Прозрачност без граници: Голяма част от предложенията за промени в ИК на България са необмислени

Асоциация „Прозрачност без граници“ и 50 представители на академичната общност, експерти в сферата на  изборния процес, неправителствени организации и гражданиизпратиха становище и отворено писмо до парламента, относно промените в Изборния кодекс.

„Призоваваме народните представители да бъдат на висотата на заеманата позиция и да подходят отговорно към приемането на промени в закона, който урежда правилата за избор на базисните демократични институции на страната. Считаме, че промените в изборното законодателство следва да се извършват в спокойна обстановка, въз основа на експертна дискусия и на постигнат широк политически консенсус. Българското общество, в това число и политическите партии, се нуждаят не от създаване на нови проблеми, а от решаване на съществуващите проблеми в изборния процес и от повишаване на доверието в него“, пише в писмото на „Прозрачност без граници“.

Ето и пълният текст на писмото:

На 1 септември 2020 г. Асоциация „Прозрачност без граници“ депозира в Народното събрание становище относно предложенията за промени в Изборния кодекс. В тази връзка изразяваме своята тревога от обсъжданите промени в изборното законодателство. Считаме, че значителна част от предложените промени в Изборния кодекс са необмислени, противоречиви, създаващи рискове и в крещящо противоречие с международните стандарти за провеждане на честни и демократични избори. Те не само не отговарят на съществуващите значими проблеми в изборния процес в страната, но създават условия за допълнително компрометиране на изборите, за хаос в действията на институциите и за разрушаване на остатъците от обществено доверие към демократичния процес в страната.

Считаме за неприемливи предложенията, с които:

➢ Избирателната система за Велико народно събрание се променя в механично смесена, с мажоритарен избор а в един тур, с всички негативни последици от това – намаляване на представителността на учредителната власт в страната, създаване на непреодолими бариери за влизане в парламента пред малки партии, нововъзникнали партии и независими кандидати.

➢ Условията за определяне на броя на мандатите са необмислени, дискриминационни и в противоречие с международните стандарти: в многомандатните райони ще се използват неактуални данни за броя на жителите от 2011 г., които ще доведат до намаляване броя на мандатите в големите градове, а в едномандатните райони с мажоритарен избор не се осигурява възможност за гласуване на българите, живеещи в чужбина. Промените в избирателната система и в границите на районите една година преди провеждането на избори противоречат на международните стандарти на Съвета на Европа, както и на чл. 10 от Конституцията на Република България, която осигурява равно избирателно право, включително правото на избирателите, живеещи в чужбина, да гласуват за кандидати в едномандатни райони.

➢ Удължаването на изборния ден до 48 часа създава рискове от злоупотреби с изборните книжа, организационен хаос и оказване на натиск върху избирателите в тъмната част на денонощието между двата дни. Не са съобразени редица въпроси, сред които: кой съхранява изборните книжа през нощта; ще бъдат ли в състояние членовете на секционните комисии да работят 48 часа и след това да преброят коректно бюлетините и да попълнят без грешки протоколите; ще се наложат ли промени в състава на комисиите през втория ден поради умора и отказ на членове на комисии; какво ще е отражението върху мащабите на купения и контролирания вот, особено при възможността за оказване на натиск върху избирателите в тъмната част на денонощието между двата изборни дни.

➢ Идеите за видеонаблюдение в секциите противоречат на чл. 10 от Конституцията, която гарантира тайна на вота, както и на международните стандарти на Съвета на Европа.

➢ Идеите за увеличаване на прага за валидност на преференциите до ниво, което обезсмисля предпочитанията на избирателите и намалява тяхната роля при избора на народни представители.

➢ Запазването на едновременното гласуване с хартиени бюлетини и с електронни машини, което обезсмисля въвеждането на машини за гласуване и ще затрудни работата на секционните комисии, вместо да я улесни. Не помаловажно е, че паралелното използване на двете технологии за гласуване и отчитане на изборните резултати увеличава риска от грешки при попълването на протоколите, тъй комисиите ще продължат да обработват ръчно два масива от информация – електронен и хартиен и които трябва да се съвместят.

➢ Ограничаването на правомощията на ЦИК да упражнява контрол върху изработването на софтуера и хардуера на машините за гласуване, поради премахването на правомощието й да дава задължителни указания на изпълнителите на машинното гласуване.

➢ Премахването на възможността наблюдателите да извършват проверка на системата за машинно гласуване, която съществуваше до този момент в Изборния кодекс, като по този начин на практика се ограничава възможността за граждански контрол и създаване на доверие в този компонент от изборния процес.

➢ Опростяването на съдържанието на протоколите, което заличава публичността на важни данни (например брой на неизползвани и недействителни бюлетини), които имат важно значение за прозрачността на изборния процес и служат като бариера срещу манипулации при отчитане на изборните резултати.

Призоваваме народните представители да бъдат на висотата на заеманата позиция и да подходят отговорно към приемането на промени в закона, който урежда правилата за избор на базисните демократични институции на страната. Считаме, че единственото рационално действие е промените в изборното законодателство да се извършват в спокойна обстановка, въз основа на експертна дискусия и на постигнат широк политически консенсус. Българското общество, в това число и политическите партии, се нуждаят не от създаване на нови проблеми, а от решаване на съществуващите проблеми в изборния процес и от повишаване на доверието в политическите субекти. В тази връзка подчертаваме необходимостта от мерки, насочени към: 1. Създаване на избирателен регистър с точни данни за избирателите по настоящ адрес.

2. Адекватни правила за избор и качествено обучение на членовете на секционните комисии.
3. Създаване на регионални преброителни центрове, оборудвани с оптични скенери, които отчитат коректно изборните резултати и обезсмислят купения и контролирания вот.
4. Създаване на условия за гласуване на гражданите, поставени под карантина заради Covid-19. 5. Разширяване на безплатния достъп до обществените медии за участниците в изборите като мярка, компенсираща противоепидемичните ограничения при масови предизборни мероприятия.

Към настоящото писмо е приложено становището на Асоциация „Прозрачност без граници“ относно предложените промени в Изборния кодекс. Настоящата позиция е отворена за подкрепа от представители на академичната общност, експерти в областта на изборния процес и граждански организации.