяви, че фискалният резерв е „под санитарния минимум“.
„Санитарният минимум“ е именно сумата в Сребърния фонд, под която държавата никога не е падала. Тогавашните данни категорично опровергаха твърденията за липсата на близо 5 млрд. лв.
Справка показва, че темата е на дневен ред и през 2023 година, когато последното правителство на Румен Радев изготви доклад, според който черните облаци са се стоварили над страната и тя е пред фалит.
В доклада на финансовото ни министерство се споменава за възможна промяна на курса на българския лев към еврото, заради текущото състояние на държавните финанси, което беше категорично опровергано от БНБ.
„Няма причина за промяна на съществуващия курс на лева към еврото, а подобни твърдения са „некомпетентни и безотговорни. Международните резерви на БНБ са на най-високото си ниво за последните 30 г.“ , заявиха тогава от Българската народна банка.
Както е ясно днес, държавата нито е фалирала, нито има проблеми с парите в резерва. Темата вече не е на дневен ред, но се очаква отново да бъде подхваната, тъй като всяването на страх в електората е едно от основните оръжия в предизборната кампания.
